„Тъпа проклета таратайка!”. Колата ми отново закъса по средата на пътя за вкъщи. Бързах да се прибера, защото малката ми дъщеричка имаше рожден ден. Ставаше на пет годинки. Купих й огромната кукла, която искаше толкова силно. Винаги, когато я зърнеше на витрината, усмивката не слизаше от красивото й лице. Бутах колата си до най-близката бензиностанция. Заредих за минутка и с нетърпение потеглих към вкъщи. „Много ще се зарадва, когато види какво съм й купил!”. Навън заваля дъжд. Прибрах колата в гаража. Целият се измокрих за кратко време, но успях да опазя куклата суха. „Жена ми сигурно се чуди защо закъснявам!” помислих си, отваряйки входната врата. Беше тихо. „Къде е малката ми прекрасна рожденичка?” – провикнах се, но не получих отговор. Очите ми се спряха на локва кръв. Веднага си помислих най-лошото. Сърцето ми спря да бие за момент, който ми се стори доста дълъг. Затичах се към стаята на дъщеря ми. „Господи!”. Тя лежеше неподвижно на земята и ме гледаше. Главичката й бе премазана от жестоки удари. Кръвта в стаята наподобяваше форма на сърце. Сякаш ми казваше „Обичам те, татко!”, както всяка вечер преди сън. Паднах на колене и взех безжизненото й тяло. Прегръщах я и плачех. Поносимостта ми към болката ме предаваше. Умирах в секундите съзерцание на още топлия труп. Възкръсвах при мисълта за отмъщение. Що за животно трябва да си, за да сториш това на малко невинно същество? Чух името си. Познах гласа на жена ми, който идваше от коридора. „Боже, какво още трябва да понеса?”. Тя лазеше, губейки съзнание. Беше наръгана многократно в сърцето и корема. Времето й изтичаше, а въздухът скоро щеше да се откаже да я поддържа жива. Издъхна след минута, стискайки ръката ми. Погалих я по нежното лице и целунах за последен път студените й устни. „Какво да правя?”. Най-скъпото ми бе отнето. Болката стоеше до мен и бъркаше с мръсен пръст в дълбоката рана, питайки „Боли ли?”. „Да, по дяволите, боли! Адски боли!” промълвих през сълзи, чувствайки се напълно безсилен. Питах се дали съм длъжен да отмъстя. Кръв за кръв! Ще изчезне ли болката след това? Споделям с теб, защото нямам покой, нямам сили, с които да продължа напред. Вече мина година, а аз сякаш не съществувам. Убеден съм, че животът е това, което ни се случва. Но защо бях жестоко наказан? Страдам, обвинявам се, постоянно се гърча от ужас. Само болката ме държи жив и ми напомня за случилото се. Ще ми помогнеш ли?”. Иконата в църквата остана безмълвна.
Непосилно страдание скрива слънцето в живота и на главният герой във филма на Нилс Ардън Оплев „КРЪВ ЗА КРЪВ”. Виктор (Колин Фарел) е самотник. Изгубва себе си когато неговата съпруга и малката му дъщеричка вече не са част от жестокия свят. Те са хладнокръвно убити от мафиотски бос на име Алфонс (Терънс Хауърд), виновен за голяма част от извършваните престъпления в Ню Йорк. Пред Виктор се отварят две нелицеприятни възможности. Едната е примирението. Би ли могъл да живее по този начин? Съвсем не е лесно раните да се затворят и да изтрият спомените за кървавата история. Той е жив, а душата му – мъртва. Болката в гърдите му чува собствените си крясъци, подпомогната от ехото и празнината. Вторият вариант пред съсипаният Виктор е отмъщението. „Копелето, което ми причини това, е все още живо! Мамка му!”. Мисълта, че може да отнеме живота му по най-бруталния начин го успокоява. Но ще спре ли да боли? Раната отново кърви обилно. Виктор тръгва по пътя, който му показва втората възможност. Целта му е да види как изглежда страданието в очите на Алфонс. Започва безумна и смъртоносна игра с едно единствено правило – кръв за кръв. Виктор се внедрява в групата от престъпници на Алфонс и крои планове, чрез които да го постави на колене. Дългоочакваният момент наближава с бясна скорост. Съвсем неочаквано, самотникът среща французойката Беатрис (Нууми Рапас), която живее в отсрещната сграда. Тя дели дом с майка си Валентин (Изабел Юпер). Самотно красиво момиче? Или поредната тъмна тайна?
Виктор стартира изпълнението на плана си и елиминира един по един хората, които съсипаха щастието му. За да свали подозренията от себе си, той изпраща заплашителни писма на Алфонс, съдържащи части от снимка. Парченце по парченце, историята ще достигне до края си. Възникват редица пречки. Виктор решава да излезе на вечеря с тайнствената Беатрис. Наяве излиза тъмната й страна и дълко прикривани истини. Само? Красивото й лице е наранено. Преди време, Беатрис е претърпяла автомобилна катастрофа. След този болезнен миг тя няма желание да се погледне в огледалото и да продължи напред. В очите на другите Беатрис е чудовище. Но има и още една подробност. Тя е станала свидетел на убийство, извършено от Виктор. Това е нейното предимство в играта. Я чакайте малко! Не пишеше нищо за Беатрис в условията! Тайнствената жена иска отплата за мълчанието си. Човекът, заради когото изглежда така е сред живите и не го интересуват чувствата й. Беатрис иска Виктор да се „погрижи” за него. Дали смъртта ще й възвърне свободата на щастието и ще заличи болезнените следи? Обединени от мисълта за отмъщение, те преплитат съдбите си. Изнудването прераства в привличане. Съвсем скоро, Алфонс ще се добере до търсената истина. Виктор не разполага с много време за реализирането на отмъщението си, а Беатрис е тежест. Снимката се нарежда. Две съдби се отдават една на друга и отчаяно се борят за намирането на спасение от капана на страданието. Колко далеч ще стигнат? Струва ли си сделката „кръв за кръв”? Дано не забравят най-важното – за болката им няма лек.
Със направата на „КРЪВ ЗА КРЪВ”, Нилс Ардън Оплев отново заявява на света, че е трилър-майстор. Заплетеният сюжет е само една от съставките на хитовата продукция. Демонстрираната суровост и мрачната обстановка служат за фон при разгръщането на необикновената история. Главните роли са поверени на Колин Фарел и Нууми Рапас. Нещото, което ме смути бе неориентираността на актьора от римейка на „Зов за завръщане”. Не изпълни по най-добрия начин възложената му задача и идеята на създадения образ се губи безследно. През цялото време зрителят усеща огромна липса. Тя се запълва от блестящата Нууми Рапас. Изпълнението й се препокрива с големите ми очаквания. Успява да ми покаже болката в очите й, празнината в гърдите и неустоимото желание за възмездие. Не съм се и съмнявал в завидните й качества, но пък възлагах надежди на Колин Фарел, който не покри норматива. Може би вина имат и хората, избрали актьора за ролята. След като провалът е факт, обаче, това няма никакво значение. Да се върнем на брилянтния Нилс Оплев.
Залагайки на проникновен психологизъм във филмите си, той влияе на зрителя. Бъркайки безмилостно в мозъка му, режисьорът изважда на показ забравени истини и отключва забранени стаи. След този сеанс, аз се чувствах изтощен, но доволен от постигнатия ефект. Без цензура или преиначаване, Оплев скицира бледия образ на болката и я прави лично твоя. Повтаряйки първоначално неясните контури, режисьорът достига до съвършенство в изобразяването на онова, което те кара да се чувстваш жив и, в повечето случаи, безполезен. Гледайки „КРЪВ ЗА КРЪВ”, аз усетих как душата ми се гърчи и иска да излезе от затвора на тялото. Странно, но неповторимо преживяване. Ето за това харесвам филмите на Нилс Ардън Оплев. Все пак не е толкова страшно, колкото изглежда. Може би някоя част от вас ще се прероди и ще тръгне по нов път. Път, който ще замести болката и ще отвори на следваща страница. Но защо на нея не пише нищо? Да, Оплев е голям шегаджия! Нима очаквате всичко наготово? Той ви връчи писалката. Сега се залавяйте за работа!
