Неповторимото изящество на най-популярните и обичани пиеси на Уилям Шекспир оживяват в текстове, подходящи дори за деца, в новото великолепно издание „Красиви истории от Шекспир“ от известната английска писателка и поетеса Едит Несбит (ИК „Сиела“).
Публикувана за пръв път в началото на XX век, на български книгата излиза в превод на Кристина Димитрова и допълнена с оригиналните илюстрации на художника Дамян Дамянов, който добавя своята визуална интерпретация към пиесите на гениалния бард, поместени в изданието.
Насочена към всекиго, който има желание да се потопи в необятния океан на творчеството на най-великия драматург в световната история, „Красиви истории от Шекспир“ е обяснение в любов към ефирните емоции, непреходните послания и финото остроумие, които бардът закодира в своите текстове.
Във вид, който дори децата да разберат и заобичат, Едит Несбит преразказва забавните случки в „Сън в лятна нощ“ и „Укротяване на опърничавата“, моралните уроци в „Хамлет“ и „Макбет“, емблематичната любовна история на „Ромео и Жулиета“, както и още много великолепни пиеси като „Бурята“, „Отело“ и „Много шум за нищо“.
Определяни като „най-богатите, най-чистите, най-красивите, които простосмъртният гений някога е създавал“, творбите на Шекспир не принадлежат на дадена епоха, а на всички времена. С помощта на умелото перо на Едит Несбит техните послания за повече добрина, състрадание, щедрост, истинска смелост и любов изкристализират ярко и отчетливо, поднесени с внимание за всички читатели.
Допълнена с предговор от авторката, биография на Шекспир и бонус глава с някои от най-запомнящите се и знакови цитати от творбите му, „Красиви истории от Шекспир“ е своеобразна антология към творчеството на драматурга, изваял основите на литературата, каквато я познаваме.
А благодарение на изданието нови и нови поколения читатели ще (пре)открият красотата на Шекспировия език и непреходните му послания, останали и до днес морален компас в криволичещите пътища на човешката душа.
Из „Красиви истории от Шекспир“ на Едит Несбит
БУРЯТА
Просперо, херцогът на Милано, бил начетен и любознателен човек, който живеел сред книгите си, оставяйки управлението на страната в ръцете на брат си Антонио, на когото имал пълно доверие. Доверието обаче било незаслужено, защото Антонио желаел самият той да се възкачи на престола, и ако хората не обичали брат му толкова много, той щял да го убие, за да постигне целите си. Все пак с помощта на заклетия враг на Просперо – Алонзо, краля на Неапол, успял да се домогне до херцогството заедно с всичките му почести, власт и богатства. Отвели Просперо навътре в морето и когато се отдалечили достатъчно от брега, го натикали в малка лодка без такелаж, мачта или платна. В изблик на коравосърдечност и ненавист качили и малката му дъщеря Миранда (която нямала и три години) в лодката при него и отплавали, оставяйки ги на произвола на съдбата.
Ала един човек от двора на Антонио бил верен на истинския си господар – Просперо. Било невъзможно да спаси херцога от враговете му, но имало как да му припомни за своята преданост. И така, този достоен благородник, чието име било Гонзало, тайно оставил в лодката прясна вода, провизии, дрехи и онова, което Просперо ценял най-много от всичко: част от скъпоценните му книги.
Лодката била изхвърлена на бреговете на един остров и Просперо и малката му дъщеря излезли на сушата живи и здрави. Този остров бил омагьосан и от години бил под властта на вещицата Сикоракса, която била затворила в дънерите на дърветата всички добри духове там. Тя умряла малко преди Просперо да бъде изхвърлен на тези брегове, но духовете, сред които Ариел бил най-главният, все още били заточени в затворите си.
Просперо бил голям магьосник, тъй като почти непрестанно изучавал магия в годините, когато оставил брат му да поеме делата на Милано. Благодарение на уменията си успял да освободи пленените духове, но все пак ги подчинил на волята си и те станали по-предани поданици, отколкото били хората му в Милано. Той се отнасял с тях благосклонно, стига да изпълнявали нарежданията му, и упражнявал властта си над тях разумно и справедливо. Само към едно създание сметнал, че трябва да се държи сурово: това бил Калибан, синът на злата стара вещица, противно, уродливо чудовище, което представлявало ужасна гледка и било порочно и жестоко.
Когато Миранда се превърнала в очарователна девойка, Антонио и Алонзо заедно със Себастиан, неговия брат, и Фердинанд, неговия син, се оказали в морето със стария Гонзало и корабът им приближил острова на Просперо. Просперо, който бил наясно с това, посредством изкуството си предизвикал страховита буря и дори моряците на борда решили, че са обречени. Най-напред принц Фердинанд попаднал в морето и баща му в мъката си решил, че се е удавил. Ариел обаче го извел на брега жив и здрав. Останалите членове на екипажа, макар да били изхвърлени зад борда, също се озовали невредими на различни части от острова, а хубавият кораб, за който всички смятали, че се е разбил, бил закотвен в пристанището, където Ариел го бил оставил. Ето на такива чудеса били способни Просперо и неговите духове.
Докато бурята все още бушувала, Просперо показал на дъщеря си прекрасния кораб, полюшващ се в плитчините, и ѝ обяснил, че е пълен с живи човешки същества като тях. Обхваната от състрадание за живота им, тя го помолила да потуши бурята, която бил предизвикал. Баща ѝ казал да не се страхува, тъй като възнамерявал да спаси всеки един от тях.
И тогава за първи път ѝ разказал историята на неговия и нейния живот и че бил причинил тази буря, за да попаднат в ръцете му неговите врагове Антонио и Алонзо, които били на борда.
След края на историята ѝ направил заклинание за сън, защото Ариел приближил, а той имал задача за него. Ариел, който мечтаел да е напълно свободен, недоволствал, задето се налага да робува, но след като заплашително бил подсетен за всички страдания, преживени по време на господството на Сикоракса, и за дължимата благодарност към господаря, сложил край на тези страдания, той престанал да се оплаква и предано обещал да изпълни всяка заповед на Просперо.
– Направи го – рекъл Просперо – и след два дни ще те освободя.
После казал на Ариел да приеме образа на морска нимфа и го пратил да търси младия принц. А Ариел, невидим за Фердинанд, се носел край него и пеел:
Върху пясъците златни,
феи, елфи, бързо тук!
Със движения приятни
придружете всеки звук!
