Норвежецът Ю Несбьо отдавна няма нужда от представяне – книгите му, вече надминали 60 милиона продадени екземпляра, се четат на повече от 50 езика и неговият инспектор Хари Хуле е обичан по цял свят. Сега Кралят на скандинавското криминале отново ни среща с братята Рой и Карл от завладяващия си трилър „Кралството“, за който Стивън Кинг споделя: „Не можех да го оставя. Поразителен, оригинален, този роман е специален по всякакъв начин.“
У нас „Кръвни връзки“ излиза като част от емблематичната скандинавска селекция на издателство „Емас“, наред с майсторите Сьорен Свайструп, Юси Адлер-Улсен, Ирса Сигурдардотир, Самюел Бьорк… Първата книжна среща на българската аудитория с норвежкия писател се състои през далечната 2008 г. с романа „Червеношийката“. Оттогава поредицата за инспектор Хари Хуле и другите му самостоятелни книги го утвърждават като най-емблематичния и четен автор на скандинавски ноар. Междувременно няколко от неговите произведения са екранизирани, а в момента тече работата по сериал, базиран на поредицата му за противоречивия инспектор. Зад адаптацията стои гигантът Netflix, a самият Несбьо е изпълнителен продуцент.
По повод излизането на романа „Кръвни връзки“ Ю Несбьо идва в България! На 15 ноември от 18:30 в „Event Space 2020“ българските читатели ще имат възможност да се срещнат с норвежеца за първи път на родна земя. Писателят и кинокритик Благой Д. Иванов с помощта на преводачката Ева Кънева ще поговори с Ю Несбьо за новия му роман „Кръвни връзки“, за съвременното кино, и за скандинавската криминална литература. След края на разговора им ще има отделено време за автографи.
За книгата:
Семейството стои на първо място… Но на каква цена?
Братята Карл и Рой Опгор могат да се нарекат успели. Доколкото, разбира се, може да е успял човек в малко селце като Ус. Карл е управител на луксозен спа хотел, а Рой държи бензиностанция и планира да построи увеселителен парк със скоростно влакче. По всичко изглежда, че животът им върви право нагоре. Само един човек е в състояние да спре възхода им: ленсманът Курт Улсен. Техен заклет враг, той усилено търси нови начини да докаже, че двамата братя стоят зад няколко убийства. Карл и Рой обаче са свикнали да прикриват следите си и не се боят да си изцапат ръцете, за да опазят всичко, за което са се борили. Сякаш нищо не е в състояние да разколебае братската им преданост…
Появата на специална жена в живота на Рой обаче го тласка към горчиви размисли. Наистина ли кръвната връзка е по-силна от всичко друго? Или пречистващата сила на любовта ще успее да разкъса невидимия обръч, пристегнал двамата братя в гибелна зависимост един от друг?
За автора:
Ю Несбьо е роден на 29 март 1960 г. в Осло, Норвегия. Баща му е ръководител на транспортно дружество, а майка му е библиотекарка. Несбьо е един от най-продаваните криминални писатели в света, като „Леопардът“, „Фантомът“, „Полицията“, „Синът“ и „Жаждата“ оглавяват класациите на бестселърите на „Съндей Таймс“. Книгите му се издават на над 50 езика.
Несбьо напуска училище, за да стане футболист в първия мъжки отбор по футбол на Молде. Впоследствие печели Купата на Норвегия и е обявен за най-добър играч. Мечтата му да играе професионално е разбита, когато на 18-годишна възраст разкъсва връзки в коляното.
След три години военна служба посещава бизнес училище и сформира групата „Di derre“ („Онези там“). Тя оглавява класациите в Норвегия, но Несбьо продължава да работи като финансов анализатор.
Когато издател му поръчва да напише мемоари за живота на пътя с групата си, на него вместо това му хрумва сюжета за първия си роман „Прилепът“… И така се ражда любимецът на милиони инспектор Хари Хуле.
ОТКЪС
1
Всички си имат слабо място – втълпяваше ми татко, докато ме учеше да се боксирам. Бях по-дребен от другите момчета, но той ми показа, че в защитата дори на най-страховития противник има пробойна, непокрито място, грешка, която състезателят е осъден да повтаря. Татко ме научи и друго: не е достатъчно да намериш въпросната ахилесова пета. Трябва да си и достатъчно коравосърдечен, за да се възползваш от нея, без да се поколебаеш. Ето, това пък беше моето слабо място. Моето сърце кървеше заради себеподобните ми, съпреживяваше чуждата слабост като своя. С времето обаче обръгнах. И сърцето ми закоравя. Да, може да се каже, че в момента сърцето ми е леден мъртъв вулкан, който последно избухна преди осем години. Още тогава бе започналo да изстива. Още тогава беше достатъчно студено, за да ме превърне в убиец.
Това си мислех, докато стоях на стълбите на къща с гараж и ябълкова градина в есенни багри в жилищния квартал „Шелсос“ в северната част на Осло. Мислех си, че съм убиец.
Беше събота вечер, осем без нещо. Тъкмо бях притиснал палец към звънеца на входната врата. Отдолу, върху керамична табелка с формата на сърце, пишеше „Тук живее семейство Халден“ и беше нарисувано усмихнато личице.
Не знам дали си мислех, че съм убиец, защото вече изпитвах угризения, или защото се опитвах да си вдъхна кураж, че съм способен да се справя с предстоящата задача, защото съм правил и по-лоши неща.
Чух стъпки отвътре. Сърцето ми се разблъска. Запаз*<*и> спокойствие. Кажи си „майната му“ и да се приключва.
Вратата се отвори.
- Добър вечер.
Мъжът беше снажен, много по-висок от моите 175 сантиметра. Слаб, почти кльощав, с прошарена коса, младееше за своите четиресет и една години – знаех на колко е, защото бях проверил. Зад него от закачалка в коридора висяха два непромокаеми детски гащеризона. На пода се въргаляха малки и големи обувки, струпани в организирания безпорядък, така типичен за семейства с малки деца. От онлайн справка в имотния регистър разбрах, че къщата е собственост на семейството от четири години. Навярно съпругата на Бент Халден е пожелала да я купят, защото е забременяла с второто им дете и е сметнала, че ще им трябва повече пространство. Поне така предполагах, съдейки по профила ѝ в Инстаграм. А Бент Халден е предпочитал къща по-близо до планината, за да му е било до места, подходящи за джогинг и за ски. Потърсих името му в Гугъл и го открих в списъци с участници в различни местни състезания по ски и ориентиране. В списъците от последните няколко години обаче името му отсъстваше. Явно времето му за спорт беше намаляло. Отчасти защото две деца изискват два пъти повече работа от едно, но най-вече защото заедно с колегата си Юн Фюр, Халден беше основал фирма и му се налагаше да работи повече – а не по-малко – отколкото преди да започне собствен бизнес. Само предполагах, но се съмнявах да съм далеч от истината. Фирмата се казваше „Гео Дата“. Бяха ѝ възложили да направи геоложко проучване на терена около Тоде във връзка със строежа на тунел – алтернативно трасе на главния път, който минаваше през центъра на Ус от незапомнени времена, много преди да го категоризират като първокласен път през 1931-ва.
Навлажних устни.
- Казвам се Рой Опгор. Помниш ли ме?
Нахлузих добродушната физиономия на смутен провинциалист, дошъл в града. Не ме бива в тази част и подозирам, че каквото и да направя, винаги ще съм си същият Рой: малко мрачен, навъсен, резервиран. За мой късмет норвежците имат доверие на хора с моето излъчване. Явно си мислят, че стеснителността, социалната непохватност и честността вървят ръка за ръка. Всъщност, самият аз застъпвам това мнение.
Бент издаде провлачено „ааа“, нещо средно между „да“ и „не съм сигурен“.
- Беше дошъл по работа в Ус и ми остави колата си за ремонт – подсетих го аз.
- А, вярно! – Показалецът му проряза въздуха. – Ти свърши чудесна работа.. – Свъси вежди и в челото му се вряза V-образна бръчка. – Да не би да не си получил плащането?
- Напротив, получих го. – Опитах се да се позасмея. – Извинявай. Май беше редно да ти звънна предварително, но нали ни знаеш нас, от глухата провинция – направо цъфваме пред прага ти. Тъкмо се прибрах от Полша и понеже така и така съм в града, се сетих, че в жабката на колата ми има нещо твое. Това.
Вдигнах предмета пред очите му. Бент нямаше ни най-малка представа какво представлява лъскавият метален предмет.
- Намерих го, след като ти върнах колата. Забравил съм да го оставя обратно на мястото му. Колата си върви и без него, но с него ще е много по-добре. Къде е звярът?
- Колата ли? Сега ли? Моля те, не си прави труда. Сам ще го монтирам. Впрочем, какво представлява?




