Сценаристът и режисьор Дино Монтиел работи за трети път с актьора Чанинг Тейтъм в завладяващия трилър КОРУМПИРАНИ ЧЕНГЕТА, след успешното им сътрудничество в отлично – приетите филми Уличен бой и впечатляващия, спечелил много награди A Guide to Recognizing Your Saints, адаптация по неговите мемоари от 2003 година за детството му в Астория, Куинс. Монтиел често черпи от собствения си опит и средата, в която е прекарал детските и тийнейджърските си години. Това със сигурност важи и за най-новия му филм, където много от героите му са базирани на хора от миналото му, докато е живял в блоковете Проектите в Куинс.
Този филм отново демонстрира, че Монтиел е прекрасен разказвач и притежава онова, което критиците и актьорите, с които е работил, наричат “уникален глас в американското кино”. Започвайки с A Guide to Recognizing Your Saints, той показва остро око и умело чувство за подбиране на интересен актьорски състав, като този път около Чанинг Тейтъм е събрал звезди, сред които блестят носителя на Оскар Ал Пачино, Рей Лиота, Кейти Холмс, носителката на Оскар Жулиет Бинош, Трейси Морган и Джеймс Рансън. Във филма играят и две изключително талантливи деца Джейк Чери и Брайън Гилбърт в ролите на младите Джонатан и Вини, изиграни като възрастни от Чанинг Тейтъм и Трейси Морган.
В този етап на кариерата си, когато Монтиел започва да пише, той не е задължително сигурен дали ще излезе сценарий или роман, както е и в случая с този филм. “Аз просто започнах да пиша – защото това е нещото, което умея да правя. Започнах да пиша нещо, което се превърна в КОРУМПИРАНИ ЧЕНГЕТА, историята на едно хлапе Джонатан, с когото израснах в Проектите. Имаше Белия Джон и Черния Джон, както наричахме това хлапе и едно друго момче, с което бяха неразделни. Аз винаги смесвам хората, които съм познавал – имаше хлапе, наречено Белчо, защото бе много бяло.”
Монтиел обяснява процеса по разработка на историята. “Хрумна ми идеята, започнах да я разработва и да пиша разни сцени, които после се превърнаха в една дълга история. В един момент, усещането бе като за книга, но после стана по-силно усещането за филм.
Процесът, през който минавам, е доста шантав,” признава той. “Затова все още се опитвам да завърша книгата. Когато написах книгата си “A Guide to Recognizing Your Saints”, ако знаех какво ще означава тя, вероятно първо щеше да има сценарий. А и тя също бе близо до превръщането си първо във филм. Но за мен е все едно,” казва Монтиел, който е също така музикант и художник. “Писане, режисиране, музика, рисуване – изкуството си е изкуство.”
А това, което е създал, са завладяващи герои и напрегнат трилър, в който няма напълно добри или лоши хора – всички ключови образи са показани в различни отсенки на сивото. Както обяснява Монтиел, “Всичко започва през 1986 година с две хлапета, живеещи в Проектите “Куинсбъро” в Астория, Куинс, които убиват двама души, но им се разминава. След това филмът разкрива как те се справят с това вече като възрастни през 2002 година, когато се случва нещо, оказващо голямо влияние върху живота им и хората около тях.”
Монтиел допълва “Едно от момчетата – Джонатан Уайт (известен тогава като Белчо), изигран от Чанинг Тейтъм – става ченге, понеже се нуждае от медицинските осигуровки. Той и съпругата му, изиграна от Кейти Холмс, имат дете, а и му е писнало да работи за музикалните магазини “7-11”. В тези дни е трудно да се намери работа, а професията на ченге ти осигурява медицински осигуровки. Затова Джонатан става ченге на 30-годишна възраст. Сега той е полицай и работи близо до дома си в Стейтън Айлънд, като води относително нормален живот със съпругата и дъщеря си.
Но тогава бива прехвърлен в 118-ти участък в Куинс, където е израснал и където протича основната част от филма. Той смята, че това е странно и се чуди защо е бил прехвърлен там. Всичко е заради предполагаемата програма “Качествен живот”, която се провежда в Астория – опити на полицията да “почисти” Проектите, но всъщност прогонват хората, за да построят хубави блокове върху освободената земя.
За тази цел събират много ченгета от различни участъци, и Джонатан си мисли, че затова е прехвърлен в участъка в Куинс,” продължава Монтиел. “Но щом стъпва в участъка, Джонатан започва да усеща, че е бил прехвърлен по съвсем друга причина. Точно тогава започват интересните обрати – когато миналото му започва да се връща и да се случват всякакви неща.
Героят на Ал Пачино – Станфорд – вече е началник на участъка, но през 1986 година е бил детектив и партньор на бащата на Джонатан, и познава Джонатан от бебе. След като бащата на Джонатан е убит, Станфорд винаги се е грижил за него. Смятам, че отчасти е чувствал съжаление за малкото бяло момче, растящо в Проектите. Затова, когато тръгва слух, че момчето е убило онези двама души, Станфорд му помага – по начина, по който може да ти се размине убийство през 1986 година.
Изгледа, че Станфорд е покрил убийствата заради младия Джонатан – но през 2002 година, разни неща започват да изплуват на повърхността. Капитан Матърс, изигран от Рей Лиота, е на път да замени Станфорд като началник на участъка. Един вестник започва да получава писма, свързани с убийствата, и журналистката Бриджис, изиграна от Жулиет Бинош, ги публикува. Станфорд и Матърс са притеснени, че ще тръгнат слухове за полицейска корупция, и се опитват да сложат край на публикациите.”
Монтел признава, че винаги е бил голям фен на трилърите. “Харесвах всякакъв вид трилъри. Морган Фриймън, бяло момиче, сериен убиец – отивах да го гледам. Ашли Джъд, черен мъж, сериен убиец – отивах. Понякога им разменяха местата. Но аз обожавам трилърите, затова и този филм е точно в този жанр.
Смятам, че историята е красива, но понякога се случват доста страшни и луди неща. Когато две деца са замесени в убийства – независимо дали са оправдани или не, и след това прикриват действията си – това е плашещо. А случващото се, когато са по-възрастни и всичко изплува на бял свят, е не по-малко плашещо.”
Монтиел всъщност създава две истории – една, която се развива с момчетата и техните приятели и съседи през 1986 година, и втора през 2002 година, когато са възрастни и водят напълно различен живот. Писането на сценария се оказало известно предизвикателство за Монтиел. “Хареса ми, но беше шантаво да създам подобен вид история. Имаше много възможности за грешки, което ми харесва – или по-скоро, не трябваше да има грешки, но имаше много възможности за грешки, което ми харесва, защото те кара да проверяваш основно нещата.”
Що се отнася до избора му за годините, в които да протекат историите, той обяснява “Смятам, че 1986-та е интересно време и място. Тогава бях хлапе, и макар че би било ужасно, ако си възрастен, на мен ми хареса, понеже в някои отношения цареше беззаконие. Като се замисля какви неща са ни се разминавали като малки – голяма част от тях спокойно могат да бъдат на първа страница на “Ню Йорк Поуст”. Тогава нещата бяха по-свободни. Не зная дали бяха по-добре, но бяха по-свободни.
2002-ра следва странно време за Америка, но особено за Ню Йорк, заради периода след 11-ти септември,” продължава той. “Но причината да избера 2002 година, е заради любовната афера с полицията през 2001-ва. Аз имах американско знаме и това бе хубаво време да си американец. По време на трагедията си припомних когато бях хлапе и имаше спиране на тока. Беше красиво, и всички излизаха от къщите си и се държаха приятелски – всички бяха част от една голяма общност. 2001-ва бе красив момент.
Очаквайте част втора от нашата дисекция на „Корумпирани ченгета“ скоро….
