Егмонт България представя „Копнеж“ от Трейси Улф

Целият ми живот се промени в мига, в който прекрачих прага на академия „Катмиър“. Нищо в това място или в учениците, които учат тук, не изглежда каквото е. И ето ме мен – прост смъртен сред богове… или чудовища. Все още не мога да реша към коя от враждуващите фракции принадлежа, ако изобщо принадлежа някъде. Знам със сигурност, че единственото нещо, което ги обединява, е омразата им към мен.

Джаксън Вега. Вампир, който не е изпитвал нищо стотици години и криещ у себе си страховити тайни. В него има нещо, което ме привлича. Нещо тайнствено и наранено, което пасва на моята изтерзана душа.

И което може да погуби и двама ни.

Защото има причина Джаксън да се е предпазвал вече толкова години. А сега някой всячески се опитва да пробуди заспалото чудовище и аз няма как да не се запитам: не съм ли просто примамка…

ОТКЪС

Ако не живееш на ръба, значи заемаш твърде много място
Стоях на пътеката, вперила поглед в самолета, на който трябваше да се кача, и полагах отчаяни усилия да не превъртя от ужас.Нещо, което беше лесно да се каже, но далеч по-трудно да се постигне.Не само защото бях напът да оставя зад гърба си всичко, което познавах – макар че именно това беше основното ми притеснение допреди две минути. Но сега, докато се взирах в този самолет – за който дори не бях сигурна, че заслужава гордото название „самолет“, – усетих как ме обзема нова, неимоверно по-остра паника.– И така, Грейс – заговори мъжът, когото чичо Фин бе изпратил да ме вземе, и ме погледна от горе надолу с търпелива усмивка. Май беше споменал, че се казва Филип, но не бях съвсем сигурна. Трудно ми беше да го чуя заради начина, по който ударите на горкото ми сърце отекваха в ушите ми.– Готова ли си да се впуснеш в приключение? – попита той.Не. Ни най-малко не бях готова – нито за приключение, нито за каквото и да било от нещата, които ме очакваха.Ако някой ми беше казал преди един месец, че ще се озова на летище във Феърбанкс, Аляска, бих го уверила, че дълбоко се лъже. А ако ми беше казал, че причината да се озова там, ще бъде да Трейси Ул ф6се кача на най-мъничкото самолетче, което бях виждала, за да отида с него на другия край на света – или, в този случай, в един град в подножието на Денали, най-високата планина в Северна Америка, – бих го уверила, че е напълно откачил.Но за трийсет дни могат да се променят много неща. И още повече неща да ти бъдат отнети завинаги.Всъщност единственото, в което бях сигурна през последните две седмици, беше, че независимо колко се влошеше положението, винаги можеше да стане и по-лошо.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

73 − 72 =