„Конспирацията Старгейт“ от Лин Пикнет и Клайв Принс

ИК БАРД с ново заглавие в раздел Загадки и мистерии – „Конспирацията Старгейт“ от Лин Пикнет и Клайв Принс

Истината за контактите с извънземни и тайните на Древен Египет!

 В тази книга Лин Пикнет и Клайв Принс, автори на „Прозрението на тамплиерите“, са по следите на най-коварната и опасна конспирация на всички времена. Изпълнители на този план са разузнавателни служби, политици, автори на световноизвестни бестселъри, водещи учени и крупни магнати. Проследявайки техните действия и контакти с различни окултни общества и участието им в тайни експерименти за контрол върху разума, авторите стигат до извода, че в дъното на конспирацията е заложена увереността, че боговете на Древен Египет са били – и все още са – извънземни същества. Лин Пикнет и Клайв Принс твърдят, че определени хора на ключови позиции в световната политика и икономика са в постоянен контакт с тези същества и очакват скорошното им завръщане през „вратата към звездите“ между нашия и техните светове. Именно тези извънземни инструктират конспираторите за осъществяването на грандиозни глобални промени. В този смисъл „Конспирацията Старгейт“ е сериозно предупреждение към човечеството.

ОТКЪС

Пролог

Деветте богове

В началото бяха Деветте богове на Древен Египет1, Великата Енеада, с която се персонифицира цялата красота, магия и сила. Но всичките те са въплъщения на истинския Единствен – всеки от тях изразява отделен аспект на великия бог на съзиданието Атум. Текстовете от пирамидите, йероглифните надписи, открити по вътрешните стени на седем пирамиди от V и VI династия, разказват за тях едновременно като за Деветте и като за Единствения:

О, ти, Велика Енеадо, която си в Он [Хелиопол], (наречени) Атум, Шу, Тефнут, Геб, Нут, Озирис, Изида, Сет и Нептис; О, вие, деца на Атум, които предавате добрата му воля на неговите потомци…1

Мистериите на Великата Енеада се честват от поколения посветени жреци в Хелиопол. Този култ е най-важното в живота на хиляди обикновени мъже и жени, за които Деветте богове са същото, което са светците за днешните католици, а тайнствената им Единна същност поддържа свещения воал на божественото и неизразимото.

Тези девет богове, в една или друга форма, управляват много векове, докато Египетският свят не се променя завинаги с нахлуването на завоевателите, отначало гърци, а после и римляни. Промяната изглежда завършена с появата на новата религия на човека-бог Иисус. Но дори тогава хората вярват, че Деветте богове просто са се оттеглили в небесното царство – или както мнозина биха казали днес – в друго измерение. Енеадата заминава, може би, за да се завърне един ден със слава.

Но Деветте вече не са просто любопитен детайл от една отдавна забравена религия, нито делата на техните жреци са ефимерни като пясъчна буря по повърхността на времето. Техният свещен град Хелиопол крие много ревниво тайни и невероятни знания, които едва сега се преоткриват. С мъдростта на Древността, тези висши посветени строят пирамидите, конструкции, които и до ден днешен нямат аналог, и чиито тайни продължават да предизвикват и очароват хората. Деветте са обучили добре жреците си и техните странни и тайни знания се завръщат да ни навестят.

Погребани под предградията на Кайро – най-населения град в Африка, с 16 милиона жители и безумен трафик – сега чудесата на древния Хелиопол са маркирани от един-единствен обелиск. Някога градът бил едно от „неофициалните“ чудеса на света, славен с името си – произлизащо от гръцкото название „град на бога на Слънцето“, тъй като той бил център на култа към Ра, чието ежедневно появяване озарявало небосвода. На египетски името на града Оуну, което се появява в Стария завет като Он, може би означава „градът на пилоните“, но това никой не може да каже със сигурност. Понякога градът бил наричан „Домът на Ра“, докато арабите го наричали Аин-Шамс, което означава „Слънчево око“ или „Слънчев извор“.2

Не е известно колко време преди първото му споменаване в писмен източник, Хелиопол станал център на култа към Ра. Но със сигурност се знае, че градът бил главен религиозен център на Египет, „когато започва историята“ – т.е. поне в самото начало на Старото царство (около 2700 г. пр. Хр.)3. Въпреки че по-късно възникнали и други конкуриращи се култови центрове, които постепенно набирали власт и политическо влияние, Хелиопол запазил статута си и винаги с уважение била отбелязвана неговата античност и присъствието му през цялата история на Египет.

Хелиопол бил главният религиозен център във времената на пирамидите, а теологията, изучавана в него – първата организирана система на религия и космогония, позната в Египет – вдъхновявала и мотивирала построяването на великите паметници в Гиза. За хората, живели по това време и на това място, теологията представлявала крайния сбор от всички знания. Всичко, което съществувало, бил Бог: всичко било проява на Него/Нея и всичко било проникнато от божествената искра. Затова изучаването на нещата било само по себе си славен религиозен акт. Да се учи било равносилно да се служи на култа и в същото време да се върви по собствената пътека към божественото. Хелиопол бил неразривно свързан с Гиза, намираща се на около 19 км югозападно от града. Всъщност трите пирамиди са разположени така, че гледат към Хелиопол.4

В качеството си на „любимо място на Боговете“ и „родно място на Боговете“, Хелиопол бил най-свещеното място в Египет. В него имало храмове на бога-създател Атум, на Ра – самия бог на Слънцето, на Хор, както и на Изида, Тот и нилския бог Хапи. Една от най-прочутите сгради в града била hwt-psdt, Резиденцията на Великата Енеада. В друга сграда в града, Къщата на Феникса, бил съхраняван свещеният камък бен-бен, най-святата „реликва“ на Египет, която вероятно е имала метеоритен произход.

Жреците на Хелиопол били прочути със знанията и мъдростта си. Най-големите им научни постижения били в медицината и астрономията – главните жреци носели титлата „най-велик сред наблюдателите“, което означава „Главен астроном“.5 Те били смятани за най-мъдрите и най-учените хора в Египет по времето на Херодот (5 в. пр. Хр.) и за тях си спомняли дори по времето на Страбон, чак през 1 в. сл. Хр. Хелиополските жреци били толкова популярни сред гърците, че според някои източници, дори и Питагор, Платон, Eudoxus и Талес отишли в града, за да учат при тях. И въпреки че са ни известни твърде малко велики египтяни, ученици на жреците на Хелиопол, ние знаем, че Имхотеп, геният, който проектира първата пирамида – Стъпаловидната пирамида на Джосер в Саккара – почитан като бог за медицинските си знания, е бил Върховен жрец именно там.6

Показателно е, че вероятно сред жреците в Хелиопол е имало и жени. Надпис от времето на IV династия, когато са били издигнати най-грандиозните пирамиди в Гиза, ни представя жена в храма на бог Тот, която носи титлата „Господарка на къщата с книги“.7

Днес е напълно възможно да се възстановят основните елементи на религиозните вярвания в Хелиопол, като за източник се ползват Текстовете от пирамидите. Най-старият текст, този в пирамидата на Унас, датира около 2350 г. пp. Хр., почти 200 години след времето, по което се смята, че е строена Голямата пирамида на Хуфу (Хеопс) в Гиза. Повечето египтолози смятат, че Текстовете от пирамидите са много по-стари, отколкото най-ранните оцелели надписи, и че те – както и религиозните и космогонични идеи в тях – са съществували в началото на I династия, „официалното“ раждане на египетската цивилизация, около 3100 г. пр. Хр.8 Текстовете от пирамидите са най-древните оцелели религиозни писания в света.9

Обичайно разделени на къси „глави“, или както египтолозите ги наричат „изкази“, тези древни текстове представляват описания на погребални ритуали и пътуването на царя към отвъдното (за да сме точни, „фараон“ е много по-късен термин). Има много причини да вярваме, че Текстовете от пирамидите не са просто погребални канони, нито пък че мъдростта, заложена в тях, се отнася само до царете на отдавна загинала цивилизация.

Централната тема в Текстовете е задгробното, или астрално пътуване, в което царят, отъждествяван с Озирис, се възнася на небето, където се превръща в звезда. По време на пътуването царят се среща с различни богове и други същества, и накрая е приет в техния кръг. След това царят се преражда в собствения си наследник, във формата на сина на Озирис – Хор, като по този начин действително осигурява божествеността на царската династия и поддържа продължаването на египетската култура.

Без съмнение Текстовете от пирамидите са дело на жреците от Хелиопол10 и представляват единственото оцеляло неподправено свидетелство за тяхната религия и вероятно единственото религиозно писание, писано извън града по онова време. Със същите идеи са пропити и по-късни погребални надписи, като Текстовете от саркофазите (изписани по вътрешните стени на саркофаг от Средното царство, 2055–1650 г. пр. Хр.) и така наречената Книга на мъртвите, в която се усеща влиянието и на други конкуриращи религиозни системи. Текстовете от пирамидите съдържат ключа за възстановяването на вярванията, изповядвани в древен Хелиопол.

Възниква и друг проблем, тъй като Текстовете от пирамидите са създадени по специфична причина, а не като основна постановка в теологията. Аналогична е християнската погребална служба, изпълнявана днес. Тя очевидно е свързана с християнските вярвания – като например, как Иисус умира на кръста, за да спаси човечеството – нещо, което е понятно за християните, но всеки незапознат с религията ще се почувства доста объркан. По същия начин Текстовете от пирамидите не са еквивалент на хелиополската Библия, а по-скоро приличат на молитвеник.

Едно задълбочено проучване на скритите в Текстовете от пирамидите вярвания разкрива необикновено сложни, макар и немногословни теологични и космогонични идеи, които могат да се разглеждат на много нива. Чрез тяхната образност едновременно са изразени няколко комплексни концепции. Съществуват множество академични реконструкции на религиозната мисъл в Хелиопол, но ние вярваме, че тази, в която данните са използвани най-правилно, е на американския професор по история на религията Карл У. Лъкърт. Той излага своята реконструкция в основополагащата си книга Egyptian light and Hebrew fire (Египетската светлина и июдейският огън), издадена през 1991 г. Според книгата, религиозната система е с осезаема простота, но крие богата и величествена комплексна същност. Стигнахме до разбирането, че вярванията на Хелиопол относно природата на Вселената, съзнанието, живота и какво се случва след смъртта, са колкото мистични, толкова и практични, като освен това включват знания, които съперничат на най-напредничавата съвременна наука.