„Конспирацията Караваджо” на Уолтър Елис – издание на „Персей”
Ренесансовият гений Караваджо прозира най-големия съвременен конфликт
Стъписваща тайна в картина на художника.
Вековно съзаклятие на злото.
Преди 400 години художникът Караваджо рисува картината си „Залавянето на Христос”. Освен Иисус, ключови в нея са фигурите на Юда (изобразен с плешивина, наподобяваща кардиналска шапчица, и недоразвити пръсти на лявата си ръка), бягащ ученик на Христос в единия край на картината, а в другия – мъж с фенер, осветяващ всичките фигури.
Картината се оказва не просто интерпретация на религиозен сюжет, а много повече – ключ към събития, реално ставащи днес и от които зависи дали Европа ще бъде същата, каквато я познаваме.
След дълги проучвания на живота и творчеството на великия ренесансов художник ирландецът Уолтър Елис създава разтърсващия трилър „КОНСПИРАЦИЯТА КАРАВАДЖО” (изд. на „Персей”) в традицията на Том Егеланд и Дан Браун.
Разширена анотация:
Началото на XVII в.:
Художникът Микеланджело да Караваджо е гений и бунтар с необуздан нрав и бурен темперамент, живее на ръба на закона и в конфликт с висши духовници. Като модели за картините си със светци използва разбойници и блудници, играейки си майсторски със сенките и полусенките, което оформя гениалния му стил, признат от съвременниците му и потомците. Но има буйна кръв и често влиза в кръчмарски и улични свади, лесно вади кама и раздава юмручни удари.
На 11 септември 1599 г. на моста до папската крепост Сент Анджело е изпълнено смъртното наказание на младата Беатриче Ченчи. Тя, майка й и по-големият й брат са убили втория й баща – богат спонсор на Църквата, който многократно е изнасилвал доведената си дъщеря. Всички са шокирани от жестоката присъда, а на екзекуцията Караваджо скицира отрязаната глава на Беатриче – скица, която се превръща в прочутата му картина „Медуза”. От този момент художникът е обсебен от ужаса на смъртта и в поне една четвърт от картините му има отрязани глави, като някои от тях са с неговите собствени черти, сякаш предчувствие за собственото му бъдеще.
Заради поредната си светотатствена картина – „Успение Богородично”, с модел – местна блудница, Караваджо е извикан от кардинал Орацио Батиста, който тогава е камерлинг на Свещената римокатолическа църква – втори по ранг след папата, човек с огромна власт и натоварен с мисията за организира избора на следващия папа. Докато го чака, Караваджо се разхожда в двореца му и попада във вътрешна зала, където вижда кардинала и неговия секретар коленичили върху килимчета и мълвящи молитви към Аллах. Художникът е шокиран, но остава незабелязан, защото се оказва, че има и друг свидетел на смайващата сцена – монах, който, ужасен от видяното, надава вопъл и побягва. След него са изпратени убийци. Монахът се крие, но една нощ е преследван и убит пред очите на Караваджо, който става неволен свидетел на убийството.
Не може да сподели с никого тайната и затова я изобразява в картината си „Залавянето на Христос”: монахът е нарисуван като побягналия от ужас ученик на Иисус в левия край на картината, а Юда е изобразен с чертите на кардинал Батиста – плешивината на главата му е като кардиналска шапчица, а лявата му ръка е недоразвита по рождение, с по-къси пръсти. А в десния край на картината художникът изобразява себе си, като мъж, държащ фенер в ръка и осветяващ сцената.
Знатният римлянин, поръчал картината с този сюжет, който е и покровител на Караваджо, се заклева да я пази скрита, далеч от любопитни очи. Но скоро той умира и картината е наследена от брат му, който една вечер се оказва принуден да я покаже на кардинал Батиста…
И убийците тръгват по петите на Караваджо, който е принуден да бяга от град в град…
Началото на ХХI в.:
Кардинал-камерлингът – зловещият и яростен антимюсюлмански настроен Ламберто Босани, е натоварен с организирането на конклава за избор на нов папа. Целта му е да манипулира избора и да бъде избран посочен от него войнствен папа, който да поведе битка с исляма.
Германският кардинал Хорст Рютгерс, който прозира плановете и тайните подбуди на камерлинга, умира при загадъчни обстоятелства. Затова Деклан О’Мали, върховен генерал на Йезуитския орден и близък приятел на починалия, се опитва да разкрие истината. Помага му неговият племенник Лиам Демпси, възстановяващ се от раните, получени по време на служба като войник на ООН.
Йезуитът влиза в конфликт със зловещия кардинал Босани. Докато двамата се сблъскват, Лиам открива странна връзка между Босани и шедьовъра на Караваджо „Залавянето на Христос”, считан дълго време за изгубен.
Картината се оказва повече от възвишено изображение на залавянето на Христос в Гетсиманската градина. Тя е ключът към вековна конспирация на злото.
Могат ли О’Мали и Демпси, подпомогнати от спокойната и изобретателна Мая Щудер, дъщеря на командира на папската швейцарска гвардия да спрат Босани от разпалване на пагубен конфликт между Европа и мюсюлманския свят?
За автора:
Уолтър Елис е автор на две научнопопулярни книги и сътрудник на елитни издания като „Сънди таймс”, „Файнейшъл таймс”, „Сънди телеграф” и „Дъ Айриш таймс”. Роден в Белфаст, сега той живее в Ню Йорк. „Конспирацията Караваджо” е първият му пробив в жанра на трилъра и е резултат на дълги проучвания на живота и творчеството на ренесансовия художник.
Реалиите в книгата:
Когато времето на Леонардо, Микеланджело и Тициан отминава, Караваджо е най-великият късноренесансов художник. Животът му е бурен и е, образно казано, един ренесансов хулиган, който не зачита авторитетите, не пренебрегва удоволствията на плътта и си плаща за тях по всевъзможни начини. Ето част от полицейското му досие:
4 май 1598: арестуван е близо до площад „Навона“, защото носи рапира без разрешение;
19 ноември 1600: даден е на съд, защото е пребил мъж;
2 октомври 1601: Караваджо и приятелите му са обвинени за оскърбление и нападение през нощта;
24 април 1604: кръчмарски служител се оплаква, че художникът му хвърлил в лицето чиния с горещ артишок;
19 октомври 1604: арестуван е за хвърляне на камъни срещу полицаи;
28 май 1605: арестуван е за носене на рапира и кинжал без разрешение;
29 юли 1605: напада нотариус на Ватикана;
28 юли 1606: убива мъж в улична схватка и избягва от Рим.
По-късно е убит и тялото му не е открито.
През 2010 г. в Тоскана бе открито погребение от онова време, като скелетът е на 38-годишен мъж, починал около 1610 г., а ДНК-анализът показва общи характеристики с роднини на Караваджо, като в костите има токсични натрупвания от олово, причиняващи лудост (през последните години от живота си художникът е чувал гласове и е имал халюцинации).
Сред най-известните творби на Караваджо са „Медуза”, „Бакхус”, „Вечеря в Емаус” и „Залавянето на Христос”. Рисувал е различни варианти на един и същ сюжет.
„Залавянето на Христос” се намира в Националната галерия на Ирландия, Дъблин. През лятото на 2008 г. от Музея за западно и източно изкуство в Одеса бе откраднат друг вариант на картината, купен от руския посланик в Париж, който през 1870 г. го подарява на великия княз Владимир Александрович. В Одеса картината пристига през 20 век, а през 1950 г. е доказано, че е оригинал, което е потвърдено през 2005 г. и от испански експерти. Откраднатата картина е открита от германската полиция при опит да бъде продадена в Берлин. Оценявана е на 75 млн. евро.
Миналата година в колекция на двореца Сфорцески в Милано бяха открити 100 неизвестни творби (скици и картини) на Караваджо на стойност над 700 млн. евро.
Проблемите в книгата:
Днес в страните на Европа има над 30 млн. емигранти мюсюлмани, които отстояват своите традиции и религия. Те непрекъснато се увеличават. Какви са перспективите и рисковете и как да бъде запазена религиозната толерантност?
