Мога да призная едно нещо на тази книга. Тя беше преломна и успя да ме накара да спра да бъда книжен помияр. Някога, когато пламъчето на любовта към филмите и киното се разгаряха в мен, бях същия. Гледах всичко. Наред! Без да се замислям! Достатъчно ми беше да знам нещичко- я кой актьор участва, я кой е режисьора, я да съм чул нещо пиперливо и хоп- гледам. Така съм изгледал страхотни помии. Филми, които към днешна дата ако обърна главата си назад бих съжалявал УЖАСНО МНОГО, че съм отделил това време от живота си за тях. В съвременното четене (което ме преследва не много отдавна) нещата май са същите. Почнах да чета наред всичко. Без да се замислям! Достатъчно бе да знам нещичко, да има зрънце кино в книгата, да има екранизация, да свързвам автора с нещо, да е позната история…. и хоп. Чета. Такъв бе случаят и с „Конго“ на Майкъл Крайтън. В годината на пандемията и тоталния заден от киното, книгите се превърнаха в спасението. Когато поизчетеш актуалното, се връщаш назад към минали, големи, добри неща. Все пак „Конго“ е екразнизиран успешно през 1995г. Какъв по добър-стимул от това да го прочета?

 

Издателство Бард преиздадоха романа през лятото на 2020г., така че имах допълнителен стимул да се впусна в него.

Голяма грешка! Към такава книга, труден читател като мен, трябва да подхожда подготвен. А аз се оказах тотално неподготвен. Незнаех елементарни неща, като например това, че „Конго“ е написана от Майкъл Крайтън през 1980г. „Конго“ е техно-приключенски-екшън. И тук идва основния проблем. Книгата е писана за най-модерните технологии. Най-иновативните компютри, оръжия, системи за комуникация и прочие. С малката подробност- за тогава. За 1980г. Към днешна дата, 41г. по-късно те звучат праисторически. Може да изглежда смешно, но аз незнам какво е Телекс. Никога не съм се сблъсквал с такова нещо и само за да се подготвя за този материал, не възнамерявам да го направя. Чисто и просто, защото не смятам, че ще ползвам тези знания за напред. Компютърни езици Basic и Q Basic (или нещо подобно) са най-смътните спомени от ученическите ми години. Basic е нещо, което май учехме в училище, но е толкова далеч в историята , че почти не помня какво е. Технологиите в историята бяха толкова стари, будейки усещането на „да гледаш „Блейд Ранър“ през 2020г. и да ти е футуристичен“.

„Конго“ е роман, който върви изключително трудно. На няколко пъти го оставях и се заричах, че няма да се върна към него. Историята върви изключително наситено от към фактология, изследвания, учени, тестове, технологични описания, все неща, с които ако не си запознат в детайли, няма да предизвикат нищо в теб и ще те натоварят. Любопитната част, горилите, джунглата, хипопотамите, мистерията са откъсечни моменти, между големите паузи с технология и научни трудове. Едното някак „се бие“ с другото и удовлетворението от прочетеното и картините, които изплуват в главата ти непрекъсанто се късат от дълги епизоди на техно-научни обяснения.

Мистерията се завързва добре. Преминаваш през съмнения за човекоподобни, преминаваш през съмнения за Йети, преминаваш през съмнения за горила. Голямото разкриване е нищо от това и всичко това едновременно. При все това, то е незадоволително. Годините след издаването на „Конго“ до такава степен са разглезили читателя, че разрвъзката ако не е УАУ, то значи не става. Изгубения град, събитията от финала на книгата минават някак междудругото и са доста набързо скицирани. Ако сравним тежките епизоди с научни изследвания или технологични обяснения с епилогът на историята, то той е по-скоро миг в сравнение с тях.

В романа изпъкват трима герои- д-р Рос, Елиът и Монро. Горилата Ейми е изключително любопитен персонаж, но към днешна дата не смятам, че тя е възможна. Природозащитните организации биха сравнили опитити със Ейми с животно в клетка в цирка и биха саклеймили Елиът и екипа му за това, което и причиняват. След финала на книгата освен Ейми, не мисля че ще задържа в съзнанието си дълго, който и да е от останалите герои.

Джунглата, Зиндж, животните и срещата с 300-те горили на хълма са наистина силни моменти, които ще останат в съзнанието ви. Те ще бъдат достатъчно размити от общото кофти усещане от романа, но ако след нея ще помните нещо, то това са тези моменти.

„Конго“ е роман за времето си. Толкова много години по-късно, толкова много книги и филми по-късно, той е загубил почти всичко, което някога е очаровало читателите. Към днешна дата „Конго“ е архаична история от зората на голямото, зрелищно и екзотично писане, което с времето си е останало някъде там, сред екзотичните произведения на онова време.

„Конго“ е роман, който ме научи да бъда по прецизен в избора си и да се отправям към следващата книга достатъчно подготвен, за да не се повтаря горчивия вкус и разочарованието, от прочитането на тази.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

59 − 55 =