Aз съм Явор Веселинов. На 40 години, роден и живеещ в София.
Аз съм писател и ветеринарен лекар.
Пиша романи и сценарии за игрални филми.
Автор съм на романите „Самоубийци”, „Ноември”, „Сънища”, „Несподелено”, „Сурогат“ и „Колко голяма е голямата любов“. В момента работя по седма книга, която е във фаза на редакция.
Работил съм и работя с издателствата „Захарий Стоянов“ и „Рой Букс“. Четири от книгите ми са преведени на английски език и са реализирани в различни международни писателски платформи и сайтове. Още два ръкописа са в процес на превод.
Съосновател съм на продуцентската къща „Егрегор филмс”. Първият наш филм „Никой”, на който съм сценарист, излезе през тази година.
В момента пиша нов роман и още един филмов сценарий.
Ако сте пропуснали предисторията на разговора ни с Явор, започнете ОТ ТУК! Може да продължите и с част трета ОТ ТУК!
cineboom.bg: Влагал ли си творческо вдъхновение в някои от сцените?
Явор Веселинов: Разбира се. В цялата книга е вложено творческо вдъхновение. Не се захващай с разказването или написването на една история, ако ще го правиш по задължение или без желание. Това не е тема по литература за 11 клас, от тези, които често се преписват от царски пищови, защото задълженията в училище вече са ти писнали. Писателят(драскача) живее с историята, за да придобие тя плът, кръв и излъчване. Особено създаването на един роман изисква много. Иначе ще си останат няколко надраскани листа, с неясен обем и съдържание.
cineboom.bg: Каква бе първоначалната реакция при публикуването и първият отзвук 
на читателите?
Явор Веселинов: Имаше голям интерес към книгата още по време на написването й. Много хора от различна възраст, пол и разбирания около мен, я чакаха с интерес. Най-вече самия поръчител и главен герой, който я предвиждаше като коледен подарък за другия човек. И наистина успа да му я подари за Коледа. Иначе, аз получавам добри и често силно емоционално заредени отзиви за романа. Винаги има и омраза, и забележки. Иначе няма да е нормално.
Но Хората се радват, че някой смело и искрено споделя теми, от които масата се притеснява. А не трябва. Големият проблем на съвременния човек е, че сам се спира да споделя истината и налага цензура или табута на самата свобода да бъдеш себе си и такъв какъвто искаш да бъдеш. Това е голям проблем и опасен бумеранг. Ограничаването на свободата е пречка към развитието, ако щете, към еволюцията на човека. Необходимо е да се научим да разбираме другите хора и да не се превръщаме в слепи и жестоки съдници.
cineboom.bg: Една такава книга има ли бъдеще в консервативна България?
Явор Веселинов: Тази книга има своето свободно място, сред всички написани книги в целия свят. В България също и то с голямо „ДА“. Докога ще се крием зад забранени теми. Дошло е време да направим избор. Дали сме страхливите мишки, които се крият зад дебелите корици на книгите из прашлясалите рафтове – ядем съдържанието им, унищожавайки ги – или сме свободните интелигентни хора, които са достатъчно любознателни и отворени да се извисят отвъд клишета и някои „възпитателни“ социални заблуди. Самото непризнаване на истината води до трайни изкривявания във всяко едно общество, които са по-опасни от самата истина. Никой не може да посяга и определя свободата на другия. Както и в самата книга. Главният герой прави своето признание и избор, без да ангажира или задължава насила никого. Включително и човека, който обича.
Разбира се, тази книга, както и всяка друга не е задължителна. Човек сам предпочита или предлага. Остава свободня избор. Чрез писателската ми страница, към мен се обръщат хора, които ми благодарят за тази книга. Също, читатели, които демонстрират своето разбиране и съпричастност към проблемите, разказани в нея. Не броя хейтаJ(извинете за чуждицата)
