ИК Хермес представя „Коледа в Силвър Фолс“ от Джени Хейл, автор на „Коледни пожелания и бисквитени целувки“, „Винаги ще има Коледа“ и „Всичко започна на Коледа“
Приказна история за втория шанс в любовта!
За книгата
Силвър Фолс бе сгушен в планината и от него се разкриваше обширна гледка към долината. Искрящите води на водопадите, спускащи се от планината, даваха името на градчето… Всеки късметлия, който успееше да се качи в планината, за да посети града по Коледа, виждаше как местните украсяват до съвършенство за празниците, стоят отворени след часа за затваряне и се събират, за да празнуват сплотената си общност.
Настанете се удобно под топлото одеяло и се насладете на приказна история за втория шанс в любовта.
Скарлет Бейли и семейството й винаги са празнували коледните празници в „Белите дъбове“. Собственик на стария хотел, ухаещ на шоколад и канела, е обичната й баба. Но сега той е заплашен от бързо изникващите модерни комплекси в курортното градче. И това може да е последната Коледа, която семейство Бейли ще прекара тук.
Скарлет е решена да направи и невъзможното, за да спаси хотела. Затова между традиционното печене на сладки и украсяването на елхата се среща със строителния предприемач Чарлс Брайънт. Между импулсивната Скарлет и сдържания Чарлс веднага прехвърчат искри, но двамата имат коренно различна представа за бъдещето на хотела.
Докато Скарлет се опитва да убеди Чарлс колко са важни уютната атмосфера и приветливото отношение към гостите, тя ще открие дълбоки рани от миналото, скрити под лустрото му на сериозен бизнесмен.
За автора
Джени Хейл е автор на летни и коледни романи. През 2017 г. Hallmark Channel (Hallmark Movies & Mysteries) адаптира книгата й Home for Christmas („У дома за Коледа“) в пълнометражен филм. В рейтинга на телевизионния канал за филмите, излъчвани през сезона, той се нарежда на почетното второ място.
През 2019 г. е екранизирана и книгата „Коледни пожелания и бисквитени целувки“, пожънала огромен успех сред българските почитателки на романтични четива. На топъл прием у нас се радват и останалите заглавия от авторката – „Винаги ще има Коледа“, „Всичко започна на Коледа“ и трите летни романа „Обичай ме заради мен” „Лятната къща“ и „Лято край Брега на светулките“.
В ексклузивно интервю за БНР, „Нощен Хоризонт“ Джени Хейл споделя:
Като дете живеех с мисълта, че порастваш, намираш си работа, която харесваш като цяло, ставаш родител. Вече като възрастна открих, че ми харесва да преподавам и че го правя добре. Бях начална учителка в продължение на 18 години. И изведнъж в главата ми се появи идеята да напиша книга. Реших да го направя. Нямах много опит в това. Ето защо започнах да се интересувам от процеса на писане на една книга. Така започна моята нова кариера, която се разви дотолкова, че спрях да преподавам.
Понякога хората си казват – О, трябва да напиша книга, да направя това, или онова, без да мислят, че наистина могат да постигнат това, което искат. Според мен, тази е причината хората да не следват мечтите си – защото не смятат, че е възможно. Аз обаче съм убедена, че всичко е възможно. За тези, които са готови да положат достатъчно усилия.
Тази увереност, че всичко е възможно Джени Хейл вплита и в своите романи. А с наближаването на коледния сезон, ИК „Хермес“ ще зарадва феновете й с нова история, изпълнена с уют и романтика – „Коледа в Силвър Фолс“. История, която ще ни вдъхнови да следваме мечтите и сърцето си и ще внесе топъл празничен полъх в студените есенни дни.
Откъс от „Коледа в Силвър Фолс“
Снегът навън продължаваше да вали и натрупва, но в голямата дневна, която се използваше и от гостите на хотела, беше уютно и топло и вече се усещаше празничната атмосфера. Главната къща беше автентична и включваше салон, дневна, кухня, просторна трапезария, където всяко лято баба й провеждаше много сватбени тържества – поне докато декорите не започнаха да се износват и търсенето не намаля, – и помещенията, в които семейството се настаняваше. Салонът, дневната и трапезарията бяха отворени за гостите през по-голямата част от годината.
Кедровото стълбище на входа вече беше украсено с богато падащи гирлянди и червени панделки. На помощните масички в дневната и извън нея бяха аранжирани ментови свещи и коледни звезди върху ръчно избродирани от бабата на Скарлет покривчици с бодлив джел и горски плодове. Борови и елови клонки красяха рояла в ъгъла. Наситеният аромат на тиквен пай и сос от червени боровинки закачливо си проправяше път от кухнята през имела и изпълваше дневната, където огънят в камината весело танцуваше за семейството и гостите на хотела. Скарлет спря и затаи дъх – искаше да запомни този момент. (…)
Скарлет облече палтото си и излезе. Вледеняващият повей навън веднага я накара да обърне глава към хотела. Тъй като от ноември до март гостите на „Белите дъбове“ бяха малко, широките веранди бяха затрупани със сняг. Скарлет се радваше, че баща й и чичо й Джо са тук сега и ще ги разчистят. Хотелът беше разположен на върха на планинско възвишение и повечето пътища до него, с изключение на онзи, който водеше до Силвър Фолс, бяха ледени и хлъзгави, понеже не се чистеха.
Скарлет влезе набързо в пикапа и се зарадва на остатъчната топлина от пътуването им дотук. Тя извади визитката от джоба си и погледна номера. Зрънце надежда, че може би ще има обхват, я накара да извади телефона си. За съжаление, нямаше, и тя се отказа. Пак щеше да опита, когато стигнеше в града. (…)
Скарлет пусна старото радио на станция, по която звучаха коледни песни. Беше щастлива, че разполага с време за себе си. Срещата с баба й се отрази добре. Празничната атмосфера щеше да прогони притесненията, че могат да изгубят хотела поне за малко. Но тя искаше да ги прогони завинаги и тази визитка беше единствената й надежда.
Тя можеше да кара пикапа и насън, стига времето да го позволява. Маневрирането в снега обаче все още не й се удаваше толкова лесно, колкото на баща й. Стискаше кормилото здраво с двете ръце и единственият път, в който го отпусна, бе, когато трябваше да превключи, като се напрегна с все сили да стигне съединителя с крака си. И все пак, след толкова години практика, бе станала по-добра.
Старите фенери на верандата на магазина бяха окичени със зеленина и сребристи панделки. На стъклената врата беше закачен коледен венец от смърч с бели лампички, които светеха като звезди в лятно небе, а в средата му беше вплетен малък капан за сънища. Зад касата беше Ато Харис. Ато беше съкратено от Атохи и значеше „гора“ на чероки. Семейството му се беше преместило тук от Мисисипи преди три поколения и държеше магазина, който не затваряше никога, освен на Коледа.
Ато обслужваше клиент, когато Скарлет влезе. Лъскавата му черна, права коса, която обикновено връзваше отзад, тази вечер беше пусната. Още щом я видя, в топлите му кафяви очи се прочете радост.
Скарлет взе бутилка мляко и масло от хладилната витрина и се отправи към касата. Зарадва се, когато видя масата зад Ато. По нея все още личаха следите от работата му. Дървената й повърхност беше потъмняла от глината, с която извайваше керамичните си саксии. Правеше ги толкова съвършени и гладки, че на допир се усещаха като стъкло. До масата имаше две ратанови кошници, пълни с декоративни камъчета, с които украсяваше саксиите. Веднъж й беше казал, че занаятчийството му помага да намери баланса в себе си в този шумен свят. Тя често го сварваше да плете ратан тогава, когато нямаше клиенти. Не се чуваше никакъв друг звук. Никаква музика. Само лекото пукане от чупенето и вплитането на ратана.
– Здравей, госпожице Скарлет – поздрави я той с приятно дрезгавия си, плътен глас. – Радвам се да те видя в града. Надявам се, че си довела цялото семейство с теб.
– Всички са тук – отвърна тя.
Приятелското му отношение й навя носталгия по детските години, когато ходеше да плува във водопадите и идваше боса и още с мокра коса накрая на деня в магазина с шепа стотинки, за да си купи от евтините бонбонки на касата. Той винаги й даваше един-два безплатно.
Ато маркира продуктите й и ги сложи в чанта, като пусна и два ръчно рисувани разделителя за книги, изработени от тънко дърво.
– Надявам се през празничните дни да намериш време да дишаш, почетеш и се отдадеш на спокойствието – каза й той и й подаде чантата.
– Аз също – отвърна тя и му се усмихна, взе си довиждане и излезе.
