Карл Стиг-Ерлан Ларшон е роден на 15 август 1954 в Шелефтехамн, област Вестерботтен, и умира на 9 ноември 2004 в Стокхолм. Стиг израства в близост до малкото градче Нуршо на 100 км от град Умео в Северна Швеция. В ранното му детство за него се грижат родителите на майка му. Това продължава до 1962, когато баба му умира.
През 1982г. Стиг е назначен като кореспондент за скандинавските държави в британския антифашистки вестник „Сърчлайт“. Стиг Ларшон е един от основателите на сдружението „Хил“, което през 1995 е преименувано в „Експо“, а от 1999 работи като главен редактор за вестник „Експо“. Между 1977 и 1999 работи и в Шведската телеграфна агенция.
Стиг Ларшон е шведски журналист и писател, известен с ангажираността си срещу десния екстремизъм и расизма, като включително пише няколко книги за дясно екстремистките движения в Швеция. В средата на осемдесетте години на двайсети век разработва проект срещу насилието „Стоп на расизма“. През 1991 издава книгата „Десен екстремизъм“ заедно с Анна-Лена Лудениус.
В продължение на няколко години Стиг Ларшон е член на литературния кръг за научна фантастика в Швеция. Той е говорител на Скандинавската асоциация за научна фантастика и заедно с Ева Габриелсон и Руне Форшгрен е редактор на поне три от броевете на издавания от асоциацията вестник.
Ларшон пише също и „Шведските демократи – националното движение“ заедно с Микаел Екман. Освен това е съавтор на книгата „Шведските демократи отвътре“.
През 2001 започва да пише детективски романи нощем за собствено удоволствие. В основата на трилогията „Милениум“ е една стара идея от деветдесетте години, която Стиг Ларшон и негов колега от Шведската телеграфна агенция развиват като на шега. Те възнамерявали да пишат за детективи близнаци, които разгадават мистерия, когато са на 45-годишна възраст.
Преди да почине, успява да завърши три криминални романа от така наречената серия „Милениум“, които излизат след смъртта му. Първият – през август 2005, вторият – през юни 2006 и третият – през май 2007. Умира от сърдечна криза на петдесетгодишна възраст, скоро след като е предал на издателя си безценната трилогия. Лансира се легендата, че трилогията е причина за смъртта му, както и класическата версия за скритото незнайно къде продължение, четвърти том, купчина надраскани листове, който ще се появи отново някой ден…
Уникален стил
Полицейският жанр предпочита да опростява максимално текста за сметка на напрежението и на перипетиите на разследването. Ларшон прави тъкмо обратното и ни представя един изчистен, невероятно наситен и педантичен стил. В първия том, в продължение на първите 300 страници обрисува героите с изобилие от подробности, на пръв поглед без никакво значение. Противно на очакванията обаче, и в това е неговата сила, на читателя не му доскучава нито за миг. Впечатляващите обеми и на трите тома (575, 650 и 710 страници), съпоставими с някои американски риалити серии, съвършено построени и наситени с напрежение, далеч по-добри от филмите в жанра, се изчитат на един дъх от кора до кора.
Без значение за какво пише: за информатика, за журналистика или за шпионаж, Ларшон успява да ни зарази. Далече от скуката, дълбочината на разказа му създава герои, толкова реалистично представени, сякаш са живи. От това драматизмът в развоя на събитията се усилва десетократно, думите ни заливат, ние попадаме в техния плен и се превръщаме в техни заложници. Няма нужда да се прекалява с насилието: то винаги е оправдано и хармонира с тревожната чернота, която прозира в разказите на Ларшон. Няма смисъл да се разбърква разказът с неочаквани обрати на всеки двайсет страници. В нашия случай е трудно да се изложи накратко всяка част от трилогията, толкова наситена със събития е тя. Шведският писател успява със смайваща вещина да вкарва героите си в интригата и да преплита водещото разследване с ежедневието, в което читателят е впримчен без възможност да се измъкне оттам. От петдесетината (!) второстепенни герои, с които се срещаме в трите книги, нито един не е оставен настрани, всички до един са в светлините на прожекторите – с изключение единствено на малката сенчеста част, която прави разказа интересен. Действайки по този начин, авторът засилва реализма на повествованието и подчертава присъствието му в по-висока степен от обикновените криминалета, в които свидетелите, ченгетата и второстепенните герои служат само да придвижват действието. При Ларшон всеки от тях води свой собствен живот.
Завещание?
Според шведската телевизия авторът на трилогията Стиг Ларшон е написал завещание, по силата на което оставя цялото си имущество на някаква комунистическа група. Когато умира през 2004, преди книгите му да видят бял свят, не е бил особено богат.
Понеже никой не е знаел за оставеното завещание, досега авторските права са изплащани на баща му и брат му – единствените му преки наследници. Ако се вярва на разследването, проведено от обществената шведска телевизия, завещанието е написано през 1997, когато журналистът Стиг Ларшон заминава за Етиопия и се страхувал, че няма да се върне жив. „Искам парите ми да бъдат внесени в секцията на комунистическата работническа федерация от град Умео“, бил написал Ларшон според споменатото телевизионно разследване. Без да уточнява как и къде е било открито завещанието, телевизионното предаване подчертава, че при написването му не е присъствал свидетел, поради което юридическата достоверност на документа може да се постави под съмнение.
Имало е и четвърти том?
Всъщност съществуването на четвърти том е плод на мълвата, която разпалва спора между близките на починалия писател. Според шведската телевизия почти завършен четвърти том на „Милениум“ съществувал някъде, в компютърна версия. Единствено жената на Ларшон знаела къде се намирал. Действието вече не се развивало в Швеция, както в първите три тома, а на остров в Северна Канада. Според телевизията всички досегашни опити за споразумение между Ева Габриелсон и наследниците на писателя се провалили. Миналия октомври бащата на писателя твърдял, че ръкописът няма да бъде издаден.
„Все едно Пикасо да е нарисувал половината от някаква картина и впоследствие Матис да я е дорисувал. Какъв щеше да е резултатът?“ – запитал той вместо обяснение, като добавил, че две трети от ръкописа били готови.
