„Хей, горе главата! Какво толкова се е случило? Направил си това, което си сметнал за правилно. Просто животът е устроен по сложен нелицеприятен модел. Едно от условията за вписване е провал, съпътстван от непоносимо страдание и болка, която заглушава виковете ти за помощ. Падение след падение тестват възможностите ти, за да кандидатстваш за ролята на обикновен човек. Ама че кастинг само! Преди години имах шанса да спечеля „конкурса” за участие във „филма на живота”. Късно осъзнах жанровата му специфика. Включих се в кървава драма, а ролята ми се оказа пожизнена. Струва ти се страшно, нали? Надявам се, че разбираш за какво точно говоря!? Сега ще ти разкажа една кратка, действително случила се, история. Когато бях на твоята възраст, аз нямах много приятели. Разбирах се най-много с момче на име Джош. Умът ми не побира как си паснахме, но станахме неразделни. Един ден решихме да си отдъхнем за няколко дни сред природата. Странно, но и двамата имахме човек до себе си – прекрасни момичета, които се оказаха главната причина да обичаме живота, поне за момент. Валеше като из ведро. Джош караше от няколко часа. Секунда невнимание беше фатална. Колата се превъртя и падна в близката река, минавайки през ниската бетонна преграда. Помислих, че съм мъртъв. Побързах да измъкна момичетата. Изведох ги на безопасно място, след което се върнах за Джош. Той не дишаше. Животът му бе отнет от коварната съдба. Отправил поглед нагоре, Джош сякаш чакаше да се върна и да го спася. Аз съм виновен. Провалих се. Изоставих най-добрия си…Боже, какво говоря…единствения си приятел в момент, когато имаше огромна нужда от мен. Провал, който накара сърцето ми да спре от страх и ужас, отне безжалостно желанието ми да бъда част от злата магия, наречена живот. Намразих се. Утешаваше ме фактът, че спасих поне момичетата. Приятелката на Джош беше бременна, а той не успя да узнае. Месеци наред страдах и се самообвинявах. „Можех да го спася…”.
Душата ми се срамуваше от мен и се молеше да я освободя. Минаха години в „заточение”. Трябваше ми много време, за да стъпя на краката си и да свикна с отвратителното минало. Изненадващо, получих писмо от приятелката на Джош. В него пишеше: „Благодаря, че спаси мен и сина ми! Джош ще те пази от небето, защото го направи щастлив!”. Очите ми се напълниха със сълзи. Нямах думи. Простено ми е, защото съм извършил нещо добро и истинско. Проумях, че провалът е само началото на успеха. Изправи се, гледай гордо напред и продължи живота си, синко! Запомни, че каквото и да правим, в сърцата ни се крие малка част, която ни напомня, че сме герои! Послушай я!”
Провал измъчва и главният герой във новия филм на Антоан Фукуа „КОД:ОЛИМП”. Агент Майкъл Банинг (Джерард Бътлър) отговаря за безопастността на президента Бенджамин Ашър (Аарън Екхарт). Работата изисква доста усилия, внимание, професионализъм и, не на последно място, постоянно отсъствие от дома. Пренебрегването на семейното оказва добре познато влияние. Зейва дупка в отношенията между двама души, която следва да бъде запълнена навреме. Е, Майк избира да посвети живота си на отговорната работа. Поредна непрогледна нощ. Навън снежна виелица превива клоните на дърветата и ги „състарява”. Президентът се готви да гостува у високопоставени важни личности заедно с жена си Маргарет (Ашли Джъд) и прекрасното им дете Конър (Финли Якобсен). Майкъл трябва да се погрижи за безпроблемното придвижване и сигурността на семейството. Всичко е наред, но един миг невнимание предизвиква верижна катастрофа.
Колите се въртят по заледения път, а тази с президента преминава през преградата на моста. Равновесието би запазило живота на важните пътници. Въпрос на няколко секунди е колата да се понесе към замръзналата дълбока река. Президентът Ашър е спасен, но жена му Маргарет потъва в мрака завинаги. Детето оцелява, возейки се в следващия автомобил. Тежък удар за Ашър, но и за Майкъл Банинг. Мисълта, че се провали, а можеше да я спаси, не излиза от главата му. Злата съдба го приковава в обятията си и го кара да се чувства ненужен. Тя е причината агентът да се оттегли. Ако остане, споменът за случилото се няма да позволи на дълбоката рана да се затвори. Изведнъж историята ни отнася осемнадесет месеца след инцидента, когато Майк вече работи във финансовия отдел. На няколко крачки от Белия дом, бившият агент разполага с малко повече свободно време за половинката си. Нали това искаше, Майк? Или не? Банинг тайно мечтае да се върне на старата си длъжност. Съвсем скоро „късметът” ще му се усмихне. Президентът на Корея трябва спешно да се срещне с Ашър. Случва се нещо ужасно. В деня на голямото събитие, Белият дом е нападнат от голяма група корейски терористи. Беззвучният отговор срещу атаката допринася за превземането му. Президентът Ашър е в плен, а Белият дом е обграден от тонове мъртви тела и бликаща навсякъде кръв. Катастрофа! Майк Банинг става свидетел на терористичната атака от прозореца на работното си място. Достатъчен повод, за да се самоназначи на желаната длъжност и да се опита да заличи големия провал в миналото.
Майк се включва в операцията по предотвратяване на жестоката корейска атака. Специалните части чакат заповед за действие. Банинг се оказва единственият, който може да спаси президента Ашър и останалите заложници. Трудна задача, нали? Агент срещу многобройна група хладнокръвни убийци. Дали провалът му в миналото ще се трансформира в успех сега, когато това е от огромна важност.
– “Olympus has fallen!”
– “Roger that!”
Пореден удар на режисьорът Антоан Фукуа. Името му, превърнало се в гаранция за успех и професионализъм, се преутвърждава с качествения продукт „КОД:ОЛИМП”. Екшън-трилър, изпълнен с нужната доза напрежение – това е възприетият и любим на доста зрители модел. Фукуа изиграва картите в ръката си по най-подходящия начин. Един от най-талантливите, според мен, режисьори разчита на актьор като Джерард Бътлър. Страхотен избор и стопроцентово присъствие. Няма как да имам забележки. Впечатление правят и отлично внедрените проблеми, касаещи, най-просто казано, същността на живота. Нека навлезем по-навътре. По периферията е разположен проблемът за съвместяването на работа и семейство. Колкото банален и често „пробутван” да е той, актуалността му не може да бъде победена. Следващият пласт засяга отговорността да си представително за нацията лице. „Не е само цветя и аплодисменти!”, както би се изразил един театрален актьор, например. Показана е тъмната страна и нелицеприятната действителност.
В ядрото на проблематиката, разисквана чрез „КОД:ОЛИМП”, е подлата съдба и заслугата й за човешкия провал. Отлично е проиграна ситуацията, в която конкретен индивид се чувства нищожен, нежелан, незаслужаващ и капка внимание. Падение. Криза. Спор между сърцето и разума, който трябва да излъчи победител и губещ. Душа, безмилостно разкъсана докато е още жива. Тяло, от което се отричаш. Но се появява почти невидима светлина в мрачния и миришещ на смърт тунел. В продукцията на Фукуа, тя приема формата на шанс за успех, за катарзис на душата в заточение, за така дълго бленувана прошка, както от своя, така и от отсрещната страна. Впечатляващо наистина! Минутите за размисъл след филма бяха неизбежни, поне за мен. В това се състои и малка част от магията на киното, нали? Давам висока оценка и маркирам с дебели букви – ПРЕПОРЪЧВАМ ЗА ГЛЕДАНЕ! Може би ще откриете вратата, през която да минете и да получите чакания втори шанс за преосмисляне на миналото. Филмът служи като карта. Нужно е правилното й разчитане, а за целта просто следвайте знаците. Кои са те? Обърнете се и вижте кървавите стъпки на душата си.
