„Книжно братство под прикритие“ от Лиса Кей Адамс

Издателство Ибис представя „Книжно братство под прикритие“ от Лиса Кей Адамс

– Четете любовни романи? – изуми се той.
– Наричаме ги наръчници – отвърнаха му те.

Добре дошли отново в тайния мъжки клуб за любовни романи!

Лив Папандреас има мечтаната работа като шеф-сладкар в най-модния ресторант в Нашвил. За съжаление, собственикът няма нищо общо с чаровната личност, за която се представя пред света. Лив става неволен свидетел как той тормози една от служителките си и не може да си премълчи, заради което е уволнена. Тя е твърдо решена да не остави нещата така, но се нуждае от помощ.

За нейно нещастие, това означава да се обърне към Брейдън Мак, който си мисли, че четенето на романтични книги го е направило експерт в любовта. Симпатичният собственик на нощни клубове ѝ предлага да работят в екип, за да изобличат бившия ѝ работодател. Но Лив не е склонна да се довери на мъжа, който може да има всяка жена в града, и прави всичко възможно да потуши искрите, които припламват помежду им.

Ето защо Мак се нуждае от подкрепление. На помощ идват членовете на тайния мъжки клуб за любовни романи. Мъжете са вдъхновени от романтичния трилър, който четат в момента, и нямат търпение да помогнат на Мак да покори сърцето на Лив…

ЗА АВТОРА

Лиса Кей Адамс прочита първия си любовен роман още съвсем малка, когато задига един от колекцията на баба си. След дълга журналистическа кариера, в която е принудена да напише твърде много тъжни завършеци, тя решава да се върне към историите, в които щастливият край е гарантиран. Описани като „забавни, очарователни и съвсем мъничко сърцераздирателни“, книгите на Лиса са пълни с жени, които винаги имат последната дума, мъже, които не се боят да плачат, и кучета. Цял куп кучета.

Лиса пише от дома си в Мичиган, където живее заедно със съпруга си, спортен журналист, невероятно забавната си дъщеря и една разглезена малтийска болонка, която обича да я люлеят като бебе, докато заспи. Когато не пише, тя готви или кара дъщеря си от едно спортно събитие на друго. Или пък люлее кучето.

Линк към официалния уебсайт на Лиса Кей Адамс: www.lyssakayadams.com

ОТКЪС

ГЛАВА 1

Брейдън Мак спря поршето си на празното място в края на тъмния паркинг и зачака сигнала. На две редици пред него бе спрял събърбън с включени фарове.
Измина секунда. После още една.
Най-сетне събърбънът примигна два пъти с фаровете.
Време беше.
Той спря двигателя, изключи звука на телефона си и го пъхна в джоба на коженото си яке. Когато излезе от колата, мъжете в другата кола сториха същото. Един по един приведените им силуети се появяваха от събърбъна, а дъхът им се издигаше на малки облачета около лицата им. Мак ги пресрещна по средата на пътя между двете коли.
– Закъсня – каза Дел Хикс, един от най-близките му приятели.
– Трябваше да спасявам брак.
– Още една самотна съпруга? – попита Дерек Уилсън, местен бизнесмен.
– Мъжете никога не се научават.
– Затова сме тук, нали? – каза Малкълм Джеймс с дълбок дзен глас зад гъстата брада, която стигаше почти до ключицата му.
– Така. – Мак ги огледа, преценяваше смелостта и отдадеността им. – Ако на някого не му стиска, да каже сега, защото започнем ли, няма връщане назад.
– Аз участвам – каза Дерек.
– Да, човече. – Дел плесна с облечените си с ръкавици ръце. – Да го направим.
– Какво ще правим, по дяволите? – изскимтя Гавин Скот, един от най-новите членове на групата, привел рамене срещу вятъра. – Освен че ще ни замръзнат топките?
Мак се обърна и огледа сградата. Яркочервена табела озаряваше оживения тротоар пред търговския център. „Мюзик Сити Букс“. От три години клубът им беше скрит в сенките. Четяха тайно. Бяха десетима – професионални атлети и държавни служители, технически гении и бизнесмени. А в случая на Мак – собственик на няколко барове и нощни клубове в Нашвил. Бяха събрани от обичта си към книгите, които ги направиха по-добри хора, по-добри любовници, по-добри съп-рузи.
Последното не се отнасяше за Мак. Той понастоящем бе един от последните ергени в групата.
– Какво ще правим ли? – повтори той, като ги огледа. – Ще купим няколко проклети любовни романа пред очите на хората.
Той сложи ръце на кръста си и зачака драматичната реакция. Може би дори някакъв филмов саундтрак или силно ликуване от момчетата. Но получи само звучна пръдня от петия член на групата, хокеист, когото всички наричаха Руснака и който имаше печална непоносимост към млечни продукти.
Руснака притисна корема си с ръце.
– Трябва да намеря тоалетна.
Мак поклати глава.
– Да вървим.
Руснака хукна пръв, леко приведен. Останалите го последваха, предвождани от Мак. Изчакаха в края на паркинга да премине колона от коли, преди да хукнат към тротоара. Руснака влезе в сградата, без да погледне назад, като ускоряваше крачка. Нещата явно бяха критични. Онази тоалетна нямаше представа какво я чака. Бог да го прости водопровода на книжарницата.
Мак си пое дълбоко дъх и стисна дръжката на вратата. Той отново огледа момчетата.
– Така. Правилата са следните. Всички трябва да купят поне една книга, за да реши клубът какво ще е следващото четиво. Без да криете кориците. И ако някой попита, не я купувате за подарък. Купувате я за себе си. Въпроси?
– Ами ако някой ни познае? – изсумтя Гавин.
От всички той вероятно беше най-известният и най-разпознаваемият в момента. Като бейзболист от отбор в Нашвилската висша лига, „Легендите“, той беше достигнал национална слава миналата година, когато отбеляза невероятен хоумрън.
– На кого му пука дали ще ни разпознаят? – попита Малкълм, друго известно лице. Той беше защитник във футболния отбор на Нашвил. – Прекарваме много време в разговори за несправедливостта да се срамуваме от любовните романи, която нашето общество на токсична мъжественост ни налага. И все пак купуваме тайно книгите. Време е да приложим на практика убежденията си.
– Не може да се каже по-добре – каза Мак и се изпъна в цял ръст.
– Разбира се – изсумтя Гавин. – Малкълм е истински гений, тъпакът му с тъпак.
Мак го плесна. Гавин отвърна на жеста.
Дел въздъхна и отвори вратата.
– Аз влизам първи.
Привлякоха вниманието още щом влязоха, но Мак се съмняваше, че е, защото са разпознали някого от тях. Колко често група едри хубави мъже влиза в книжарница? Те приличаха на защитната линия за Литературната лига на Тенеси.
– Къде е секцията с любовни романи? – попита тихо Дел.
Мак поклати глава, оглеждаше се за висящи от тавана табели.
– Не я виждам.
– Ще трябва да попитаме – каза Малкълм.
Гавин изруга и свали козирката на шапката си надолу, за да скрие лицето си.
Приближиха се до щанда и една жена с тениска с надпис „Аз чета забранени книги“ вдигна очи от компютъра си.
– Мога ли да ви помогна?
– Бихте ли ми казали къде е секцията с любовни романи? – попита Малкълм.
Тя присви очи.
– За брак или за самопомощ?
– Не – отговори Мак, като се плъзна до Малкълм. Опря ръка на щанда и се наклони усмихнат към нея. – Имаме предвид любовни романи.
– Значи, търсите секцията с любовни романи – каза тя с огромен скептицизъм.
– Да, търсим я – смигна ѝ Мак.
Бузите на жената се зачервиха от вниманието му.
– Никога не се е случвало мъже да търсят любовни романи.
Той се наведе и снижи глас – нивото бе нещо средно между прелъстително и заговорническо. Тя се изчерви още повече.
– Има много такива като нас – прошепна той.
Тя посочи към дъното на книжарницата.
– Последните лавици вдясно.
Малкълм ги поведе през магазина. Гавин сумтеше с отвращение.
– Изобщо има ли жена, с която да не флиртуваш? – попита той Мак.
Мак сви рамене.
– Не съм виновен, че съм роден толкова очарователен.
Спряха на пътечка в дъното, където имаше оскъден избор от романи с меки корици. Само едната стена беше отделена за романтиката.
– Това е срамота – каза Малкълм, като клатеше глава.
Гавин се огледа притеснен.
– Трябваше да продължим да купуваме онлайн.
– Имаме си гордост – рече Мак и наклони глава, за да прочете гръбчетата на книгите.
Руснака се върна.
– Хубава е тоалетната. Много чиста.
Руснака знаеше къде са най-хубавите тоалетни във всеки голям град в Щатите. Ако някога се оттеглеше от хокея, вероятно щеше да създаде приложение с рейтинг на тоалетни и да печели повече, отколкото като хокеист.
Мак намери любимата си авторка и извади „Защитникът“, последната ѝ книга. Романтичен съспенс за агент от Тайните служби и дъщерята на президента. Той обичаше да има и някаква опасност в романтиката и най-много обичаше, когато се влюбваха врагове. Имаше нещо много удовлетворяващо в това двама души да установят, че онова, което ги кара да воюват, всъщност е онова, което ги прави идеални един за друг.