„Книгоядите“ е дебютната книга на Съни Дийн, в която съществата, които пребивават, консумирайки книги, живеят в уединение далеч от обществото. Звучи като приказка, но всъщност е кошмар. Романът е мрачно фентъзи, което проследява живота на Девън – жена от древен клан книгояди, които засищат глада си с книги.
„Книгоядите“ е бестселър на Sunday Times, има номинация за „Най-добро фентъзи“ на Goodreads Choice Awards и е избор на редакторите на Amazon за Най-добрите книги на 2022 г. Това завладяващо фентъзи с елементи на ужас излиза за пръв път и на български в превод от Снежина Пискова (изд. Artline Studios).
В измисления от Съни Дийн свят шест древни клана книгояди живеят скрити из Англия и Шотландия. Йоркширските тресавища са дом на род, чиито потомци се хранят с книги. Когато тези мистериозни хора погълнат карта, те запомнят начертаните дестинации, а когато децата им са непослушни, ги наказват със сухи и плесенясали страници от речници.
Девън е част от този древен род, който живее в уединение. Още от деца братята ѝ се хранят с истории за смелост и приключения, а тя самата – подобно на всички останали жени книгояди – спазва стриктна диета, състояща се от приказки и поучителни истории. Животът на Девън поема мрачен обрат, когато синът ѝ се ражда с рядък и злокобен вид глад – не за книги, а за човешки мозъци.
„Книгоядите“ изследва темата за майчинството и границите, които сме готови да прекрачим за онези, които обичаме. Девън научава жестоки истини, докато опитва да изкове собствения си път: „Именно това беше нещото, което никоя приказка нямаше да признае, но което тя в този момент разбра: любовта не е изначално добра.“
Историята в дебютния роман на Съни Дийн ще наелектризира читателите, които търсят нещо разтърсващо и различно, засищайки книжния им глад.
„Иновативен, уникален, трогателен и разказан с толкова оригинален глас, колкото е и самата история. Погълнах този роман на един път, но ще мисля за него още дълго време. Това е дебютът на нов майстор на съвременното фентъзи. Не го пропускайте.“
– Джеймс Ролинс
За автора:
Съни Дийн е автор аутист на фантастични истории и майка на две деца. Първоначално родена в Щатите и израснала в Хонконг, сега тя живее в Йоркшир. Нейните кратки белетристични произведения се появяват на различни места, включително антологията Best of British SF 2018, FFO, Prole и BBC Radio Leeds. Съни е активна в социалните мрежи и участва в много писателски групи и конференции.
ОТКЪС
Девън през деня
Наши дни
Тепърва започнахме да навигираме в странния регион; трябва да очакваме, че ще се сблъскаме със странни приключения, със странни опасности.
Артър Макън, Ужасът
Напоследък Девън купуваше точно три неща от магазина: книги, алкохол и крем за чувствителна кожа. Книгите изяждаше, алкохолът запазваше разсъдъка й, а лосионът беше за Кай, нейния син. Понякога той страдаше от екзема, особено през зимата.
В този универсален магазин нямаше книги – само стелажи с ярки, крещящи списания. Те не й бяха по вкуса, а и имаше предостатъчно книги за ядене вкъщи. Погледът й пробяга през порното, през изданията за електрически инструменти и дома, докато най-накрая стигна до ниските рафтове, където списанията за деца сияеха в розово и жълто.
Девън прокара късите си, назъбени нокти по кориците. Замисли се дали да не купи едно за Кай, тъй като в момента обичаше да чете подобни неща, но в крайна сметка се отказа. Предпочитанията му можеше да се променят след тази вечер.
Линолеумът заскърца под ботушите й с висок ток, когато тя се насочи към края на пътеката и постави кошницата си на касата. Четири бутилки водка и буркан с крем за кожа.
Касиерът погледна към кошницата, а после обратно към нея.
– Имаш ли лична карта?
– Моля?
– Дали имаш лична карта – повтори той бавно, сякаш говореше на човек, който страда от проблеми със слуха.
Тя го зяпна.
– На двайсет и девет съм, по дяволите. – И всяка една от тези години й личеше.
Мъжът сви рамене, след което скръсти очаквателно ръце. Самият той беше почти дете – най-много на осемнайсет-деветнайсет години – което работеше в семейния магазин и полагаше старание да следва всички правила.
Разбираемо, но тя не можеше да му угоди. Девън нямаше лична карта. Нямаше свидетелство за раждане, нито пък паспорт или шофьорска книжка – нищо. Официално тя не съществуваше.
– Забрави. – Девън бутна кошницата към него и бутилките вътре издрънчаха. – Ще си взема пиенето от някъде другаде.
Тя излезе подразнена и смутена. Орди тийнейджъри непрестанно си купуваха алкохол от други квартални магазинчета. По тези места това направо си беше в реда на нещата. Беше безумно, че някой реши да иска документи от нея, очевидния възрастен.
Едва след като пресече зле осветената улица, осъзна, че си е тръгнала, без дори да вземе крема за кожа. Не беше голям пропуск, че забрави лосиона, но тя постоянно разочароваше Кай по толкова много различни начини, че дори тази малка грешка беше достатъчна да я изпълни с гняв.
Обмисли дали да не се върне обратно, дори погледна часовника си. Минаваше осем. Вече рискуваше да закъснее.
А и екземата не беше нищо в сравнение с глада му. Много по-важно бе да го нахрани.
Нюкасъл-ъпон-Тайн беше красив град, макар Девън да го намираше за прекалено шумен. По това време на годината слънцето залязваше в четири следобед и небето вече бе напълно тъмно, а уличните лампите жужаха. Приглушената светлина прилягаше на настроението й. Тя вманиачено провери телефона си и краткия списък с контакти.
Нямаше съобщения. Нямаше пропуснати повиквания.
Девън се промъкна покрай редица разнебитени тераси. Минувачите се носеха напред-назад по тротоара. Плътна групичка от пиещи и пушещи хора се бе скупчила пред една къща. Музиката се лееше от прозорците без завеси. Девън сви наляво от главната улица, за да избегне тълпите.
