„Кери“, по едноименния роман на Стивън Кинг….
Сочен за поредния римейк, по роман на Кинг, който ще потъне в забвание.
Присъстващ във всички класации, за „НАЙ- НЕНУЖНИТЕ РИМЕЙК- ФИЛМИ“….
„Кери“ ще промени всичко това.
Всички ще помнят името и….
Клои Мориц и Джулиан Мур изнасят 95% от филма на плещите си. Факт. Но останалите 5 % са класа, стил, сила, мощ, грация и изумително визуално пиршество.
Едно дете, отгледано в страх. Една майка, обсебена от Господа. Една сила, която ще преобърне живота в един малък град. Едно действие, което ще предизвика много смърт след себе си. Тя се страхува дори от собствената си сянка. Една случка в училище, ще доведе до нещо хубаво…. Кери ще отиде на бала по случай дипломирането. Събитията след това… са неописуеми.
С наличието на предходна екранизация, безсмъртен роман и многото трейлъри, откъси, снимки и плакати, едва ли има някой, който да не знае историята на „Кери“, една от най-силните героини в творчеството на краля на ужаса Стивън Кинг. Но тази „Кери“, не е ужас. Тя не е хорър. Не е плашеща. „Кери“ на режисьорката Кимбърли Пиърс е ЗЕМНА. Истинска. Плътна. Клои Мориц е удар в десятката. Тя внася цялата странност, плахост, страх и красота, които КЕРИ притежава преди бала. Самата тя по изключително умел и деликатен начин, открива своите способности. Крехка, плаха и ранима Кери е олицетворение на стореното от нейната майка. Едно дете, способно да живее и бъде като всички останали, но превърнало се в тотален аутсайдер, отблъснато от съучениците и връстниците си, живеещо в самота и изолация. Причината – Джулиан Мур. В ролята на майката на Кери, тя заслужава награда… Абсолютна лунатичка, луда, психопатка и плашеща. Визуално, Джулиан Мур е превърната в истинска… вещица. Не в буквалния смисъл, разбира се. Кожа, раздрана от самонараняванията и, тази коса, този поглед…. И това в което е превърнала собствения си дом. Пълен с кръстове, библии… Единственото, за което мисли и живее тя, е нейният Господ. Тя живее за да се моли. За да изкупи греховете си? За да поправи стореното ПРЕДИ раждането на Кери?
Филмът носи истинско напрежение. Кери, която постоянно е свита и готова НЕЩО да и се случи, пренася това усещане на зрителя и той притаява дъх, тръпне и очаква, както и тя. Но ако трябва да разделим случващото се на екран на действия, то би било, начало, сцената с БАЛА и развръзка. Абсолютният пик на историята е балът на завършващите. Сцената е изпълнена с толкова мечти, красота, свенливост…. Всеки който е бил ученик, ще си спомни колко ВАЖНА е нощта на бала за него. Приготовленията. Това да блеснеш сред останалите. Това да те поканят. Това да бъдеш в светлините на прожекторите. Да танцуваш. Да си в центъра на събитията… Като за последно. Ами ако всичко това се окаже една ОГРОМНА лъжа. Ако отношението, настроенията и случващото ти се е факт САМО за да те злепоставят и направят за смях пред цялото училище? Ами ако всичките ти мечти рухнат в един единствен миг? Какво ще направиш? Как ще постъпиш?
ОТМЪЩЕНИЕ!!!!
Това е нейното решение. Това е нейната сила, мощ и начин да овъзмезди това, което и причиняват. Няма да разказвам повече, а ще го оставя на въображението ви. Всички ще получат заслуженото си. Всеки ще бъде овъзмезден по начина, по който заслужава.
Епилогът, ни представя един от най-силните сблъсъци в целия филм. Битката на Кери и майка и е титанична. А развръзката неочаквана и зрелищна.
„Кери“ на Кимбърли Пиърс е всичко друго, но не и това, което зрителите очакват от него. Красив, стилен, зрелищен и наистина емоционален прочит на романа на Стивън Кинг.
И кой казваше, че Стивън Кинг е най-популярния писател с най-неуспешните екранизации?
Да си върне думите обратно. ВЕДНАГА!
„Кери“ е вече в кината от 18.10.2013г.
Разпространява Форум Филм България!
