Очаквайте на 16 юли дългоочакваната трета книга, обобщаваща модерната сага на Катрин Панкол, започнала с „Жълтите очи на крокодилите“ и продължила с „Бавният валс на костенурките“!
„Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“
(превод: Румяна Маркова, цена: 20 лв., 684 стр.) е магнетично продължение на историята на Жозефин, Филип, Ортанс и другите герои, които преданата публика на Панкол вече познава добре. Тук техните лични драми, възторзи и перипетии произтичат от нова порция съдбоносни срещи и обстоятелства.
Катрин Панкол, една от най-популярните съвременни френски писателки, посети България през декември 2010 г. и доказа на публиката, че призванието й е да разказва вълнуващи истории, а романите й, написани с неподражаема лекота, съпричастност и хумор направиха успеха й в България неминуем. Трилогията, продадена в 6,5 милиона екземпляра,която приключва с Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“, триумфира заслужено на международния литературен пазар!
Интервю с Катрин Панкол, дадено за списание „Ел“:
http://colibri.bg/publications.php?publ=32
Откъс от „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“
Ортанс грабна бутилката шампанско и я обърна в кофичката за лед. И понеже бутилката беше пълна, разнесоха се странни звуци: стържене на стъкло в метал, скърцане на строшени кубчета лед, бълбукане и накрая рояк мехурчета, които се пукаха на повърхността, превръщайки се в прозрачна пяна.
Сервитьорът, издокаран в бяло сако и черна папийонка, недоумяващо вдигна едната си вежда.
– Това шампанско е отвратително! – промърмори на френски Ортанс и чукна с палец и показалец по дъното на бутилката.
– Като нямаш възможност да предложиш нещо марково, не значи, че трябва да поднасяш такава повръщня…
Грабна втора бутилка и продължи в същия дух.
Физиономията на сервитьора стана аленочервена. Шашнат, той не откъсваше поглед от бавно спадащото ниво на течността, очевидно питайки се дали да не бие тревога. Огледа се панически, търсейки свидетел на вандалската постъпка на девойката, която ругаеше, обръщайки бутилките с дъното нагоре. Беше се изпотил и разкрасеното му с гнойни пъпки чело лъщеше. Още един английски селяндур, който точи лиги при вида на газираната гроздова течност, реши Ортанс, прибирайки зад ухото си един непокорен кичур. Не я изпускаше от очи, готов да я хване за ръцете и да я обезвреди, ако реши да продължи вредителската си дейност.
– Какво си ме зяпнал, да ти дам ли снимка?
Тази вечер й напираше отвътре да говори на френски. Тази вечер изгаряше от желание да шокира, да смаже някой невинен, а това момче се оказа идеалната жертва. Има такива хора, иска ти се да ги ощипеш до кръв, да ги унижиш, да ги изтормозиш. Момче
без късмет, какво да се прави.
– Човек не може да е чак толкова грозен! Очите ме заболяха от пъпките, нацвъкани по челото ви. Примигват като светофар!
Сервитьорът преглътна, прокашля се и изквича:
– Я ми кажи, винаги ли си толкова гадна, или се стараеш специално заради мен?
– Французин ли сте?
– От Монтелимар.
– Нугата е вредна за зъбите… и за тена впрочем. Най-добре е да престанете да се тъпчете, иначе гнойните ви пъпки ще се спукат…
– Тъпачка нещастна! С какво си се нагълтала, че си толкова злобна?
Позор, оскърбление. Преглътнах страхотно оскърбление, от което не мога да се съвзема! Той се осмели. Под носа ми. Сякаш съм прозрачна. Беше ми казал… какво ми беше казал, я да видя… и аз му повярвах. Вдигнах си високо полата и взех стоте метра за по-малко от осем секунди. Оказах се също толкова тъпа, колкото този пъпчив загубеняк с физиономия на нуга халва.
– За да си толкова гадна, значи, си нещастна… друго обяснение няма.
– Добре, стига вече, падре Пио, успокой се и ми дай една кола.
– Дано този, който те е довел до това състояние, още дълго да те тормози!
– Блестящ психолог, на всичко отгоре! От кои си? От последователите на Лакан или на Фройд? Държа да ми отговориш, може пък разговорът ни да стане малко по-вълнуващ!
Тя пое подадената чаша, вдигна я, все едно се канеше да вдига тост, и се отдалечи с танцуваща походка, смесвайки се с гостите.
