„Kаръци“ бе заснет преди година. Но умишлено се изчакваше да приключат всички по авторитетни фестивали, за да може евентуално да спечели и награди от тях. Победител на фестивала „Златна роза“ във Варна, голяма награда на Международния кинофестивал в Санкт Петербург, най – добър балкански филм на София Филм Фест. Това са може би най – престижните награди, спечелени от „Каръци“, а и доказателство, че има голям фестивален успех. От вчера, 1 април, филмът е по кината, благодарение на „А плюс филмс“. Времето ще покаже дали новият филм на Ивайло Христов ще има успех и сред зрителите.
Главните герои в лентата са учениците Елена (Елена Телбис), Коко (Oванес Торосян), Пацо (Пламен Димов) и Гошо (Георги Гоцин) живеят в неназован малък провинциален град. Неразделните приятели са уверени в своята каръщина. Елена живее с майка, алкохоличка, която си сменя любовниците като носни кърпички. Мечтае да се махне от града и да отиде в София. Родителите на Коко пък са гурбет в Гърция. Младежът се грижи за баба си, която е болна от Алцхаймер. Той упорито си набива в главата мисълта, че е карък и че е обречен да няма късмет. Коко е влюбен в Елена – тя мечтае да стане певица, а предстоящият гастрол на известна рок група много я вълнува. Вокал на групата е неназован рок певец, изигран от Деян Донков. Този концерт „събужда“ цялото градче: започват нови любовни връзки, разочарования и объркани взаимоотношения, гарнирани със серия от смешно – тъжни случки и събития.
Героите в „Каръци“ са несретници, които приемат своята роля на жертва в този тъй лишен от душа свят. Те са мечтатели, лишени и от капка лицемерие. В крайна сметка си задаваме въпроса: Каръци ли са наистина или са късметлии, че не са част от масoвата безчувственост, в средата, която ги заобикаля.
Филмът е черно бял и е заснет от един от най добрите български оператори, Емил Христов Не се залъгвайте обаче от черно – белите кадри. По – правилно да се каже е, че са сиви. Сив, какъвто е животът, според героите от филма. Именно тук се и заражда опозицията, залегнала в творбата – животът е безличен, а хората в него са цветни. Христов заснема по брилянтен начин филма – че дребните, нищожни детайли в сивия свят, изглеждат красиво.
Това е третият филм на режисьора и актьор Ивайло Христов (другите са „Емигранти“ и „Стъпки в пясъка“). И трите притежават свойството, което се нарича комуникативност – не са мудни и лаконични, като повечето от филмите от т.нар. Ново българско кино; участват запомнящи се персонажи, и посланието накрая на филма ясно може да се разгадае. Филмите му не са лични, а общочовешки. В „Стъпки в пясъка“ историята бе концентрирана върху необикновенните преживявания на един българин, докато в „Каръци“ всичко се върти около група тийнейджъри, т.е на цяло едно поколение.
Изпълнителите на главните роли са просто чудесни. Въпреки, че напоследък се зароди нов лаф „Светът е голям и Ованес Торосян дебне отвсякъде“, момчето се справя отлично с ролята си. Единствената подробност е, че ни омръзна да гледаме 30 годишния Торосян да играе роля на тийнейджър („Източни пиеси“, „Аве“, „Съдилището“ и др.). Актьорът е талантлив и трябва да приеме нови предизвикателства. Вече няма с какво да допълни образа на тийнейджър. Елена Телбис страхотно пресъздава образа на героиня, която играе по свои собствени правила. Пламен Димов и Георги Гоцин, играещи Пацо и Гошо (образи, изскочили все едно от роман на Джон Стайнбек), привнасят допълнителна свежест във филма със своите остроумни наблюдения около живота.
