М. Найт. Шаямалан е име в Холивуд. Винаги е било. „Шесто чувство“ е филм, който ще остане ненадминат в своя обрат и актьорски изпълнения на Брус Уилис и Хейли Джоел Осмън. Нито веднъж Шаямалан не успя да повтори този успех след това. Колкото и да се тръби, че „Следите“ и „Неуязвимият“ са сред най-добрите му филми, те са много далеч от „Шесто чувство“. Много години по-късно, той създаде „На парчета„, който бе чиста случайност. През 2017г. Шаямалан даде най-доброто от себе си, в което Джеймс Макавой изля своята душа и се роди филм, който режисьора няма да може да повтори още 20г. Нито „Почукването“, нито „В капана на времето“… нищо не може да докосне успеха на „Шесто чувство“ и „На парчета“. И въпреки това хората ходят на кино. И въпреки това, те искат да видят следващия му филм и се надяват да усетят полъха на промяната, към миналото. Към добрите му времена.
„Капанът“ не е това. Той е поредния филм, на който зрителите ще отидат, ще очакват големия обрат, мистерия и ужаси и ще видят филм за концерт на Тайлър Суифт. Реално „Капанът“ е поредния опит на Шаямалан да третира психологическа тема. Да ни покаже как функционира съзнанието на един психопат, който води два живота. Как той действа в различни ситуации, как отиграва поредното му притискане и как намира начин да излезе от всяка сцена, в която е приклещен.
Намираме се в 20-те години на 21-ви век и Тайлър Суифт е най-успялото име в музикалната ни индустрия. Разбира се, че ще присъстваме на концерт, олицетворяващ нейн. Ще видим манията на феновете и фенките и фенчетата. Ще видим поведението на тийнейджърите, истерясали по своя идол. Ще видим реакции, ще видим много от бекстейджа, ще видим сбъднати мечти и много щастие. Къде в това обаче е Шаямалан? Защо феновете на хоръра и психо-трилърите, ще дойдат на концерт на Тайлър Суифт? Дори когато сценария превключва на висока скорост и мисловните игрички на серийния убиец влизат в действие, той е отново предвидим, той е отново някак… простичък и нищо особено. А все пак от Шаямалан не очакваме обикновени неща.
С риск да навляза в света на сойлерите ще отбележа, че от тук насетне са възможни СПОЙЛЕРИ! Чети на собствена отговорност.
След като в крайна сметка започва надиграване с певицата и нашия убиец я използва за да се измъкне, се случва неочакваното. Ако в целия филм има обрат, то това е момента, в който тя започва да го надцаква и да се опитва да спаси и жертвата и семейството му, рискувайки всичко. Това са миговете, в които филмът създава съспенс, успява да грабне вниманието и да даде поне малко удовлетворение на своите зрители. Въпреки това той стои плосък, някак евтин и много труден за вярване. Дали ако Тейлър Суифт преживее това, ще реагира така? Дали би рискувала живота си за да спаси непознати?
Голямата развръзка и залавянето му, както и показването на КОЙ е предизвикал Капанът и защо… всъщност… какво значение имат?
Край на възможните спойлери
Аудиторията на Шаямалан е строго профилирана. В своите филми, с които си отвори вратите на Холивуд, той успя да изгради определени очаквания в зрителите. Страхотийки, трилър елементи, психо нюанс, изключително напрежение, първичен ужас, клаустрофобия, свръхестествено. Това са основните фрагменти, по които се движат „Шесто чувство“, „Следите“, „Неуязвимият“ … Когато започна да привиква хората за това и да НЕ ИМ го дава, се появиха „Селото“ и „Жената от водата“. В годините след това зрителите някак спряха да му вярват и свалиха очакванията. Тогава се появи „Явлението“ и може би най-безумния обрат, който някога е давал. След него, той никога не се съвзе. Ще повторя, че „На парчета“ бе изключение.
С „Капанът“ режисьора се опитва да даде модерна история, в която да вплете своя психо портрет на един сериен убиец, но отново бяга от онова, което зрителите му очакват от него и искат да гледат във филмите му. За това и резултатът е подобен. Без съспенс, без очаквания, без развръзка, без напрежение, без обрат, с претенции за анализ и изследване на един болен мозък, а всъщност просто поредния му филм, с който да извика успешно зрителите в кино салона и точно толкова успешно да ги разочарова.
„Капанът“ е последния провал на режисьора и май е време, да спрем да му даваме шанс. Май е време да спрем да гледаме филмите му на кино, за да спре да успява да намери финансиране за следващото си заглавие. Въпреки че тук, дори гледането на „Капанът“ на стрийминг е нещо, което не препоръчвам. Филмът просто не става. Колкото и прекрасен да е Джош Хартнет, филмът се проваля във всеки един възможен аспект. И като такъв на Шаямалан и като такъв изобщо.
