„Как се пише дипломна работа” от Умберто Еко с нов и пълен превод от КК „ТРУД“
На пазара вече е оригиналният нов превод на „Как се пише дипломна работа” от Умберто Еко. Заглавието е познато у нас от години, но за първи път издателство „Труд” ще запознае читателите с истинския текст на прочутия италиански писател, философ, семиотик и медиевист. Оказва се, че у нас книгата е излизала с големи неточности в превода, както и с преработена структурата и съдържание. Убедени сме, че българските читатели заслужават да се запознаят с оригиналния текст и че изданието е изключително полезно за всеки захванал се с писането на дипломна работа.
Дипломната работа е нелека задача за тези, които завършват. Освен че трябва да напишат обширен текст, студентите трябва сами да изберат темата, да направят изследване, да съберат материали и да представят по най-интересен начин своята теза. Важно е и как ще бъде защитена работата.
Оказва се, че това е трудоемък процес, който изисква време, съсредоточаване и не на последно място достъп до информация и набор от познания.
Издателство „Труд” предлага на своите читатели едно от най-тиражираните заглавия в тази област. Умберто Еко сам представя книгата си още във въведението:
Трябва да е ясно, че книгата няма да ви каже какво да съдържа дипломната ви работа. Това си остава ваше задължение.
Тя ще ви даде отговор на:
(1) какво представлява дипломната работа;
(2) как да изберете темата и да разпределите времето си за работа;
(3) как да организирате търсенето на необходимата литература в библиотеката;
(4) как да подредите материалите, които сте намерили;
(5) как да оформите на практика писмената си работа.
„Как се пише дипломна работа”, 280 с., цена: 14.99 лв.
ВЪВЕДЕНИЕ
В миналото университетите са били за елита. В тях са учили само децата на висшистите. Освен някои редки изключения този, който следвал, имал цялото време на свое разположение. Университетът е бил създаден, за да се учи в него на спокойствие, като се отделя по малко време за трупане на знания и по малко за „здрави” бохемски развлечения или за дейност в представителните му органи.
Лекциите приличали на престижни конференции, а след тях по-заинтересованите студенти се изолирали с професорите или асистентите им в различни семинари, на които присъствали до десет, максимум петнайсет човека.
Днес все още в много американски университети един курс никога не надвишава десет или двайсет студенти (които щедро плащат и имат право да „използват” преподавателя, когато им е удобно, за да разискват с него). В университети като „Оксфорд” има по един професор, наречен научен ръководител, занимаващ се с дипломните работи, който подготвя много малка група от студенти (може да се случи да има грижата само за една или две на година) и ден след ден следи напредъка на нейната работа.
Ако актуалната ситуация в Италия беше такава, нямаше да има нужда да се пише тази книга – въпреки че някои от съветите, които тя дава, биха могли да послужат и на горепосочения „идеален” студент.
Университетите (в Италия) днес обаче са масови. В тях влизат студенти от всички социални прослойки, завършили всякакви видове средни училища. Те могат да се запишат да следват философия или класическа литература, въпреки че пристигат от някой техникум, в който никога не са учили гръцки, нито пък латински. И ако е вярно, че латинският език е нужен малко в голяма част от различните видове дейности, то той е твърде нужен за онези, които следват философия или филология.
В определени курсове са записани хиляди студенти. Професорът познава горе-долу трийсетина от тях, които посещават по-често лекциите му и с помощта на своите сътрудници (стипендианти, външни преподаватели на временен договор, асистенти, които водят упражненията) успява да накара стотина от тях да работят с определено постоянство. Голяма част от студентите са заможни, пораснали в образовани семейства и в контакт с жизнена културна среда, могат да си позволят образователни пътувания, да ходят на артистични и театрални фестивали, да посещават чужди държави. Но след тях идва ред и на другите. А те са студенти, които вероятно работят и прекарват деня си в служба „регистър на населението” на някое градче с десет хиляди жители, в което има само книжарници за канцеларски материали. Студенти, които, разочаровани от университета, са избрали политическата дейност и продължават следването си под друга форма на обучение, но и те, рано или късно, ще трябва да защитят дипломна работа. Има и много бедни студенти, които ако трябва да изберат на какъв изпит да се явят, изчисляват цената на препоръчаната литература и казват: „този изпит струва дванайсет хиляди лири” и избират между двата свободно избираеми изпита онзи, който ще им струва по-малко. Студенти, които понякога идват на лекции и се затрудняват да си намерят място, защото аулата е препълнена, а в края биха искали да поговорят с преподавателя, но пред него има опашка от трийсет човека, а те трябва да си хванат влака, защото не могат да си позволят да останат на хотел. Студенти, на които никога никой не им е казвал как се търси книга в библиотеката и в коя библиотека: тези същите често не знаят, че биха могли да намерят книги в библиотеката на собствения си град или не са наясно как да си направят карта за заемането им.
