„The Last of Us: Последните оцелели“ свърши. Време да направим неизбежното сравнение с „Живите мъртви“.

И двата сериала са адаптации по култови продукти от други медии (комикс и видео игра). И двата сериала не спираше да се говори всяка седмица, след премиерата на поредния епизод.

Приликите са много, но усещането, че „Последните оцелели“ даде повече… някак остава. Историята е еднаква- хората са най-голямата опасност след апокалипсиса. Дори при наличието на зомбита/кликъри.

Сюжета и героите са това, което превърна и двете поредици в изключително успешни. Има обаче огромна разлика в подхода им към общата идея. Именно там „Последните оцелели“ успя да даде повече, избягвайки много от грешките на „Живите мъртви“.

Първоизточника на историите е толкова важен, колкото самите те

Когато HBO се захванаха с „Последните оцелели“ те доведоха в екипа Нийл Дръкман- един от създателите на едноименната играта. Доведоха и Крейг Мейзин, който създаде за тях „Чернобил“. Двамата се заеха да адаптират играта в традиционен сезон за стрийминг гиганта, с малко епизоди.

„Живите мъртви“ от своя страна е адаптация от комикс. На него му се наложи да се бори със стигмата на сериал по кабеларка. Наложи му се да създава дълги сезони, финал на полусезона и на сезона. Без ясна визия за край. Комикса далеч не бе свършил при започването на сериала. Това го оприличава по-скоро на „Игра на тронове“ отколкото на „Последните оцелели“. На сценаристите им се налагаше да попълват дупки, които все още не бяха попълнени в литературния първоизточник.

Първоизточника постави различни стандарти за придържане към него

Една видео игра има съвсем различна природа от един комикс. Общата и продължителност е около 14 часа. Комикса „Живите мъртви“ продължи 16г. Когато всяка от двете се пренесе на екран е естествено да има огромни разлики спрямо първоизточника.

За „Последните оцелели“ това означаваше много динамична история, стегната и с шеметно темпо. Основния му проблем обаче бе липсата на кликъри. Сериалът доказа, че те не са неговия фокус. Апокалипсиса е място за развитие на историята, но не е самата история. Злодеи, като Кейтлийн и Дейвид се появяваха и развиваха в не повече от един епизод.

Отношенията на Ели и Джоел с поддържащите герой успяха да ги превърнат в толкова интересни, колкото самите тях. Историите на Бил и Франк, Тес, Хенри и Сам са наистина добри примери. Те изпълниха своята цел, но и позволиха на Ели и Джоел да продължат след тях, без значение дали са им били приятели или врагове.

От друга страна „Живите мъртви“ имаше наистина дълги сюжетни линии. Понякога дори в рамките на цял епизод се фокусирахме само върху един герой. Кратки истории от комиксите, като тази на Губернатора, бяха разтеглени в цели сезони. Винаги е интересно да разбереш мотивировката на даден герой. „Живите мъртви“ имаше прекрасни герои в началото, но някак загуби усещането как да продължи да ги представя, като такива. Към своя край сериала бе неузнаваем за обичайния зрител, който все пак е гледал от самото началото. Поредицата бе пълна с нови герои с твърде много екранно време.

В крайна сметка апокалипсиса не е място, където нещата да продължават дълго. По-скоро целта му в тези продукции е да покаже, колко краткотрайно е всичко. „Последните оцелели“ ни показа героите, изправи ги срещу проблемите и те продължиха. „Живите мъртви“ разтягаше всичко възможно най-дълго, като понякога губеше същността си по пътя. В даден момент сериала просто се опитваше да балансира между това да бъде красив и странен, а всъщност нямаше абсолютно никаква конкретна цел пред себе си.