Това е трета част от трилогията „Хилядолетната битка“ от Йордан Колев. Първите части, „Лабиринт“ и „Пазителят и кобрата“, полагат началото на трилогия, посветена на борбата между светлината и мрака, смисъла на съществуването и ролята на човека в един по-голям космически ред.

Борбата между Доброто и Злото е неувяхваща тема от древността до наши дни. Митологични произведения на гръцки и римски философи и поети, безсмъртният „Ад“ на Данте, множество картини на ренесансовите майстори, виртуозите на словото от последните столетия, десетки филми, стотици театрални постановки – всички те се занимават с нея… Заглавието на трилогията на Йордан Колев, „Хилядолетната битка“, също е директна препратка към тази епохална борба на човечеството.

Първата книга от трилогията, „Лабиринт“, въвежда читателя в сложна и многопластова вселена, в която героите се изправят пред изпитания, носещи както физически, така и духовни предизвикателства. Лабиринтът в романа е не само реално препятствие, но и символ на човешката съдба – пълен с разклонения, безизходици и възможности за открития.

Втората книга, „Пазителят и кобрата“, разгръща вече започналата история, като въвежда нови герои и символи. Заглавието само по себе си подсказва за дълбока алегория: Пазителят олицетворява защитата на реда, мъдростта и традицията, а кобрата – опасността, съблазънта и разрушителната сила.

„Екзекуторът“, финалът на трилогията, е апокалиптичен трилър. Сюжетът му е от непосредственото бъдеще. Неговата първа част, „Генезис“, маркира в телеграфен стил глобална пандемична катастрофа, причинена от злоумишлените намерения на група хакери и недопустима грешка на изкуствен интелект. Въображението на автора, гарнирано с технологични решения, слезли от новините буквално вчера, ни вкарва в действието с неподражаема интензивност. Във втората част на романа, „Екзодус“, сме затворени под земята в Гренландия с няколкостотин оцелели от многомилиардното население на Земята. Борис, главният герой в трилогията, е доведен от американците с идея да помогне в борбата срещу смъртоносния вирус. Без да отслабва напрежението, Йордан успява да изправи читателя пред философска дилема – невъзможност за радикална промяна и самоунищожение или връщане към първоизточника, вярата, добрината, разбирателството – за нов живот.

Йордан Колев (р. 1964) разбира, че ще става летец на 7-годишна възраст, когато прави първия си самолет в кръжока по авиомоделизъм в тогавашния Дворец на пионерите. Пътят му към трудната и отговорна професия минава през Софийския аероклуб и ВВВУ „Г. Бенковски“. До средата на 90-те години лети в авиокомпания „Балкан“. Впоследствие продължава кариерата си във Виетнам и на остров Мавриций. След завръщането си в България работи в „Уиз Еър“ с прекрасен екип от млади и надъхани хора.

Започва да пише във Виетнам – преди трийсет години. Оттогава не е спирал, но кураж събира едва през 2014 г., от когато датира приятелството му с прочутия български писател академик Владимир Зарев. Той публикува в сп. „Съвременник“ три негови разказа и не спира да го насърчава и да му помага.

Пътеписът „От Рио до Кейптаун“ (2017) е първото произведение на Пилота, който пише. Следват романите „Кацането“ (2019), „Лабиринт“ (2021) и „Пазителят и кобрата“ (2023). Сборникът с разкази „Двойното дъно на пилотския куфар“ печели Наградата за кратка проза на СБП за 2024 г.

Йордан продължава да лети в гражданската авиация. В свободното си време обича да чете, кара мотор и се занимава с пчеларство. Владее отлично английски и руски език; ползва френски. От 2022 г. е член на Съюза на българските писатели.

Повече информация за автора може да намерите на личния му сайт: iordankolev.com.

Отзиви за романа „Екзекуторът“:

Страховете, посети и покълнали в недалечното минало, вече са избуяли в кошмара от неясното бъдеще. Във време, в което науката е прекрачила границите на морала, а изкуственият интелект вече има пълна автономия, една „грешка“ се превръща в глобална катастрофа. Пандемията, предизвикана от смъртоносен патоген, наречен Екзекуторът, не е план на човешки зъл гений, а дело на неконтролируема машина, докарала цивилизацията до прага на гибелта.

Борис, вечният странник от първите две части – „Лабиринт“ и „Пазителят и кобрата“, се завръща за последна битка, въоръжен със средства, които не са нито военни, нито научни, а духовни. Неговата необяснима устойчивост и лечебна сила са последната искра надежда срещу вирус, който мутира по-бързо от всяка ваксина, превръщайки здравето в последното бойно поле на човечеството.

„Екзекуторът“ е краят на трилогията, която обследва една хилядолетна и необятна територия – границата между Добро и Зло. Там, където човешката природа е едновременно мрачен лабиринт, но и ключ към спасителния изход. Този роман-антиутопия звучи като предупреждение, но и като зов за вяра, че дори в най-мрачния час, Доброто може да проправи път.

Георги Милков, журналист, писател и пътешественик

„Екзекуторът“ е навярно най-добрият трилър в българската литература. Йордан завършва по блестящ начин приключенията на Борис. Действието е ярко и стремително, но авторът поставя и множество философски и нравствени проблеми. Така превръща текста във вълнуващо предупреждение: не надмогне ли разумът на цивилизацията стихийните ни егоистични инстинкти, човечеството го очаква апокалиптичен край.

                          академик Владимир Зарев, писател

 Книгите на Йордан Колев, писател с пребогата и нестандартна биография, притежават качества на талантлива оригинална художествена литература.

                          Петър Андасаров, поет, литературен критик

Откъс от „Екзекуторът“ на Йордан Колев:

Лечителя седеше в единия край на леглото. Полковникът придърпа единствения стол и седна срещу него – искаше двамата да виждат лицата си колкото е възможно по-добре. Емили се облегна на стената под широкоъгълната камера, извън полезрението на Лечителя, и скръсти ръце. Преводачът застана зад гърба на полковника, с лице към обекта.

– Нямате антитела…

– Да.

Кратко и ясно.

– Знаехте, че ви заразихме нарочно, нали?

 – Да.

– Дълго се колебах дали да ви кажа. Експериментът беше необходим заради стотиците хора в базата.

– Няма значение. Важното е, че получихте неоспорим отговор на своя въпрос.

– Прав сте. Но това отваря много други, не по-малко важни въпроси, които също чакат своите отговори.

– Ще повторя. Аз съм просто концентратор на енергията. Или предавател. Или трансформатор. Думата не е важна. Същността на действието е.

– Бихте ли ни разказали, но с други думи, какво точно правите с телата на хората, които лекувате или предпазвате, както сам се изразихте?

Емили се отблъсна от стената, но остана със скръстени ръце. Тези инстинктивни движения свидетелстваха само за едно – абсолютна концентрация. Бе готова да разнищи и последния звук от устата на Борис. Но имаше сериозно препятствие – езикът. И разбира се, нюансите в превода.

– Няма никаква тайна, няма мистика. Хора като мен ползват възможностите на добрите сили. На Доброто. Доброто е съвършено. Лошото е хаос. Хаосът и съвършенството винаги са в борба… Диалектически това е единството и борбата на противоположностите. Всички – или нека така да кажем – повечето хора са уязвими. Никой не е съвършен. В противен случай живите същества в природата щяхме да сме вечни, но тогава нямаше да има кръговрат, нали така? Доброто помага да се преодолее несъвършенството.

Лечителя невъзмутимо втренчи поглед в лицето на полковника, доколкото можеше да го вижда през кривината на визьора, и зачака. Кристо трудно намираше думи. Джейкъб Браун се замисли.

Дано преводът е точен.

Кристо отдавна беше млъкнал.

– Да разбирам ли, че вашият метод на лечение е духовен, един вид. Че няма никакви материални прояви?

– Точно така.

– И обяснението, което ни дадохте, е максимално близко до същността на лечението, което практикувате?

– Да.

Лечителя се замисли и след кратка пауза продължи:

– Няма как да ви го обясня по друг начин. Аз ВЯРВАМ в тази сила. Вярвам в Доброто. Това ми помага да лекувам.

– Значи ли, че ако утре и аз доброволно се заразя с бацила, ще можете да ме излекувате?

– Предполагам – да. Но има една неизвестна величина. Тук сме на голяма географска ширина и не мога да гарантирам дали ще ми се получи от първия път. И още нещо, прощавайте: в момента всички сме под земята, нали?

Джейкъб Браун кимна видимо. Заради Лечителя.

– Трябва да виждам звездите. Без това също няма как.