През изминалата седмица след почти двугодишна пауза, станахме свидетели на финала на „Историята на прислужницата“ сезон 4. Без заобикалки и мотане, категорично най-добрия сезон на култовата поредица на Hulu, излъчвана у нас от HBO България. Ако не сте изгледали сезона все още, моля четете на собствена отговорност, защото текста на тази публикация съдържа много спойлери за цялата история от сезон 4.

Новите епизоди започват трудно. Много трудно. И много различно. Джун бяга, Джун е заловена и изтезавана, Джун се спасява в Канада. Първите три епизода, които дебютираха едновременно поставиха картите на масата, това ще бъде сезонът, който НЯМА да се фокусира върху Гилеад. Това ще бъде сезонът, в който свободата на Джун ни очаква.

Истината е проста, първите епизоди бяха много трудни. Много! Мъченията върху Джун идват ТВЪРДЕ МНОГО на зрителя. Идеята, за „колко още?“ непрекъснато пулсираше в съзнанието ми и бях готов да се предам под натиска на Гилеад. Няма човек, който да издържи това, няма съзнание, което да не се срути под това, няма воля, която да не се предаде пред това. НЯМА! Сцена, в която Джун е захвърлена в клетка в средата на стая и стои там с дни е някъде от началните епизоди. Тази сцена беше върха на сладоледа! Върха, който ме накара да започна да упреквам сценаристите-това трябва да има край!

И то има такъв. От там насетне започва бягството, спасението и дългия и трънлив път към свободата. Имаше и трудни епизоди, имаше и мъчителни епизоди, като онзи в цистерна студено мляко. Тези епизоди обаче толкова логично се вписват в историята и мотивировката на героите, толкова естествено биват приемани от съзнанието на зрителя, че те са някак задължителни.

Идва и преломния епизод на взрива в Чикаго. Взрива, след който Мойра намира Джун и свободата вече е неминуема. Актьорските изпълнения на двете актриси в тези епизоди на бягство и плаване с лодката ще откъснат парче от сърцето ти. Сблъсъка в който Джун се опитва да събори спасителна лодка за да се върне в Гилеад, а Мойра я убеждава да не го прави и в последствия заявява, че тръгва с нея, са толкова силни, толкова раздиращи, че зрителя ЩЕ РЕВЕ редом с тях двете, ако ще от камък да е!

И да, идва епизодът на спасението, епизодът, който завършва с Джун на 1 крачка от свободната земя на Канада. И следващия, в който тя прави тази крачка. Срещата с Люк. Първата среща с Люк е всичко, което сме мечтали да видим. Всичко, което е толкова логично и естествено след преживяното в Гилеад. Джун е развалина и тя дори не предполага, какво е в съзнанието на този мъж. Въпреки опитите зрителя да бъде разколебан с епизоди от миналото на Люк, то актьорът толкова силно се включва в зрелищното надиграване с Елизабет Мос, че това някак остава да глъхне в миналото.

Срещата между двамата е  крайъгълен камък на тоталната смяна на подхода до края на сезона. Актьорските изпълнения на Мойра, Джун и Люк във втората половина на сезон 4 са достойни за Еми и Златен Глобус взети заедно. Люк е истинска находка. Неговата емоционалност, безпомощност и безсилие са нещо, което никога не сме виждали от актьора. В предишните сезони той бе подценяван въпреки своите проблясъци тук и там. В този сезон, Люк е абсолютния контрапункт на Джун и силата на неговото актьорско изпълнение е абсолютно съизмеримо с нейното и това на Мойра.

И точно мъченията от първата част на сезона са катализатор за емоционалния колапс от втората. Ако тях ги нямаше, всичко това, което зрителя ще изпита с финалните епизоди нямаше как да бъде достигнато. Непрекъснато ще се връщате  към първите епизоди и онази клетка, докато гледате Джун в Канада. Докато гледате отприщването на яростта и прекършването на усещането и за справедливост. Може ли да има такова всъщност? Кое е справедливото, след онова, което тя е преживяла?

Мойра е втория най-силен образ след Люк в този сезон. И ако Джанин остава някак в първата половина на сезона и е леко позабравена към финала, то Мойра и Люк са стихията на финала и техните изпълнения остават да пулсират в съзнанието, редом до това на Джун. Мойра преживява и личната драма на провалената връзка с приятелката и. Да тя наистина жертва тези отношения в името на онова, което е незабравимо. В името на Джун, която и даде свободата. Нито една връзка не може да и даде това- свободата да живее, да бъде, да съществува и да има право. Право на каквото и да било. Право на живот! В сцените, в който Мойра се изправя срещу Джун, в сцените в които тя е до Люк, в сцените със сбирките и в сцените с любимата и… Мойра е по-силна, по-въздействаща и по пленителна от всякога.

Джун отприщва това, което винаги сме очаквали. Силата на отмъщението!!! Това, което толкова години събира и тлее вътре в нея в този сезон получава възможност да се отприщи. Неговата сила и безкомпромисност избухва на два пъти по начин, по който да накара зрителя да затаи дъх и да се сниши до нивото на седалката от която гледа. Първата и среща със Серина в затвора ще остане в телевизионната история, като сцената в която един актьор кара зрителя да отприщи гнева си и същевременно да се страхува от това, което се случва на екрана. Серина на колене, искаща прошка и Джун, която изхвърля онзи монолог срещу нея с „DO YOU UNDERSTAND ME!!!???!??!?!?!?!“ След тази среща, след тази реакция на Джун, „Историята на прислужницата“ никога няма да е същата. Джун никога няма да е същата. Зрителите никога няма да бъдат същите. Защо в тази реплика и в препратката към сцена от миналото, в която ролите са разменени и Джун е тази, която е на пода, се съдържа всичко, което сърцата и душите на всички са желали. Отмъщение!!! Справедливост!!! Право да отвърнеш със същото!!!

Втората подобна сцена се случва буквално в последните епизоди и тя е срещу канадския служител на реда, направил сделката с Фред Уотърфорд. Джун  „го преглъща“ и след няколко минути излиза да му обясни. Яростта и, силата и, решителността и буквално заливат екрана и всички присъстващи. Това е човекът, чиято свобода не може да бъде дадена. Това е човекът, чиято свобода трябва да лежи в нейните ръце. Съдбата му трябва да бъде поверена на нея. Истинския човешки дух, желание и пориви, водят само и единствено към това. Джун трябва да се справи с него.

Така и става, големият обрат на финала, с предаването на Фред към служителите на Гилеад и Ник са всичко, за което можем да си мечтаем и абсолютния fan service. Те са в гората, точно както някога Гилеад на Фред Уотърфорд залови Джун и я раздели с Хана. Фред моли за милост и пуска в ход единственото, с което разполага- ловкия си език. Но срещу него отдавна не стои Офред. Срещу него е Джун и тя търси своето отмъщение. Една дума, олицетворява всичко, което Джун и зрителите искат в този момент. Всичко, което Фред заслужава и същевременно ще даде възможност на бившата прислужница да тържествува. Дума, която ще превърне сцената в идентична на сцена първа от сезон едно, епизод едно. Бягството на Джун, Люк и Хана през гората. Джун го поглежда, музиката спира и тя му казва: „Run!“  И Фред бяга, и всички прислужници са след него и в това преследване душата на зрителя се рее. Удовлетворението е абсолютно и усещането за справедливост изплува! Да ще го хванат, да ще го убият. Да това е неговия край. Но в това „Run!“ и последвалото преследване се крие всичко, което всички събития изискваха Фред Уотърфорд да преживее. Страх за собствения му живот.  Унижение. Мъчение. Безизходица. Без шанс за помощ. Без човек или институция на негова страна. Без светлина в тунела. Без право. Без свобода. Всичко, което той и бе отнел В този миг, с тази дума, Джун отнема от него!

Сериалът поставя фундаментален въпрос, чието решение ще търсим в следващия сезон. Джун и Ник или Джун и Люк? И докато Ник бе в сянка този сезон, то Люк беше звездата. Истината е друга. Този, който обича Джун истински е Люк. Този, който Джун обича истински е Ник. Ник е единствения човек, дал и искрица надежда във времена от живота и, в които такава е била невъзможна. Ник е човекът, който успява да я накара да се чувства НЕЩО, във време, в която тя физически и психически е превърната в нищо. Ник е човекът, който е до Джун в най-трудните години от живота и. В годините, в които мисленето и, тялото и и самият и живот рухват. Тогава Люк го няма и той е в Канада. Ник е баща на втората и дъщеря. Люк на първата. Има ли право любовта на Джун да се стеле по този начин?

„Историята на прислужницата“ сезон 4 е всичко друго , но не и възможен за анализ в една публикация. Всеки епизод, всеки миг, всеки трепет се преживява. Това е сериал, който се преживява. Не се гледа, не се мисли, просто се преживява. И неговите създатели и актьорски екип правят точно това, те дописват Маргарет Атууд по начин, по който тя никога не е писала.

Наличието на българския книжен пазар на „Заветите“, книга втора от “ Историята на прислужницата“ премахва надеждата за спасението на Хана и притеснението от смърт на Джун. Всички прочели втората книга, знаят, че Хана никога не излиза от Гилеад и човекът, който я вади от там е сестра и Никол. Всички прочели втората книга знаят, че Джун се е превърнала в легенда и повече от 15г. след събитията, които гледаме в момента, тя е жива.

„Историята на прислужницата“ ще се завърне за пети сезон през 2022г.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

34 − 33 =