За първи път в година на нов сезон за „Историята на прислужницата“ не успях да събера сили, за да го изгледам в реално време. Знаейки, какво ме очаква, просто имах нуждата от съответната емоционална нагласа и сила, за да преживея това връщане към Гилеад още веднъж. А едно такова действие, никога не е лесно. То идва със своите последствия, психически състояния и тежест.

Последния сезон за „Историята на прислужницата“ е достоен завършек за една от най-силните и емоционално наситени поредици на нашето време.

Първите епизоди започват трудно. И за огромна изненада на зрителя, действието върви бързо. Продължаващата сцена във влака от финална на миналия сезон е болезнена. Отношенията между Джун и Серена и децата в ръцете им внасят нова доза напрежение между героините и ги поставят в много различна светлина от тази, в която обичайно сме свикнали да ги гледаме. Узнаването на самоличността на Серена от пътуващите във влака и охраната е катализатора на поредица от събития, които ще върнат екшъна в историята още в премиерния епизод.

Появата на Нов Витлеем е странно решение. Някак историята до последния сезон и особено конструкцията на Гилеад НЕ ПРЕДПОЛАГАТ такива своеволия. Факт е че събитията през годините промениха тоталитарния режим много, но при поглед отвътре той винаги оставаше същия. Потиснически, тираничен, жесток и античовешки. За това въздигането на командир Лорънс и Ник до най-висшестоящите постове в управлението стоеше неестествено.

Точно толкова неестествено стояха и набезите на Мейдей, които безпроблемно влизаха в Гилеад и поставяха основите на своята революция. Атаката на „При Джезабел“ бе прекрасно оркестрирана и събитията там върнаха много от уникалното усещане на сериала. Особено срещата с Джанин. Но може би най-силния момент в онези часове е залавянето на Джун и Мойра от онзи военен на Гилеад. И тогава, о… тогава се отприщва цялата сила на двете героини и това, в което те всъщност са толкова добри. Смирени, крепки, покорни прекършени и послушни служители на Гилеад внезапно се превръщат в нещо друго. Мойра е на път да бъде изнасилена пред очите на Джун, докато тя от своя страна се протяга към една телефонна жица… И битката започва. А тя е точно толкова непохватна, човешка и реалистична, каквато тези две крехки жени могат да си позволят да бъде. Но при все това, те са две, а той е сам! И тогава се включва музиката, която превръща сблъсъка между тях двете и войника в епичен. И тогава всички зрители викат за Мойра и това, тя да успее. И тогава всички зрители викат за Джун и тя да го фрасне. Тази кратка схватка е такъв душевен оргазъм, какъвто „Историята на прислужницата“ твърде рядко си позволява.

Известно време по-късно сме в култовата нощ на сватбата на Серена. Когато една изключително необичайна торта, ще се превърне в оръжието на Мейдей, а леля Лидия ще открехне покривалото на една пейка, за да види всички парчета, дадени на прислужниците, които не са изядени, а са скрити отдолу. И бунтът започва, а Гилеад никога няма да бъде същия след тази нощ. Както и самата Серена, която за пореден път е била излъгана от мъж. И в нощта на собствената и сватба, се налага да бяга, заедно с новороденото си. Превръщането на Серена от абсолютния злодей в мъченица и герой, който се опитва да изкупи вината си, е изключително успешно. Ивон Страховски е превзела героинята и я е превърнала в своя. Тя вече е друга, тя вече е лесна за обикване и съчувстване. Тежестта на злото, което сама е създала тегне над собственото и съществуване. В такава ситуация човек си дава сметка, че създадения Франкенщайн трябва да бъде разрушен. Из основи. И тогава Серена започва да мисли и търси промяната.

От друга страна сгащването от страна на Леля Лидия на всички прислужници зад заключената врата, които все още са с дрехите си, е момент на пълно отприщване на злото, което всъщност тази жена носи. Войникът с насочено оръжие в посока, която леля Лидия посочи, е проводникът на напрежението. И появата на Джун след крясъците на Лидия е равносилно на среща между Пришълецът и Хищникът. Но тогава, именно някъде тогава се случва нещо, в услуга на предстоящия spin-off сериал „Заветите“, базиран на втората книга. Пречупването на Леля Лидия и началото на вярата и в това, колко грешно нещо всъщност е Гилеад. Собствената и битка за разрушаването на режима започва в тази сцена, в този миг, при тази среща с Джун.

Няколко минути по-късно се намираме в къщата на командирът, който изтезава и малтретира Джанин, само че той вече е приспан от специалната торта. Там влиза Джун и след един негов кратък разговор по телефона, следва тяхната среща лице в лице. Той предполага коя е и познава. А тя му отвръща с „приятно ми е да се запознаем“. И следва действие, което е абсолютно НЕЛОГИЧНО на фона на усещането за героинята и и това, което тя е правила през всичките години в Гилеад. След „приятно ми е да се запознаем“ Джун се превръща в боецът, който Гилеад ще запомни завинаги, а тази революция ще приеме за свой символ. „Приятно ми е да се запознаем“ е толкова силен момент, който ще остане в историята на сериала завинаги високо горе, редом до „DO YOU UNDERSTAND ME?! “ от сезон 4 епизод 7 и срещата на свободната Джун с НЕсвободната Серена.

В хода на бунтът и войната на всички фронтове ставаме свидетели на немислими за сериала сцени и кръвопролития. Визуалното пиршество е нещо, което поредицата никога не ни е давала и то трябва да бъде видяно, почувствано. Когато Гилеад започва да прекършва бунта и всички биват изловени, включително „тайната“ Леля, се връщаме към сцена от сезон 2 епизод 1, когато щяха да бесят всички заловени прислужници, включително Джун. Тук нещата обаче са различни. Тук имаме нови герои и тук имаме злото Леля Лидия, което избухва в супер нова пред очите на всички. Тя се обръща срещу режима и го нарича с истинското му име. Тя минава окончателно на страната на Мейдей и моментално получава примка на врата. И в този момент виждаме Люк и Мойра сред болшинството хора, готови за старт! И в същия този момент кранът се дръпва назад, примката около врата на Джун се затяга и тя излива своя монолог на вдъхновение върху всички. Началото на борбата е дадено но Джун е издигната високо над платформата. Този кадър отзад, на цялата тази баталия с Джун висяща високо във въздуха със затегната примка около врата е покъртителен. В него крещи всичко едновременно. В него крещи символът на цялото това зло и силата на надигащото се добро срещу него. В него крещи желанието за спасение, несправедливостта и силата на съпротивата. В този кадър „Историята на прислужницата“ достига връхната си точка за да може от там насетне войната да прерастне в повсеместна.

Известно време по-рано сме станали свидетели на друга сцена. Висшестоящите командири на Гилеад трябва да бъдат премахната и оръжието за това е командир Лорънс. Той ще жертва себе си, за да отприщи унищожението на Гилеад. А Джун е редом до него и ще му помогне да качи бомбата на този самолет, с който командирите ще излетят и от който Лорънс никога няма да може да слезе. На ръба на самолета Лорънс се спира, за да вдъхне за последен път въздухът на свободата. Прекрачването на прага ни е представено, като стъпка към необратимата гибел. И тогава, точно тогава идва най-големия, най-силния и най-немислимия обрат в целия сериал до сега. Има още един командир, който ще лети с тях. Има още един мъж, който ще се качи на самолета. Има още един човек, за който Лорънс и Джун незнаят, че е част от планувания полет. Това е Ник. Слизането му от колата е миг, в който светът на Джун се срива. Ще спре ли началото на края? Ще го спаси ли? Ще унищожи ли войната и съдбите на толкова много хора, спасявайки онзи, който обича? Ник ще разбере ли, какво предстои? Ще помирише ли събитията, които ще се разразят след минутки? Ще усети ли непосредствената близост на Джун? Развоят на тази сцена и нейния завършек са може би сред най-емоционално заредените такива в целия сериал. И докато епизодите до сега са изобилствали от брутализми и емоционално съсипващи мигове, този тук, в тази сцена е някак връхната точка на всичко. Цялата история, всички събития от началото до сега водят към тоз миг и този избор. Ще спре ли Джун всичко? Ще влезе ли Ник в самолета?

Финалните минути на „Историята на прислужницата“ ни връщат там, от където започна всичко. В къщата на семейство Уотърфорд. В къщата, от която светът на Офред започна бавно но сигурно да се изплъзва от пръстите и. В къщата на ужасите. В къщата на любовта. Къщата, където Никол се роди. Къщата, където Офред се бореше срещу Серена и Фред непрекъснато. Къщата, която и отне всичко. Къщата, която се опита да я унищожи. Къщата, в която Джун сега влиза свободна. Жива. И по-силна от всякога. Къщата, от която не е останало нищо. Къща потънала в руини. Минало, заключено някъде назад във времето, което вече не е пристегнало китките и в своята желязна хватка. Минало, което ще съпътства животът и до неговия край. Но тук, сега в този миг, на финалът на тази история, Джун влиза в тази къща, в тази стая, като истински победител. Като жена, преборила един тоталитарен режим. Като прислужница, освободила всички прислужници. Като майка, която ще спаси своето първородно дете. Като жена. Като човек. Свободен, живеещ по правилата на съвременния свят. Човек, който има право да взема самостоятелни решения. Човек, който не служи на никого. Човек, който ще се бори за своето щастие и своито близки.

В този финал, насред цялото това зло, Джун влиза, като властелин на собствената си съдба. И с думите и успява да затвори пълния цикъл на „Историята на прислужницата“. Началото е краят и краят е началото. А битката за Гилеад е приключила. И Джун е нанесла непоправими щети, пробуждайки революцията. Битката за Хана тепърва започва. Но онзи Гилеад, който я задушаваше, онзи тоталитарен режим, който убиваше и изнасилваше безнаказано, е в историята. Поради силата на тази жена. Поради силата на тези две крехки ръце. Поради силата на Джун Осборн. Поради силата на нейното сърце.

Хората винаги сме се стремели към свободата. Тя винаги възтържествува. Рано, късно, изстрадана, болезнена, съпътствана от кръв и загуби. Тоталитарните режими раждат само едно- желание за свобода. Рано или късно те биват прекъсвани, а техните диктатори биват жестоко наказвани. Пътят до там е истинско мъчение, но онези, които се осмелят да го извървят, са героите на нашето време. И Джун е точно такъв образ.

Съпруга, майка, жена, любима, прислужница, слуга, войн, символ, икона!