Исторически разговори за живота с Джон Ф. Кенеди – Жаклин Кенеди

Вече на  книжния пазар може да намерите най-новото издание на Издателство Сиела      ИСТОРИЧЕСКИ РАЗГОВОРИ ЗА ЖИВОТА С ДЖОН Ф. КЕНЕДИ  – в превод на Деян Кючуков.

В тези интервюта, записани само четири месеца след атентата в Далас, Жаклин Кенеди си припомня „своите най-щастливи години”, прекарани Белия дом със съпруга й, президента Джон Кенеди. Разговорите се провеждат през пролетта и ранното лято на 1964, в непринудената домашна обстановка на нейната къща във Вашингтон. Магнетофонните ленти, останали запечатани в продължение на близо половин век, са сред малкото източници, документиращи нейните лични мисли и впечатления. Тя никога не написва мемоари, а легендата, обгърнала личността й, отчасти се дължи на нейната пословична потайност.

Едва през 2011г. книгата е публикувана в САЩ като част от честванията по повод петдесетата годишнина от встъпването на Кенеди в длъжност. Тя отразява както личния живот на първото семейство, така и политическите събития на деня, напрежението на Студената война, Кубинската криза, при която светът се изправя на ръба на ядрена война. Ярко и непосредствено са обрисувани фигурите, определяли историята на онази епоха – Шарл дьо Гол, Никита Хрушчов, Джавахарлал Неру.
Пред читателя се разкрива един образ, напълно различен от познатата ни мълчалива модна икона. Жаклин, 34-годишна и наскоро овдовяла, е твърдо решена да изложи своите най-съкровени мисли пред историята.

Всяка политика е местна – и лична. Тези интервюта са безценен поглед „от кухнята” на живота в Белия дом от времето на Кенеди. Поглед, който никога досега не е представян така интимно от страна на една Първа дама.

Kirkus Reviews
Книгата… руши алабастровия образ, който всички ние имаме за Джаки. Тя разкрива една хитроумна, понякога саркастична, политически любопитна първа дама, с ясно мнение за всеки един около себе си.

The Washington Post  

О, Джаки! Хапливи шеги за лесбийки, нападки срещу Чърчил и Рузвелт. Личните записи на Първата дама шокират либерална Америка.

Daily Mail

Откъс

ПРЕДГОВОР

От Керълайн Кенеди

През 1964 моята майка се съгласява, като част от устен исторически проект, да сподели своите спомени и виждания върху живота и кариерата на Джон Ф. Кенеди с Артър М. Шлезингер-младши. Записани по-малко от четири месеца след смъртта на съпруга й, те представляват дар към историята и плод на любовта от нейна страна. За да им окажем подобаващата почит, децата ми и аз взехме отговорното решение да ги публикуваме именно сега, във връзка с петдесетата годишнина от встъпването на баща ми на президентския пост. Моментът изглежда подходящ – от една страна, минало е достатъчно време, за да бъде оценена тяхната уникалност и проникновеност, а от друга президентството на Кенеди е все още живо в паметта на много хора, които ще намерят наблюденията й за просветляващи. Надявам се също, че за по-младите поколения, които тепърва научават за епохата на 60-те, тези възпоминания ще послужат като полезно въведение за това как се прави историята, както и че ще ги вдъхновят да се отплащат на тази страна, която е дала на всички ни толкова много.

Когато бях малка, майка ми прекарваше голяма част от времето си в срещи зад закрити врати с членове от администрацията на баща ми, в уреждане на подробности около мястото на погребението му в Националното гробище Арлингтън, в организиране на дейността на Центъра за сценични изкуства „Джон Ф. Кенеди” така, че да отразява неговата ангажираност с културното наследство на страната, в изпълнение на желанията му относно едноименната Президентска библиотека и Института по политика, както и във вземане на безброй решения, касаещи разпореждането с неговите официални книжа, лични вещи, спомени и предмети. Тя бе твърдо решена библиотеката „Кенеди” да се превърне в жив мемориал, в място, където подрастващите да се вдъхновяват да започват кариери в служба на обществото, където учените да имат достъп до историческите данни и факти, а семействата да могат да се докоснат до идеалите, вдъхновили делото на баща ми и неговата визия за Америка. Тези срещи бяха донякъде обгърнати в тайнственост, но брат ми и аз имахме усещането, че нищо не е по-важно от устните „летописи”, за които дочувахме от време на време.

Родителите ми споделяха обща любов към историята. За тях миналото не беше академично понятие, а по-скоро сбор от най-интересните и обаятелни личности, които човек може да се надява да срещне. Интересите на баща ми бяха политически – и досега пазя неговите книги върху Гражданската война и английския парламентаризъм, както и изпъстреното с бележки копие на „Федералистът”[1]. Майка ми от своя страна смяташе, че в американската история няма достатъчно жени, които да я направят така интересна за четене, както дневниците и романите за европейските кралски дворове. През време на първичните избори в Уисконсин тя бе чела „Война и мир”, а също така твърдеше, че мемоарите на дук дьо Сен-Симон за живота във Версай са били нейната най-ценна подготовка за пребиваването в Белия дом.