Създателя на поредицата на HBO е един много елементарен и завистлив човек. Колкото и интелигентност да има в теб, за да създадеш сезон, като сезон 1 на „Истински детектив“, трябва да си доста смахнат, за да го продължиш със сезон 2 и да се опиташ да се върнеш във формата със сезон 3. Въпреки всичко това, за да затвърдиш идеята за собствената си посредственост решаваш да отмъщаваш на HBO, като плюеш и засипваш с негативни коментари сезон 4. Защо? Защото стрийминг гигантът те е махнал от това, което си създал и на твое място е поставил жена. Мексиканка. Учила археология. Ник Пизолато е сменен и на негово място е поставен новия шоурънър Иса Лопез. Трябва да си много елементарен човек, за да пожелаеш и все пак останеш изпълнителен продуцент на новия сезон, каквото Пизолато е направил. И трябва да си истински тапанар, да започнеш да обясняваш, колко са глупави новите епизоди и как нямаш нищо общо.
Иса Лопез, която е и сценарист и режисьор, взима най-доброто от историите до момента и успява да ги извърти така, че да им вдъхне нов живот и сила.
„Истински детектив“ стои в съзнанието на зрителите с изключително странно и брутално, основно убийство и стар случай, отпреди години, който по някакъв начин е намесен в случващото се. Това, което направи оригиналния сезон уникален е неговата мистичност, окултност и препратки към абсолютна лудост. Част от тези неща никога не се повториха нито в сезон 2, нито в сезон 3. Иса Лопез се върна към корените на поредицата и извади най-успешните и похвати , потапяйки ги в своя свят!
„Истински детектив: Тъмната страна“ работи на всички нива. Сезон 4 всъщност никога не бе наречен сезон 4. Дори самата цифра е способна да отблъсне част от зрителите в страни. Да поредицата е антология и спокойно може да не си гледал предходните сезони, за да разбереш този. Той просто не е свързан с тях. Дори тук Иса отива крачка напред и дава на новите епизоди много препратки към началото. И в митологията и дори в Травис Кол- бащата на героят на Матю Маконъхи от сезон 1. От една страна, те са абсолютния фенсървиз и прекрасна подсказва, че все пак това е един сериал и един свят. От друга страна, сезонът няма нужда от тях. Без тези препратки към сезон 1, събитията и героите тук се справят повече от блестящо.
Водещото убийство в „Истински детектив: Тъмната страна“ е наистина зловещо и странно. В момента на неговото случване, а и откриването на замръзналите учени след това, Лопез залага основния капан за зрителите- препратки към свръхестественото. „Тя, която се е събудила“, полярни мечки, елени в пустошта, халюцинации, спомени, внезапни поведенчески промени в героите… Иса ни дава всички наченки на възможна свръхестествена намеса в историята. Така ли е? Истината се корени в това, което е сериалът. Той е криминална история. Едно мащабно разследване и търсене на истината.
Най- големият успех или по-скоро най-правилния ход на новия шоурънър е преместването на събитията в студената Аляска. Съчетавайки това с официална премиера на сезона насред зимата- сглобката сработва. Мракът и студът са готови до обгърнат зрителите…
Лопез се възползва от абсолютно всеки детайл, който новата локация и дава. Сценографията на „Истински детектив: Тъмната страна“ е убийствена. Тя е третия главен герой, след тези на Джоди Фостър и Кали Рейс. Дългата нощ, продължаваща с дни. Непрекъснатия студ и вечната зима. Мрак. Ледена покривка на земята. Малък град, малко хора, всички се познават. Скромен живот, малки къщи, малко възможности. Пещери, тесни пространства, клаустрофобия, страх. Иса държи зрителя напрегнат и на ръба непрекъснато. Тягостната обстановка не се предава в битката със зрителското съзнание, до самия край на поредицата.
Живеейки в големите градове, бидейки сред хора всеки ден, непознавайки почти никой, живеейки в лукса на съвремието ни ние не познаваме това кътче на земята. Научени сме да ни бъде топло, светло и едва ли можем да си представим половин месец- нощ. Кой би отишъл да живее на такова място? Кой би го пожелал? Дори самата идея придава някаква екзотика на новата локация в сериала. Хората отдавна сме загубили усещането за общност. Малкият град Енис и неговите обитатели в „Истински детектив: Тъмната страна“ са нещо, което голяма част от света, отдавна не е. А би трябвало да бъде.
В заигравката с местното население на града, Иса Лопез отива още по-далеч и за втората главна роля наема професионалния боксьор Кали Рейс, чиито корени назад във времето се откриват в местното население на САЩ. Това е едва третата актьорска роля, в живота на Рейс, но тя е най-доброто актьорско изпълнение в целия сезон. Може би ще си навлека гнева на много читатели тук, но сюжетната арка на Еванджелин Наваро дава предпоставки за далеч по-дълбоко развитие и разгръщане , от тази на Лиз Денвърс. Джоди Фостър е ветеран и любимец на публиката. Това е една от малкото все още живи актриси, която е успяла да си извоюва статута на обичана и уважаване звезда. Преди години тя започна открито да говори за своята връзка с друга жена. Това не промени мнението и обичта на зрителите към нея. Джоди Фостър имаше своята златна епоха. И докато нейните две статуетки Оскар са на повече от 30г., то най-добрата и роля е на по-малко от 20. През 2007г. ролята и в „Другата в мен“ получи номинация за Оскар. Там актрисата дава изпълнението на живота си, което надскача дори това на Кларис Старлинг от „Мълчанието на агнетата“. Тук в „Истински детектив: Тъмната страна“ Джоди Фостър дава едно много добро изпълнение. Ние обаче я познаваме твърде добре. Знаем на какво е способна. Гледали сме актьорския и потенциал разгърнат в изключително нюансирани и драматични роли. Нейната Денвърс тук е корав шериф, силна жена, слаба майка и трудна приятелка. И нищо повече. Самата роля не и позволява да бъде нещо друго или в страни от това. И тя се справя добре. Но героинята и почти не търпи промяна. За разлика от тази на Кали Рейс. 
Брилянтния избор за поддържащите роли трупа още точки в полето на Иса Лопез. Но безспорно най-големия триумф е финалът на сезона и развръзката на всичко това. В едва 6 епизода тя успява да създаде огромна мистерия , да развърже много възли, да заплете други, за да ни доведе до този финал, в който да отговори на всичките ни въпроси. И може би онези фенове, които не харесаха завършека, са очаквали полярните мечки да започнат да стрелят с лазери или изпод леда да се появи Годзила. За съжаление или не „Истински детектив: Тъмната страна“ не е това. И никога не се превръща в нещо такова. Парченцата за разрешаването на загадката са разпръснати из целия сезон. Иса Лопез непрекъснато върти и суче около „убиеца“ и той е в полезрението ни, във фокуса на много събития и морални дилеми, почти през всичките 6 епизода. Има едно нещо, което тя успява да скрие. Само едно, единствено и именно то е ключът. Ако ни бе казала в прав текст или дори подсказала, какво друго работи убиеца, то тя щеше да се е издала много по-рано. Спестявайки ни тази информация, мистерията е готова и развръзката сработва. Мотивите са на лице. Връзката между случаите е на лице. И имаме най-естествения, логичен и красив финал, който тази история може да има. Цялата история, получава своя завършен облик и придобива смисъл. Всичко случило се има своето обяснение. Красотата на местното население, неговите обичаи, порядки и връзки е показана така, че да ги представи, като част от това кътче на планетата, като неговата най-голяма и непреодолима сила.
Иса Лопез създава с „Истински детектив: Тъмната страна“ част от вселената на сериала, каквато Ник Пизолато никога не успя. Митология, изпълнена с мистика, символизъм, окултност, и много, много силни персонажи. Вземайки неговия мъжки свят, с двамата полицаи и убитата жена, Иса Лопез ни дава две полицайки и много убити мъже. И те не отстъпват по нищо на Матю Маконъхи и Уди Харелсън. Може би дори са по-интересни, по-нюансирани и по-актуални.
„Истински детектив: Тъмната страна“ заживява собствен живот и връща поредицата в най-добрата и форма. За много, това е най-добрия сезон до сега. По отношение на гледаемост, цифрите говорят същото- това е най-гледания сезон до момента.
И въпреки това остава горчивата нотка, за глупавия човек, който в собствената си злоба се опитва да съсипе нещо толкова красиво. Ник Пизолато най-вероятно ще бъде изхвърлен от сезон 5. Той вече е потвърден и Иса Лопез се завръща на горещия стол. Усещането за словестните престрелки този път и опита да върне вниманието върху себе си, ще оставят горчив привкус от успеха на тази изключително силна и брилянтно пресъздадена история.
Имаме нужда да виждаме нови и непознати места във филмите и сериалите. Холивуд е забил в Америка и нейните градчета и почти не излиза от там. Въпреки че Аляска е част от САЩ, тя е различна от всичко, което страната на неограничените възможности е. Аляска е мястото на ограничените възможности. И докато има смели творци, като Иса Лопез, винаги ще се появява по някое изключение от правилото. Ще гледаме нещо ново, различно и силно. Точно както Майк Уайт взе своят „Белия Лотус“ и от Хавай в сезон 1 го заправи в Италия в сезон 2. А предстои да го изстреля до Тайланд в сезон 3. Различните кътчета от планетата ни дават възможност за различна проблематика, различна гледна точка и много поле за изява на истории, които разположени в континентална Америка, биха изглеждали по един начин, но на остров Мадагаскар например, по съвсем друг. Решението на Иса Лопез за тотална смяна на локацията с „Истински детектив: Тъмната страна“ е най-правилното такова и именно то е основата, върху която стъпва успеха на целия сезон.
Аляска и гр. Енис са място, което със сигурност ще помним дълго. Неговия мрак и тайнственост са достатъчно магнетични, че да не ни е страх, а да искаме да се разходим по ледената му повърхност и да вдъхнем от този смразяващ въздух. Би ли се спуснал в замръзналите пещери? Би ли преминал през тесните им коридори? Би ли рискувал да пропаднеш в тъмната страна?
Нима не би искал да разгадаеш тайните на този град и да видиш какво стои под ледената му обвивка? Нима не би искал да преживееш една смразяваща нощ там? И колко ли красив е изгрева след дългата полярна нощ? Колко много живот дава слънцето на това място! А този финален кадър, на брега на езерото, с този изгрев и пробуждащата се природа са израз на истинската сила на света, в който живеем. 
След студа винаги идва топлината.
След тишината винаги идват звуците на живота.
След най-мрачната нощ идва светлината на новия ден.
Именно тогава, животът на това сурово място придобива смисъл и неминуемото разбиране на неговите цветове и красота ще остави у зрителя надежда за новия ден. За светлото утре. За бъдещето. За всички нас.
