Издателство изток-Запад представя „Истината. Личният лекар на цар Борис III за смъртта му“ от Борис Александров
Как и защо умира цар Борис ІІІ? Кой убива Никола Гешев? Каква е била съдбата на българския елит?
В тази книга д-р Борис Александров, син на д-р Драгомир Александров – личният лекар на цар Борис ІІІ, изпълнява не само синовния, но и гражданския си дълг – да разкаже истината за смъртта на царя. Д-р Драгомир Александров неведнъж е бил притискан и дори изтезаван, за да напише онова, което е било угодно на комунистическата власт. От книгата ще разберете какви са били последните години на царя и на свободна България. Ще научите каква е била участта на известни политици и интелектуалци в тези смутни времена. Обрисувани са някои неочаквани и драматични обрати в българската история. Книгата дава непознати до момента подробности за гибелния период от участието на България във Втората световна война. Описана е и трагичната съдба на велики българи след 9 септември 1944 г., когато комунистическият режим прави жестока чистка на всички неудобни на властта.
В изданието за пръв път се публикуват неизвестни снимки и документи на цар Борис III и семейството му, съхранявани в архива на д-р Драгомир Александров.
ОТКЪС
Биография на д-р Драгомир Александров Томов
Роден на 11 април 1902 г. в град Белово, Пазарджишка околия, в семейство на богат търговец на дървен материал и селскостопанска продукция.
Навършил едва пет години, постъпва във Френския колеж в гр. Пловдив. Изучавал е и втори език, италиански. През Първата световна война, прекъснала дейността на колежа, се дипломира в Първа Мъжка гимназия в София. През 1920 г. е студент по медицина в град Виена, Австрия. Преди дипломирането баща му умира.
Посещава и участва активно в беседите, водени от професорите Вагнер Явор и Зигмунд Фройд.
Желанието да придобие колкото се може повече знания и да се развие като лекар го насочва към клиниката за вътрешни болести на професор Ханс Епингер (който е и личен лекар на царя и семейството му), където е специализант и доброволен асистент.
Когато Негово величество веднъж отива за преглед при проф. Епингер, повикал баща ми и го запитал:
– Защо си още тук? България те очаква.
Отговорът не закъснява: баща ми се завръща в Родината. Постъпва като доброволен асистент в Първа вътрешна клиника на медицински факултет, ръководена от проф. В. Моллов. Израства в професията под негово ръководство.
През 1934 г. е определен от професора за ръководител на вътрешното отделение на Клементинска болница. Цар Борис го кани за личен лекар (макар че баща ми не е един от дворцовите лекари). Това не означава, че той не продължава да се грижи еднакво както за известни личности и богаташи, така и за обикновени хора.
Винаги се е ръководел от делото на неговите светци: Васил Левски, Г. С. Раковски и Христо Ботев. Непоколебимо вярваше в сбъдването на техните мечти за щастлива и свободна България. Именно те го крепяха в периода на мрака след 9.IX.1944 г.; физическите и душевни терзания преодоляваше благодарение на вярата си в тях.
Споменаван от всички, които го познаваха, като човек със съвест и морал, съхранил достойнството си.
***
Необходимост от морал при представянето на исторически данни
Историята се изопачава от безсъвестни и продажни хора. Те избягват истината, объркват и успяват с неверни твърдения да отнемат на мнозина вярата.
Днес е повече от необходимо да се говори само истината за миналото, защото единствено тя може да ни напътства в бъдното.
Моят баща бе подготвен и търсен лекар с много пациенти – известни политици, богаташи, но и обикновени хора. Той имаше точна представа какво се случва в страната ни по това време.
Неведнъж бе притискан и дори изтезаван, за да каже за смъртта на цар Борис ІІІ това, което е угодно на властимащите – комунистите. Успя да запази достойнството си!
Спомените, които привеждам в книгата, са достоверни: не преиначават и не крият нищо. Основната цел на книгата е да се напомни за изключителни личности през зловещия период на война и разорение. И да спре говоренето на лъжи за тях; рано или късно истината излиза на бял свят.
Желанието на баща ми бе 30–40 години след смъртта му спомените му да бъдат публикувани, без да се пести каквото и да е. И аз стриктно се придържах към неговите разкази.
Надявам се, че книгата ще е интересна за читателите, които се интересуват от случилото се през този трагичен период (1939–1944), от изключителните личности, богатство българско, и трагичната им кончина, която комунистите им отредиха като отплата за тяхното родолюбие.
Поклон пред загиналите герои български!
Дано никога повече българин на българин да не посегне! Бог да благослови България и нека споровете винаги да приключват с братска прегръдка!
18 януари 2020 г. д-р Борис Александров
ИСТИНАТА
В стаята бе тихо. Цветята, надвесени от вазата, сякаш искаха да чуят разговора, провел се под погледа на разхвърляните книги по бюрото.
– Ще се успокои ли България след многото трусове, предизвикани от самите нас? Знаем ли що искаме? Комунистите вършат престъпления. Циничен е начинът, по който да сплашат народа. Не им се отдава! – В непринудения разговор царят бе мрачен. – Не вярвам в тъжн и бъдещи дни. Но е факт човешката несправедливост, така характерна за нас. Ползата винаги създава отношението, което се формира под неин диктат. Не се спазват основни принципи на достойнство и морал.
Казах:
– Проф. Б. Филов има свои предпочитания. Вижда нещата в далечно бъдеще и се страхува да не се сбъднат прогнозите за катастрофа на Германия. Това ще е краят на мечтите за независима и процъфтяваща България.
– Ти как мислиш? – каза цар Борис.
След кратко мълчание споделих:
– Плаши ме самонадеяността на Адолф Хитлер. Той е завоевател без необходимата военна и общочовешка подготовка. Страхувах се да излагам мнение по въпроса. Мислех си, че Хитлер и Сталин са деца на дявола и се съревновават като братя: кой ще убие повече от другия. Това сякаш ги амбицираше и резултатът бе чудовищна престъпност.
Преди месец бяхме в Берлин за консултативен преглед при проф. Р. Зайц – ръководител на кардиологична клиника към Берлинския медицински факултет. Професорът успокои царя. Каза му да продължи с режима и при необходимост да взима предписаните лекарства. Да се довери на българските лекари: всеотдайни, знаещи и с широко отворени сърца за нуждаещите се. Той поддържаше връзка с проф. В Моллов (до 1939 г.) и проф. С. Киркович. Наричаше първия феномен, от когото диагноза не може да се скрие.
Здравословното състояние на цар Борис не будеше притеснение. Стриктен пациент, изпълняваше медицинските предписания. Интересуваше се от здравни проблеми и това, което се прави за тяхното решаване.
В двореца се наблюдаваше промяна в поведението на много от постоянно посещаващите го. Сякаш търсеха отговор: какви да бъдат в следващите дни? Бяха подвластни на страха, готови дори на предателство – само и само да оцелеят.
В поведението на царя липсваше характерната за него енергичност и погледът, вдъхващ респект и вяра в бъдещето. И той търсеше отговор – за себе си и за семейството си; малка бе вероятността да го намери.
Около него се оформяше кръг от хора, които обмисляха действия за постигане на добро бъдеще. Но и страхът от несигурното време, подлостта и лицемерието на много политици бе факт. Цар Борис ІІІ бе раздвоен. Държеше на Германия, но изпитваше страх от бъдещето.
