Премиерата на новия, трети сезон, бе на 09.01.2023г. Той отново ще включва три епизода с продължителност на пълнометражен филм, за всеки от тях.

„Кръв във Виена“ заплита фройдистки анализ и детективска история в едно. Двете всъщност имат ли някакви прилики?
Vienna Blood 3

Първият, който е открил приликите, е Зигмунд Фройд. В негов текст се предполага, че детективите могат да открият, че психоанализата е полезен инструмент. Ако се замислите, какво включва тя, ще останете изненадани- изключително внимание върху улики, които водят до нещо скрито или потулено, което най-често е потискан спомен. А това е точно онова, което детективите правят. Търсят улики, следват следи и намират неща, които са скрити: извършител, престъпник. Фройд всъщност е бил голям фен на детективските истории.

Има един мемоар, написан от негов пациент. В него той разказва как по време на сеанс са спрели и са си говорили за литература. Пациентът всъщност е очаквал Фройд да говори за Достоевски и класиците. Разговорът всъщност е бил за Шерлок Холмс и Артър Конан Дойл. Фройд е демонстрирал истинско уважение към жанра. Бил е фен. Чел е дори Агата Кристи.

Детективските истории са просто едни сложни пъзели или в тях има и още нещо?

Хората смятат детективския жанр за твърде механичен и базиращ се на една и съща формула. При все това този тип истории, които помним и същевременно са най-отличителни, са онези с голям, централен персонаж. Помним Шерлок Холмс, помним Поаро. Историята е изключително важно условие за една добра, детективска история. Не смятам обаче, че е достатъчна. Трябва ти силен герой.

Смятам, че сценографията трябва да бъде удовлетворителна. Различното между книгите за Либерман и телевизионната поредица е основата на психологията. Подсказва ни се, че ще четем трилър, изпълнен с психология. Много трилъри всъщност имат психология , но не са автентични. В книгите и в сериала има опит за вмъкване именно на автентична психоанализа в една откровено детективската история.

От къде идва вдъхновението за семейство Лиеберман?

Най-характерния елемент за семейство Либерман е, че са евреи. Те са виенски евреи в книгата и английски евреи в сериала. Имигранти са. Докато пишех книгите не бях много наясно с това. Може би има връзка с мен. Аз самият не съм евреин, но идвам от имигрантско семейство. Франк Талис не е истинското ми име. Името ми звучи далеч по- „чуждоземско“. Смятам, че преживяванията на имигрантите са доста сходни. Смятам, че се сблъскват с подобни проблеми. Притесненията около това, дали ще се впишат, от къде идват, наясно ли са със себе си…

Всичко това са проблеми на битово ниво. Смятам, че моя произход е повлиял върху писането ми. Определено обаче  не съм си давал сметка за това, докато съм писал книгите. Нямам и капка английска кръв у себе си. На 100% съм от южна Италия.

Какви са основните теми в „Кръв от Виена“?

В сериала има две всеобхватни теми. Антисемитизъм и възход на определен вид немски национализъм, който в последствие ще се изроди в ужасите на нацизма. Имало е много националисти във Виена на Фройд. Много култове със странни вярвания, на които Хитлер е бил изложен, докато е бил в града. Той ги е абсорбирал и включил в пагубната си, нацистка идеология. Това е в основата на едната тема.

Втората тема е по-интересна. Виена на Фройд е била пред-апокалиптична. Тя се е движила в посока Първата Световна Война. А войната е била истинска катастрофа.

Защо Виена е била толкова интересна в онзи период?

Между 1890 и 1914г. Виена е била световен, креативен център. Тя е водещ град по отношение на изобретения и креативност. За всяка област на човешкия живот, хората от града са създавали революционни идеи. Виждаме революция в мисленето, изкуството, музиката, науката, психологията и неврологията с психоанализата на Зигмунд Фройд.

Една от причините може би е била културата на кафето. Кафенетата на Виена са били места за среща на хората. Места, където да обменят идеи от всяка сфера на живота. Атмосферата е била страхотна.

Имало е недостиг на жилища. Много интелектуалци са имали легло за през нощта, но не и къде да се скрият от студа. За това са ходили в кафенетата. За да говорят и да обменят идеи. Това е било важно за приобщаването и способността да се гледа напред.

Базиран ли е Макс Либерман конкретно на някого?

Докато пишех книгите четях много литература за Виена на Фройд. Смятам, че той олицетворява определен типаж, който можем да намерим в литературата. Имало е много находчиви, млади мъже, в романтични връзки, които са прекарвали времето си в известни кафенета. Говорили са за философия, за живота, за вселената и буквално за всичко. Има такъв конкретен типаж.

По отношение на личностни прилики… Тренирал съм за клиничен психолог и съм се срещал с пациенти в продължение на 20г. Има сходни аспекти на клинично поведение между Макс и мен. Говоря за малки детайли. След дълъг ден с пациенти се уморявам и често правя това- облягам главата на ръката си.

В книгата има описание как Макс полага главата върху ръката си. Малките детайли, като специфичното сядане пред пациент са част от книгата и се надявам, да не отсъстват в сериала. Друга прилика между мен и Макс е, че и двамата свирим на пиано, обичаме да седим в кафене и да ядем торта.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 3 = 10