Дългоочаквания четвърти сезон на „Кръв във Виена“ дебютира след по-малко от 2 седмици по Epic Drama. Сезонът е от едва два епизода с продължителност по 120 мин. всеки.
Да посетиш Шерлок от Виена
„Кръв от виена“ е буквално създаден за фенове на класически, криминални трилъри. Историите, развиващи се във Виена от началото на 20-ти век, са вече в своя четвърти сезон. Премиерата е на 14 Октомври по Epic Drama. През изминалото лято унгарската медия VOX посети снимачната площадка и успя да поговори с режисьора Умут Дъг за мрачните и не толкова мрачните тайни на „Кръв във Виена“.
Сезон 4 е голямото ви завръщане към поредицата. Вие режисирате отново след сезон 1.
За съжаление снимах други сериали и пропуснах втория и третия сезон тук. Бях изключително доволен от завръщането си. Бе сякаш се прибирам при семейство, което отдавна не съм виждал. Познавам поредицата, познавам локациите, познавам екипа, актьорите… Това прави работата по- проста и лесна.
Какво е усещането някой друг да поеме твоето място в „Кръв във Виена“ за цели два сезона?
Игнорирах го, опитвайки се да бъда зает с работата, която вършех в онзи момент. Няма смисъл в това да поглеждаш назад или да мисля върху различен път, който съм могъл да поема. Алфонсо Куарон е казвал, че гледа на старите си проекти, като на стари гаджета. Оценява времето, което е прекарал с тях, но след раздялата не поглежда назад, защото няма как да се върне там.
И все пак, ето ви тук отново!
Да! Можете да го приемете, като връщане към бившата ми приятелка. (смее се) Но всъщност никога не сме късали. Просто си дадохме глътка въздух.
В първия сезон изиграхте огромна част за определяне тонът в „Кръв във Виена“.
Не бе лесно да се справим с това, заедно с партньорът ми Робърт Дорхем. Имахме класиката и модерното едновременно. Разследвахме мрачни престъпления, а същевременно с това носехме светлина и хумор в поредицата. Смятам, че именно това направи от „Кръв във Виена“, толкова специален сериал.
Кои са филмите и сериалите, които ви вдъхновиха?
За Робърт, портретът на Виена в класическия филм „Третият човек“, бе ключов. Много внимавахме градът да не прилича на други исторически сериали. Използвахме стилистиката на film-noir, но не и похватите за разказване на истории.
Новите епизоди също ли са базирани на книгите на Франк Талис?
Само в определени аспекти. Книгите на Талис са твърде дълги за да се вместят в един епизод. Те трябва да бъдат опростени, дориа ако епизодът е с дължината на пълнометражен филм. Има елементи от по-ранните книги, които са включени в четвъртия сезон. Разбираше трябваше да измислим и нови неща. Сценаристът Стив Томпсън познава този свят изключително добре. Наясно е, какво му е необходимо. Трудно е да различиш, какво идва от книгите и какво е измислил Стив. Промените могат да изненадат дори онези, които вече са чели книгите.
Колко епизода е новия сезон?
Само два. Това ще бъде една по-дълга история, разделена в две части. Под прицел са най-мрачните тайни на Макс и Оскар. Едната част ще постави на изпитание възможностите им. Другата част ще ги постави в изключителна опасност. Както и преди- събитията ще бъдат свързани с действителни, исторически такива.
След всички сезони на детективски сериали вече знаем, че нашите герои винаги се завръщат. Знаем, че Шерлок Холмс никога не умира. Трудно е да създадеш вълнение, когато знаеш, че героят все пак ще се измъкне. Нали?
Ако вземеш заплахата достатъчно сериозно и я представиш ефективно, зрителя ще започне да се вълнува. Дори и да са наясно, че всички са в безопасност. Ако това не се получи, значи създателите са си свършили работата наистина калпаво. В хода на епизодите, зрителя трябва да забрави, че главния герой е неуязвим.
„Кръв във Виена“ често е сравняван с Шерлок. Вие виждате ли прилики между двете?
Знам от къде идват. Сценаристът ни Стив Томпсън е писал няколко епизода за Шерлок. В двете поредици има двама различни герои, които разследват в голям град. Единия от тях използва доста ексцентрични методи. И двете поредици са исторически. Това сякаш е достатъчно, хората да започнат да говорят за прилики. Отношенията между героите и тонът са много различни. Също така Виена е град с много различна атмосфера от Лондон. Различни, исторически събития, различни исторически фигури… И все пак не е чак толкова лошо за нас, да бъдем сравнявани. Шерлок е прекрасен и изключително популярен сериал. Да ни сравняват с него е комплимент за нас. „Кръв във Виена“ е много популярен и във Великобритания. Много зрители го гледат по BBC, така че сме успели да уловим и феновете на Шерлок.
Често епизодите включват жестоки убийства. Освен кръвта, насилието в „Кръв във Виена“ е някак деликатно. Защо?
„Кръв във Виена“ е продукция за прайм тайма на телевизиите. Това идва с определени правила. В този часови пояс пред телевизионните екрани често има и деца. Не искам да правим хорър, въпреки че нашите истории понякога са страшни. Фокусираме се по-скоро върху мистерията, отколкото върху бруталността.
Виена е исторически град с много стари сгради. Трудно ли се създава илюзията за Виена от началото на миналия век?
Сериалът е в своя четвърти сезон. Става все по-трудно. Виена е красив, исторически град. Неговите сгради, улици и площади са реновирани и модернизирани. Всичко е в прекрасно състояние и е почти, като ново. Градът не е изглеждал така в началото на 20-ти век. Все още можеш да намериш правилните улици и площади за да покажеш по-богатите части на града. По-бедните квартали тотално са изчезнали и са променени от тогава. Няма как да ги открием в този им вид в днешна Виена. Това е причината един от по-ранните сезони да бъде заснет в Унгария. Но сега сме обратно във Виена.
Разликата в годините между главните герои Макс и Оскар е по-голяма в сериала, отколкото в книгите. Как повлия това?
По-голямата разлика промени динамиката между героите. Това бе изключително благоприятно за постигане на хумора в сериала. Доведе ни до много забавни ситуации и позволи повече конфликти.
Ако свършат книгите на Франк Талис, ще можете ли да продължите сериала?
Смятам, че да. Талис не просто е създал истории, а цял един свят от герои. В този свят, с благословията на Франк, могат да бъдат разказвани и нови истории.
