Ако си пропуснал изминалите части, можеш да ги прочетеш тук: ПРЕДИШНИ ЧАСТИ

Амазонка и „Uncharted Amazon“

Животът и смъртта по време на Uncharted Amazon – как се справяте с дивата природа?

Мат е в Суринам. Той и Дик живеят там вече осем и дванадесет години и са работили из цялата страна. Всеки, който отива там за експедиция, включително за документални филми на BBC, се обръща към тях за логистика и знания, защото са научили от местните. Техните умения за оцеляване са отлични. Освен това са зоолози и разбират животните, отровата и опасностите.

Мат ми писа в Instagram: „Аш, знам, че търсиш световни рекорди. Тук в Суринам има едно, което разглеждаме.“

Аз почти нищо не знаех за Суринам – зелена джунгла, вероятно най-дивото място на земята. 93–94% от страната е покрита с джунгла, за разлика от съседите. Веднага се заинтригувам.

Въпросите бяха много: как ще спим? С хамак. Как ще се предпазим от отровни насекоми и животни? Вземаме ли антидот? Как ще се евакуираме, ако стане нужда? В джунглата евакуацията е сложна и рискована.

Има анаконди, различни видове паяци – включително бразилския паяк-пътешественик, един от най-отровните, скатове, пираньи, вълчеви риби, електрически змиорки. Най-голямата заплаха – скоростна и скрита – беше скоростният скат. Най-много се притеснявахме от него, защото понякога стояхме в и извън лодката, а стъпка върху скат може да означава мигновена евакуация заради отровата и риска от инфекция в горещата и влажна среда.

Евакуацията понякога отнема седмици. Ако пък става дума за бразилски паяк или отровно животно, може да минат дни, в зависимост от реакцията на организма.

Рискове и първа помощ

Как се справяте с ужилвания и ухапвания в джунглата?

Един от примерите – Мат забрави да провери ръкавицата си и веднага получи две болезнени ужилвания по пръста от скорпион. За щастие оцеляхме. Болката била по-силна дори от ужилване на Bullet Ant – най-болезненото ужилване на света.

Лечението? Малко парацетамол и продължаване на експедицията. Безкрайно сурово, но необходимото умение е да оцелееш и да продължиш напред.

Храна и готвене

Какво ядете по време на експедициите?

Пираните – пържени са най-вкусни, защото когато се варят, костите са проблем. Любими ми риби бяха баса и вълчевата риба. Дик, който се оказа готвач с шестгодишен опит, приготвяше храната с подправки и билки, като създаваше истинска кухня в малкото пространство за готвене.

Животът на дивата природа и наблюдението на животните

Какво е най-вълнуващото в Амазонка?

Да видиш дивата природа отблизо. Благодарение на Мат и Дик знаехме как реагират животните на хората. Някои видове, като капибара, стават нощни заради човека, а други – като ягуарът – понякога са виждали човек за първи и последен път.

Капибарите бяха много любопитни – една се приближи на 2–3 метра и просто ни наблюдаваше пет минути. Ягуарът също беше любопитен, не агресивен.

Световни рекорди

По време на експедицията в Амазонка успяхте ли да постигнете световни рекорди?

Постигнахме два рекорда, но един не успяхме.

Какво те научи това?

Понякога безопасността и екипът са по-важни от рекорда. Например в Суринам, когато се опитвахме да изкачим втория по височина връх, решението беше да се върнем, защото сигурността на екипа беше приоритет. Рекордите са важни, но човек трябва да уважава природата и да оцелява.

Бъдещи експедиции и проекти

Къде планираш следващите си приключения?

Имам няколко идеи. Бих искал да направя експедиция в Саудитска Арабия – комбинирана суша, въздух и вода, из цялата страна, включително ОАЕ и Оман. Може да е с камили, учейки се от местните как да ги управляваме през пясъчните дюни, после да летим с парапланер, да плуваме или каякваме определено разстояние, дори скокове с парашут.

Подобно на последната ми експедиция по Жълтата река. Предизвикателствата са в труднодостъпни места, където не можеш да стигнеш с велосипед или кола. Самостоятелността е ключова – няма пътища, хора, храна или вода.

Също така мисля за Конго – експедиция по река Конго от източника до морето. Това никога не е правено. Може да отнеме до две и половина години и е почти самоубийство, ако няма голям бюджет, екип, евакуация и сигурност.

Телевизионни проекти и YouTube

Би ли искал да работиш по друг вид ТВ проект или да се партнираш с Bear Grylls?

Да, бих искал да е за телевизия първо. Ако не стане, мога да го развия в YouTube – да взимам известни личности или инфлуенсъри, да разберем страховете им и да ги помогнем да ги преодолеят.

Може да включим скок от скала, мини подкаст с истински реакции или разговор край лагерния огън. Идеята е да се разкрият близки до смъртта преживявания.

Смях и позитивизъм пред камерата

В Uncharted Amazon всички сте усмихнати пред камерата. Така ли е всъщност?

Да, моят годеник ми казва, че хората не разбират колко е трудно, защото винаги се усмихвам. Вътрешно има паника и страх, но се опитвам да го контролирам, защото ако негативното надделее, не бих успял да премина следващото предизвикателство. Усмивката и позитивизмът ми помагат да продължа.

Пример: с фотографката Suzanne, която беше в опасност. Тя изпадна в паника, аз се радвах, че успяхме да я спасим. Това е различен подход, но ефективен.

Връщане към цивилизацията

Какво е чувството, когато след дълга експедиция се връщате към цивилизацията?

В началото, например след Монголия, ако не бях зает, се чувствах странно – от оцеляване и справяне с елементи, към комфорт, покрив над главата, чай. Нуждата да съм зает беше голяма.

Сега е 50/50: половината приключение, половината бизнес и лукс. Но все още обичам да се връщам и да оценявам удобствата – дори нещо като Deliveroo ми се струва невероятно след Амазонка.

Предизвикателства и световни рекорди

Когато планираш експедиции, целиш ли световни рекорди?

Не в началото. Монголия беше така по природа. Но когато медиите проявиха интерес, започнах да виждам потенциал за рекорди, което помага за телевизия, спонсори, книги, говорни ангажименти.

С Монголия партнирах с Червения кръст, повишавах осведомеността за климатичните промени и номадския начин на живот. Зимите стават сурови, животните умират, хората се местят в столицата.

С Мадагаскар работих с мрежата Лима за опазване на биоразнообразието. С експедицията по Яндзъ работих с WWF.

Малария и благотворителна дейност

Как малярията повлия на теб и на инициативите ти?

Бях на ръба на живота си, но после видях семейства, страдащи от малярия, без достъп до лечение. Партнирах с Annie Lennox и Malaria No More UK, представяхме пред правителството искане за 20% увеличение на глобалния фонд, което би спасило 8 милиона живота за 5 години.

Експедициите започват с рекорди за медиите, но се превръщат в нещо много по-голямо – помощ и въздействие върху обществото.