Заедно със световната премиера на сериала на Netflix The Empress, който обещава да бъде следващата сензация за почитателите на хитовите продукции „Бриджъртън“ и „Короната“, на български език излиза и едноименният роман на Джиджи Грифис„Императрицата“.

Вдъхновен от сериала, този ярък разказ представя свеж и модерен поглед към една от най-легендарните кралски любовни истории в Европа и разглежда забележителния живот на принцеса Сиси, превърнала се в идол на поколения жени по света и поп културна икона.

Годината е 1853, a принцеса Елизабет „Сиси“ Баварска всячески се опитва да избегне упоритите опити на майка ѝ да ѝ намери съпруг. Буйна и непокорна, младата жена не е готова да даде ръката си на някой от префърцунените и дяволски скучни богаташи, които сякаш не спират да прииждат в приемната ѝ.

Противно на послушната ѝ по-голяма сестра Хелене, която се готви да се омъжи за австрийския император Франц Йосиф, Сиси е категорична: тя ще чака любовта, за която поетите пишат. Любовта, която я кара да се чувства щастлива и свободна – далеч от самодоволните херцози и опитите на майка ѝ да пристегне душата ѝ в корсет. Или пък няма да се омъжи изобщо. Все пак на света трябва да съществува нещо повече от бални рокли, приеми и чаени партита – и Сиси е решена да го изпита от първа ръка.

Междувременно в Австрия мирът в империята е поставен на карта, а Франц Йосиф се възстановява след неуспешен опит за покушение срещу живота му. Решен да не проявява какъвто и да е признак на слабост, императорът се е отдал изцяло на задълженията си като държавен глава, а те включват и това да открие най-подходящата съпруга.

Предстоящото празненство по случай рождения му ден би бил перфектният момент да опознае Хелена Баварска. Макар и да му изглежда скучновата, тя е с подходящото потекло и би могла да донесе обединението, от което се нуждае империята. Все пак има ли нещо, което хората да обичат повече от пищна императорска сватба?

Плановете на Франц обаче скорострелно се променят по време на една наглед обикновена разходка из градините на двореца, когато на пътя му – боса и с разпилени коси – се изпречва непокорната принцеса Сиси. Далеч от любопитните очи, които надничат от всеки ъгъл в двореца, далеч от безмилостната критика на обществото, двамата откриват, че пламналата между тях връзка не може да бъде отречена.

И когато тайните им разговори се превръщат в нещо повече, те ще трябва да изберат дали да оправдаят очакванията на семействата си или да се борят за това, в което наистина вярват.

С елегантна проза и изненадващо модерен глас, Джиджи Грифис изтъкава „Императрицата“ като невероятна плетеница от романтика, политически игри и дворцови интриги, която ще спечели сърцата на почитателите на силните женски персонажи.

В епоха, в която бракът и любовта представляват две напълно отделни величини, „Императрицата“ ни поднася неустоимото начало на един неочакван романс и поражда въпроса: какво бихме направили в името на свободата?

Из „Императрицата“ от Джиджи Грифис  

ПЕТА ГЛАВА

Вдишай, издишай.

Елизабет стоеше пред всекидневната, повтаряше си тези думи и се опитваше да успокои накъсаното си дишане, ужасното биене на сърцето си. Пък го нямаше. Нощницата ѝ беше покрита с петна от трева и кръв, защото го беше държала. Лицето ѝ се беше сковало от солта на изсъхнали сълзи. А зад тази врата имаше един абсурден мъж, който искаше да се ожени за нея. Въпреки всичко денят ѝ беше започнал с добро настроение, но сега беше прекалено уморена, за да се разправя с брачните планове на майка си.

Елизабет се намираше в едно от най-любимите си места в цялата къща, с високи тавани и каменни стъпала, които плавно се издигаха към втория етаж. Преддверието се отличаваше с елегантна простота – единственото място, което не беше погълнато от тежките платове и златните листа на майка ѝ. Дървената балюстрада беше гравирана с лози и рози, а дървото – осея но с леко несъвършени чворове. Сякаш природата беше влязла вътре с игрива танцова стъпка. Обикновено преддверието ѝ действаше успокояващо, но днес я потискаше: преддверието към живот, който не искаше.

Чу през вратата гласа на майка си:

– Сиси скоро ще дойде. Утринните ѝ молитви са много важни за нея. А

ко ѝ беше останала сила, Елизабет щеше да завърти очи.

– През това лято тя разцъфтя и стана още по-зряла. Готова е за брак…

Майка ѝ дърдореше както обикновено. Елизабет мразеше факта, че я смаляваха до това, което според майка ѝ трябваше да бъде едно момиче, вместо да я описват такава, каквато беше. Запита се какво ли би струвало на майка ѝ да я нарече духовита, необуздана или спонтанна. Подобно признание навярно би накарало язвата ѝ да се пръсне.

– Дъщеря ми е благословена с остър ум. Но не прекалено остър, разбира се.

Елизабет въздъхна тихо, със съжаление.

– Преди всичко не обича да се набива на очи и ще се подчинява на всичките ви желания.

Елизабет обърна гръб на всекидневната. Майка ѝ можеше да продължи да лъже, но това не означаваше, че тя е длъжна да слуша.

– Сиси! – пресрещна я Хелене в подножието на стълбището. – Мисля, че херцогът ще си тръгне.

Елизабет бавно огледа по-голямата си сестра: светлата ѝ коса беше съвършено фризирана, кожата порозовяла, роклята ѝ стоеше идеално и беше в закачливо жълто. Преди няколко месеца Хелене скри Елизабет в ракла, когато един граф дойде да я ухажва. Но сега беше твърдо на страната на майка им. На страната на дълга, на задълженията. Тази загуба беше като рана в сърцето на Елизабет.

– Не ме интересува, Нене.

Елизабет изрече галеното име на сестра си нежно, примирено.

Хелене леко поклати глава.

– Но всичко е уредено. Той дойде, за да се сгодите.

– Тогава го вземи ти – отговори Елизабет с уморен, натежал от скръб глас. Тя беше момиче без майка, която да го обича такова, каквото е, без сестра, която да го подкрепя, без баща, който да се намесва на негова страна, а сега и без кон, с който да избяга.

Преди да успее да се промъкне покрай Хелене и да се изкачи по стълбите, вратата на всекидневната се отвори със замах и майка ѝ и херцогът излязоха в преддверието.

Елизабет се обърна с лице към тях в подножието на стълбището и погледна втренчено херцога. Днес беше решил да съчетае жълтото перо на шапката си с жълти чорапи, жълта жилетка и пурпурен жакет. Изглеждаше още по-абсурдно от предишния път.

Когато я видя, майка ѝ рязко си пое дъх, но Елизабет само направи реверанс. – Херцоже.

– О, ето я и нея! – възкликна пискливо майка ѝ. Очите ѝ сякаш щяха да изскочат, но тя продължи да се преструва, че безценната ѝ дъщеря на възраст за женене не е покрита със засъхнала кал, кръв и следи от сълзи. – Сиси, нали си спомняш херцог Фридрих от Анхалт. Херцогът настоя да обсъди нещо важно с теб…

Тя посочи към херцога, сякаш в момента имаше нещо романтично, сякаш херцогът все още би могъл да иска да направи предложение на дъщеря ѝ. Елизабет не беше сигурна дали да се разсмее, да заплаче, или да закрещи.

За един дълъг миг херцогът не каза нищо, а после избухна в смях – дълбок стреснат смях, от който раменете му се разтърсиха. Това май беше за предпочитане пред предложение за брак, но този човек беше така нахален!

– Вие ми се смеете? – не можа да се сдържи тя. – Когато носите такава шапка?

Смехът замря в гърлото на херцога. Бузите му пламнаха от притеснение, а после, без да направи дори най-лек поклон, той се отдалечи разярен.

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 1 = 2