Млада двойка бяга за живота си от снайпера на невидим враг в откритата пустош на пустинята Мохаве в „Изстрел“ от Тейлър Адамс.
По книжарниците излезе „Изстрел“ – вторият роман на бестселъровия автор на трилъри и ужаси Тейлър Адамс („Без изход“). Млада двойка, закъсала на пътя в пустинята Мохаве в Ню Мексико, бяга от прицела на смъртоносен снайперист в откритата пустош. Подобно на първата му книга, в която млада жена се бори да спаси себе си и едно малко дете, така и тук Адамс поставя героите си в безизходица в лапите на коварен убиец.
Джеймс и Ел Евърсмън са свикнали на цивилизования, предвидим живот на средната класа. Джеймс е търговски представител и тръпката на екстремните ситуации е далеч от представите му за живота.
Когато двамата закъсват на пътя в пустинята Мохаве обаче, шансовете им за оцеляване са подложени на най-голямото изпитание. Някъде там – в неизвестност, където не може да бъде видян – дебне коварен враг. Той е сериен убиец без емоция, без чувство на емпатия – смъртоносна машина, чийто безпогрешен мерник търси мишени за прицел за забавление.
Пустошта не предлага заслон или спасение. Единственото прикритие, което Джеймс и Ел могат да намерят на километри разстояние, е собствената им кола. Ще успеят ли да избегнат куршумите на неизвестния нападател? И за колко дълго? Когато шансовете се стопяват, героите могат да разчитат само на собствените си инстинкти, за да оцелеят.
С напрегнатата скорост и наситения сюжет на „Дуел“ – режисьорския дебют на Стивън Спилбърг – „Изстрел“ поставя двама обикновени души в необикновени обстоятелства, за да подложи на изпитание най-дълбоките ни страхове и най-съкровените инстинкти на силата на човешкия дух.
Каква кутия, пълна с фокуси! Този пълнокръвен трилър, мрачен и целенасочен, може да съперничи на Агата Кристи по идейност и на Джеймс Патерсън – по скорост. Бърз, хитър и безкомпромисен.
Ей Джей Фин, автор на „Жената на прозореца”
Из „Изстрел“
Тейлър Адамс
Тап дръпна затвора и златистата гилза изскочи. Нагоре, назад, напред, надолу, и следващият патрон беше в затвора, който хлопна зад него. Движенията му бяха плавни в резултат както на перфектния дизайн на оръжието, така и на десетилетията натрупала се мускулна памет. Понякога презареждаше дори насън.
Прокара език по кътниците си и пое въздух. Всяко вдишване се регистрираше някъде дълбоко в подсъзнанието му, а сърцето помагаше с безпогрешните 12 удара на вдишване. Познаваше биологичния си часовник идеално – там, между тупканията на сърцето и в рамките на заложената от природата дихателна пауза, се намираше местенце на перфектен покой, и в тези микросекунди се проявяваше свръхчовешката дарба на Уилям Тап да натиска спусъка по начин, неповлиян от нервите или мускулите. Ако използваме думите на един зашеметен свидетел на случващото се в чакълестите ями в Уайоминг, той просто караше куршума да поеме по пътя си.
Уилям Тап е същински демон.
Пушката му беше с финландски дизайн със затвор, пригоден за международно признатите патрони .338 Lapua Magnum. Композитен приклад в маслиненозелено. Черна рама, студено кована, със завъртане на 60 градуса. Хромирана цев. Двустепенен спусък, персонализиран на дължина и за вертикалното движение на пръста му. Пълнител за десет патрона, лично негово производство, с размерите на пури и блестящи на слънцето като балистични ракети. Над всичко това имаше телескопичен мерник, чиято оптика бе достойна да краси някоя обсерватория на НАСА.
Екипировката му бе внимателно разположена наоколо. Вдясно от него имаше спомагателна оптика на триножник, преносим компютър и метеорологична станция, както и скицник със защипан към него молив. Вляво бе лазерният далекомер, два заредени оребрени пълнителя и шест допълнителни пластмасови кутии с патрони. Зад него, полузаровена в земята, бе кутията с аварийно оборудване, в която имаше резервна оптика, елегантен пистолет, зареден с патрони .17HMR и други дреболии. Естествено, гризините и енергийните му напитки.
Първоначално помисли, че не е уцелил момичето..
Курвето се клатеше на токчетата си в мерника му така, сякаш повей на вятъра е повдигнал поличката ѝ. Гледаше ту насам, ту натам объркано, докато останалите се обръщаха към нея. За нея звукът би трябвало да се чуе като прелетял наблизо стършел, забучил се в праха двадесетина метра по-нагоре по пътя.
Пропуснах.
Сърцето го присви. Сведе глава, издиша и остави въздухът да излезе през двете цепнатини между предните му зъби. Не можеше да обвини вятъра или промяната в скоростта на при47
движване на целта. Беше си чист пропуск, при това пълен срам за него, защото тя бе стояла напълно неподвижно. Повечето мишени по състезанията бяха по-малки от тъпата кучка. Трябваше да е в състояние да я уцели с камък и прашка, при това с вързани очи. Да му се не види. Беше първата му лесна мишена (по неговите стандарти) за деня, а той се бе осрал…
Курвето се свлече и Тап въздъхна облекчено.
