ИК Колибри издаде „Излетът и други подобни дандании“ на Джералд Даръл, за когото през 1995 г. в. „Таймс“ пише: „Той пръв събуди света за случващото се с околната ни среда, а неговите книги и телевизионни програми допринесоха за създаването на не едно ново поколение естествоизпитатели и природозащитници“.
Сборникът (превод: Павел Петков, стр. 216, цена:14 лв.) съдържа анекдотични откъси и неиздавани досега разкази за животни и необичайни житейски ситуации, някои автобиографични, други откровено белетристични, споени от искрящото чувство за хумор на автора. В центъра на това приключение е злополучният излет на семейство Даръл, предназначен да разведри и усмихне и най-кахърните ни читатели!
Джералд Даръл (1925-1995) е британски писател и естествоизпитател, роден в Индия, известен като основател на Джърсейския тръст за защита на дивите животни (впоследствие наречен на негово име) и на Джърсейската зоологическа градина. След първата си експедиция в Африка през 1947 г. той посещава Парагвай, Аржентина, Сиера Леоне, Мексико, Мавриций, Мадагаскар… За заслугите си към естествените науки е носител на Ордена на Британската империя. Брат му Лорънс, един от големите съвременни английски писатели, го насърчава да описва своите преживелици и в резултат Даръл създава двайсетина книги, които се радват на зашеметяващ успех в цял свят.
Джералд Даръл „Излетът и други подобни дандании“
Тази година март и април се оказаха незапомнено топли и сухи за Англия. Фермерите, изненадани от тази необичайна ситуация, която не им позволяваше да обявят фалит поради ранно застудяване, започнаха да се събират на групи и да обсъждат ужасните последици от сушата. Онези, които през есента ни бяха казали, че великолепната реколта от ягоди и гъби е предвестник на тежка зима и още по-тежко лято, сега твърдяха, че изобилието от ягоди и гъби обещава прекрасна пролет. Като връх на всичко синоптиците – тези платени мюнхаузеновци – предричаха изключително горещ период от април до август. Наивните англичани толкова се ентусиазираха от тези прогнози, че много от тях стигнаха до крайности, като се намазаха с плажно масло и тръгнаха да правят слънчеви бани. Дори да кръстосаше надлъж и нашир крайбрежния град Борнмът, където тогава живеехме, човек не можеше по никакъв начин да намери бански гащета или чадър за слънце, дори и да предлагаше астрономически суми за тях.
Членовете на моето семейство, всички страстни любители на слънцето, сякаш разцъфтяха под благотворното влияние на топлината. Започнаха да се карат повече, да пеят повече, да ядат и пият повече, да спорят повече, защото навън в градината пролетните цветя бяха в разгара на буйния си и уханен цъфтеж, а слънцето, въпреки бледожълтия си цвят, излъчваше силна и приятна топлина. От цялото семейство обаче мама бе тази, която истински се въодушеви от благоприятните метеорологични прогнози най-вече защото слушаше тези прогнози по радиото.
В това се състоеше цялата разлика, смяташе мама – разликата между това да прочетеш хороскопа си в женско списание и да получиш информация за бъдещето си от истинска циганка на стъпалата пред фургона й. Докато траеше войната, британското правителство, включително Чърчил – когато нямаше други ангажименти, живееше в нашия радиоапарат с единствената цел да държи майка ми в течение за хода на военните действия и за опасността от германско нашествие. Те винаги казваха истината и което е още по-важно, спечелиха войната. Сега, разбира се, война нямаше, но честността на хората, които живееха в радиото, бе все така безукорна. Когато чуваше фермерите да говорят за хиляди глави добитък, умиращи от жажда, за пресъхващи водоеми, анонимни лекари да обясняват как да се предпазите от слънчев удар, козметични експерти да дават съвети как да придобиете слънчев загар, без да се спаружите, мама стигаше до естествения извод, че ни очаква гореща вълна, която ще накара дори екваторът да изглежда като част от Аляска.
– Измислих чудесен начин да посрещнем Лари – каза ни тя една сутрин на закуска.
Лари, който по свое собствено желание беше отсъствал от Англия през последните десет години, щеше да си дойде за кратко, за да присъства на представянето на поредната си книга. Въпреки че скоро беше получила писмо от него, в което той изразяваше отвращението си от мисълта да се завърне на този „противен остров“, майка ми беше убедена, че синът й копнее за гледките и звуците на „добрата стара Англия“ след всички тези години на заточение.
– Че кой иска да го посреща? – попита Лесли, докато си вземаше солидно количество мармалад.
– Лесли, миличък, не говори така – каза мама. – Ще бъде толкова хубаво семейството да се събере отново след всичките тези години.
– Лари винаги създава неприятности – обади се сестра ми Марго. – Толкова е заядлив.
– Не бих казала, че е заядлив – опита се да го защити мама. – Просто гледа на нещата малко по-различно.
– Имаш предвид, че иска всички да са съгласни с него – не пропусна да изтъкне Лесли.
– Точно така – добави Марго. – Винаги мисли, че той е правият.
– Той има право на мнение, миличка – каза мама. – Нали точно затова водихме войната.
– За да бъдем всички съгласни с Лари? – попита Лесли.
– Прекрасно знаеш какво искам да кажа, Лесли – отвърна сурово мама. – Не се опитвай да ме объркаш.
– Каква идея имаш? – попита Марго.
– Ами тъй като ще бъде изключително топло… – започна мама.
– Откъде знаеш? – прекъсна я Лесли недоверчиво.
– Чух го по радиото – обяви мама съкрушително, сякаш говореше за Делфийския оракул. – По радиото казаха, че ни очаква незапомнено дълъг период на високо атмосферно налягане.
– Ще повярвам, когато го видя – мрачно изрече Лесли.
– Но това го съобщиха по радиото, миличък – обясни мама. – Не е само слух. Информацията е от Министерството на авиацията.
– Е, аз не вярвам на Министерството на авиацията – каза Лесли.
– Нито пък аз – съгласи се Марго. – Не и откакто разрешиха на Джордж Мачмън да стане пилот.
– Станал е пилот? – попита Лесли невярващо. – Та той е сляп като прилеп и пие като смок.
– Не разбирам какво общо има Джордж Мачмън с прогнозата на министерството – запротестира мама, която не можеше да свикне със склонността на семейството си да променя неочаквано посоката на разговора.
– Сигурно точно Джордж е сега там – предположи Лесли. – И въобще не вярвам на неговите прогнози за времето.
– Не е Джордж – твърдо каза мама. – Познавам му гласа.
– Каква идея имаш? – попита отново Марго.
– Ами тъй като от Министерството на авиацията казват, че времето ще бъде прекрасно – продължи мама, – мисля, че трябва да заведем Лари да види английския пейзаж тъкмо когато е най-хубав. Сигурно му е липсвал. Спомням си, че когато с баща ви се връщахме от Индия, винаги отивахме на разходка с колата извън града. Хайде да помолим Джак да ни изведе с ролса на пикник.
Последва кратко мълчание, докато семейството обмисляше предложението.
