„Малка мома си са богу моли. Дай ми Боже, очи голубови. Дай ми Боже крилца соколови”. Изненадах ли ви? И аз се изненадах, когато чух тази песен в американски филм, с действие в Лондон и с участието на Джейсън Стейтъм. Български ангелски гласове запяха песен от нашия фолклор в един от силните моменти на летящото, многоцветното „Колибри”. И този факт е само част от изумителните неща, с които е изпълнено енергичното творение на режисьора Стивън Найт. Ще попитате къде е колибрито. То е спомен от миналото на героя и прекрасно сравнение с неговите качества. Колибрито е най-малката птица в света. То може да изпълнява всевъзможни акробатични фигури с голяма ловкост и скорост. Сменя посоката на своя полет внезапно и рязко като героя на Джейсън Стейтъм – командос Смит. Не мога да си представя друг в тази роля.
Трябва да ви кажа, че „Колибри” се оказа не просто екшън, в който Джейсън чупи кости. И не просто история за отмъщение и тежко минало на командос, преследван от военните. Той е полет в лято, в което един бездомник се превръща в разрушителна сила, за да получи своето изкупление. Той е удивително живо представена човешка съдба, в която изникват въпросите за смисъла на съществуването и изборите, които всеки от нас прави. Преминах с лекота и вълнение през различните превъплъщения на героя, като в птичи полет. Прехвърчах внезапно и рязко. И попадах от сцена на насилие, на сцена на човешка доброта и благотворение. Героят на Джейсън полетя към съдбата си и доказа фразата „Няма невъзможни неща”. От безсилен стопанин на картонен кашон, той се преврърна в изпълнител на гангстерски поръчки и в същото време благотворител на бездомните. Стигам до заключението, че всеки може да бъде осъден за начините, по които постига своите цели. Въпросът е какви са възможностите, които ни предоставя съдбата по пътя към спасението.
„Колибри” ясно изобразява важността на ролите, които сме приели да играем в живота си. Г-н Смит успя да смени своята житейска роля с удивителна ловкост. Много интересно е представена идеята за смяната на дрехите, които се оказват съдбоносен избор. Дадох си сметка, че облеклото, което носим ни помага да изразим скрити и подтискани мисли. Видях как клошарските дрехи определят безсилието на характера. Костюмът на бизнесмен подсигурява пачки с пари, възможности за общуване и сила сред обществото. С дрехи на монахиня – погледът е смирен, а мислите отправени с любов към хората и Бог. Червената вечерна рокля превръща жената в дама, която пие шампанско и говори за мечтите си. Символиката на одеждите е показана като избор на роля в живота. И се оказва въпрос на силно желание и вяра да смениш „костюма” си и да започнеш нов живот.
Случайните дарове на съдбата вълнуват творците. В „Колибри” въпросът е дали всеки има предопределена съдба, или божията намеса променя живота. И до каква степен случващото се зависи от самите нас. „Колибри” е филм за божествената същност във всеки. Той е цветна история за човешката сила, християнските ценности, любовта и пътя към изкуплението. Той е акробатичен полет, ловко съчетал екшън и общочовешки духовни търсения. А Джейсън Стейтъм е трудно за улавяне колибри, което никак не е за изпускане.
