ОТ ТОМАС АХЧИЯН
Всеки ден през главата ни минават хиляди мисли и желания. Всяко от последните е обосновано благодарение на самите нас и именно заради това, то изплува в съзнанието ни. Колко е силно зависи единствено единствено от причините за повяването му. Всички промени и дори революции са правени благодарение на желанието за промяна. Такава, каквато е в своя чист и дори девствен вид, необременена от интересите на когото и да е било. Част от тази основна идея ще можете да видите в „Игрите на глада: Възпламеняване”.
Във втората част от трилогията ще можете да проследите какво се случва със спечелилите трибути от окръг 12, а именно Катнис и Пийта. Животът им е различен и никога няма да бъде същият както преди. Сега им предстои турне с неочаквани събития, заради надигащият се бунт в окръзите. Президента Сноу и Капитола все още контролират ситуацията. Сега обаче героите се изправят пред 75 годишнината от игрите, където правилата се променят и това ще бъдат едни наистина различни игри.
Преди да кажа каквото и да е било, трябва да поясня, че този филм надгражда първата част и е един от редките случай, в които ако той е Вашата първа среща с поредицата, то със сигурност ще искате да изгледате и предходният филм, както и да прочетете третата книга от трилогията. „Игрите на глада: Възпламеняване” на пръв поглед гарантират на авторите си огромни приходи от билети не просто заради интригуващия си трейлър, интересна рекламна кампания и редицата събития свързани с ленатата, но и за ради милионите фенски сърца по света тръпнещи в очакване за срещата с любимите си герои. Дали всичко това му гарантира успех? Дали няма разочаровани фенове, изгледали първата част и загубили вяра в това, че може да има успешна екранизация? Ако трябва да бъда честен смятам, че ако не се насладите на филма ще направите грешка. Вторият филм от трилогията заявява още по-силно и дръзко, че неговото място и съществуване не е за да угоди на критиката и да бъде нейн любимец.
Той е създаден за феновете и при това с голямо уважение към тях за да ги изкефи максимално. За разлика от предходния филм действието в „Игрите на глада: Възпламеняване” се развива много по-бързо и динамично без това да се отразява негативно да развитието на персонажите. Липсва бавната развръзка на събитията преди самите игри. Въпреки, че вече познаваме всички герои, лентата ни позволява да се докоснем и до тяхната душевност. Опознавайки ги почти до краен предел, винаги ще знаем, че има какво да очакваме от тях. Динамиката е основа на действието, а всеки момент на познание седи впечатляващо върху него сякаш се наслаждавам на невероятен изгрев. Наричам го изгрев, защото за мен тук изгря истинското удоволствие към тази история, разгърната в три книги. Докато в първият филм сякаш „модата” ме увлече, както и много други хора, то сега самият заряд на лентата ме грабна и успях да видя посланието, което носи това творение на седмото изкувство. На пръв поглед всичко във вселената на „Игрите на глада” е еднакво, но в същото време е и толкова различно.
Няма и спомен от детската и наивна на повечето персонажи. Всички са зрели, осъзнали реалността и загърбили фалшивите надежди. Жестокостта на Капитола преминава всякакви граници и освен брутална и груба е въздействаща по свой вулгарен начин. Въпреки надеждата се носи във въздуха и тя е над всичко. Осветявайки душите на хората и предпазваща съзнанието им от пълната разруха на реалността, ги кара да вярват истински във възможността за свободата. „Игрите на глада: Възпламеняване” излъчва енергия, която няма да остави зрителите безучастни. Дори и за минутка няма да стане въпрос в съзнанието Ви да изплува образът на отегчения часовник. Събитията преди игрите са дръзки и смело, а самите игри интересни, интригуващи и непредвидими. Няма да имате възможност за отегчително въздъхване. Като стана дума за времето, смятам, че този филм се намира на златно място от гледна точка на продължителността си.
За всичко, което се случва на екрана през приблизително трите часа екранно време, разказва много и в същото време не отегчава. Лентата почти няма отрицателни качества спрямо това, което се очаква от нея – забавлява, интригува, вълнува, но и в същото време да носи своето послание. На моменти последното е предсказуемо и плоско, но въпреки това силно, емоционално и най-вече истинско. Ако разглеждаме филма в различна плоскост от това, което се очаква от него да бъде, то със сигурност ще можем да открием много минуси, но би било грешка. „Игрите на глада: Възпламеняване” е филм за който ще се говори много. Мога да изпиша и петнадесет страници, но лентата не трябва да се чете, а е необходимо да бъде видяна. Заредена със заряд и енергия, ще Ви вплете в своя свят. Ще изживеете драматична, но интересна история с евентуален добър край. Подарете си това изживяване.
