Иво Сиромахов ви кани „У майкини”

Популярният български сценарист, драматург и писател с нова безмилостно смешна сатира, посветена на българската народопсихология.

Били ли сте „У майкини“? Ако не сте, то българският писател, драматург и сценарист Иво Сиромахов е готов да ви разведе из техния невероятен свят в своя нов роман!

„У майкини“ Васильовден се чества по стародавна тради­ция, има един вечно пиян свако, а буля мечтае за Дубай. Там не е като у Вуйнини. И трябва да сте много наясно с тази разлика. Защото иначе рискувате да обидите цяло едно село – един малък остров, населен с българи, които се обичат, мразят, завиждат си, злословят, печелят пари, губят приятели, изневеряват си, воюват и отчаяно търсят публично признание.  Защото винаги го има притеснението от въпроса „какво ще кажат другите“.

„У майкини“ ще срещнете хора, които добре познавате. Техният свят е светът на домашната ракия, на лютеницата и чушкопеците, на вярата във врачки и магии, на преяждането по празници, на бабешките рецепти за лечение на всички болести.

Но този идиличен свят вече е белязан от изкушенията на консуматорската епоха – астрология, диети, истеричен шопинг, влогъри, лайфкоучове, инфлуенсъри, ретроградни меркурии, антиваксърство, конспиративни теории, гурме-превземки, силиконови цици, стремеж към известност на всяка цена.

Майкините постоянно се конкурират със съседите, с роднините и приятелите си и се опитват да им докажат, че са голяма работа.

Историята им е много смешна, понякога трогателна, малко трагична и със сигурност позната.

Защото „У майкини“ ще откриете не само познатото пиперливо чувство за хумор на сатирика Сиромахов, но и горчивата история на един народ, който отчаяно се опитва да намери себе си.

Иво Сиромахов е сред популярните лица на българската книжна сцена. Автор е на романите „Моят таен любовен живот“, „Българско радио”,  „Скарлет + Иво = ВНЛ“, „Уважаеми зрители“ и „7 жени“, сборниците „Дневници и нощници“, „Български работи“ и „Очила“, както и на редица пиеси, публикувани в изданията „Българско криминале“ и „Любовни истории“. 

Из „У майкини”

7 ФЕВРУАРИ

С майкини ходихме на гости на Сретан и Даница в Щръбско Чочево. Щръбско Чочево е по-малко от селото на майкини и изглежда горе-долу по същия начин, само дето улиците са асфалтирани и училището е боядисано.

Сретан много ни се зарадва, посрещна ни на двора, прегръща ни, целува ни, вика „тако се радуйем да ви видам, куме, пичку ви матерну божию“. Душа човек е той. Изобщо прочутото българско гостоприемство е нищо в сравнение с не толкова прочутото сръбско гостоприемство.

Влязохме вътре, посрещна ни Даница, изкъпана, на­парфюмирана… Огън жена е тя. Каквото и да си говорим, в селото на майкини нямаме толкова красива жена. С дълги, тънки крака, с малко дупе и огромни сръбски гърди. Ох, кол­ко пъти съм я сънувал… Сретан ще ми се разсърди, ако раз­бере какви фантазии съм имал с жена му. Ма тва са само фантазии, кво.

Даница е от стар сръбски род. Дядо є е прочутият сръбски възрожденец Бранко Говедович, втори братовчед на легендарния Милан Стафидович – Дупац. Може би от тях е наследила тия разкошни гени.

Седнахме на масата, Сретан наля по една дюлева ракия и вика „Живели, кумци!“. Сърбите не викат „наздраве“, ами „живели“, демек „да сме живи“. Което, като се замислиш, е далеч по-мъдро, щото какъв е смисълът да си здрав, ако не си жив?

Само за минута Даница отрупа масата с всякакви мезе­та, всичките от месо – луканки, наденици, вратни пържоли, пастърми, бахури, плескавици. Имаше сигурно над 40 – 50 кила месо. Много гостоприемни хора. Ядохме, пихме, ядох­ме, пихме и по едно време майкини викат: изморени сме, ще си лягаме.

– Па лагайте, пичку ви морну – вика Сретан. – С Ивица ни смо изморени, на масу остаем.

Майкини си легнаха, а на Даница по едно време є свършиха цигарите и каза, че отива до съседите да є услужат с някой фас.

Ние със Сретан си пуснахме „Дъ бест ъф Неда Украден“ и направо се размазахме от кеф.

Мина час, минаха два, Даница не се връща.

– Па каде се зайеба ова жена? – ядоса се Сретан.

Звънна ѝ по айфона, ма тя не му вдига.Очите на Сретан кръвясаха, в погледа му видях обида и жажда за мъст. Отвори шкафа, извади оттам един голям пистолет и каза:

– Ивице, морам да пуцам. Иди со мене.

– Сретане, остави тоя пищов, пиян си – почнах да го раз­убеждавам.

– Данас йе празник – отсече Сретан. – А на празник се пуца. Земи и ти овой пищов.

И даде и на мен един пищов. Аз отначало се дърпах, но Сретан ме напсува, та се наложи да го взема. Излязохме навън и ни лъхна леден вятър. А Сретан само по риза, даже беше разгърден.

Тръгнахме надолу по улицата и гледаме под една улична лампа паркирано едно беемве хикс петица. Двигателят изга­сен, обаче се люлее някак си неестествено. Сякаш му правят тест на амортисьорите. Зад изпотените стъкла на задните се­далки видяхме как съвършеният задник на Даница се издига и спуска ритмично. Отмъщаваше на съпруга си за изневяра­та му на сватбата в Дуго плесо. Око за око, зъб за зъб, ебане в кола за ебане в кола.

– Ах, кучко неверна! – изрева Сретан, извади пищова и простреля прозорците на хикс петицата.

Отвътре се чу писък и за голяма моя изненада някой отвърна на огъня. Куршумите затрещяха около нас, а Сретан залегна зад една кофа за боклук и извика:

– Пуцай, Ивице. Йеби им пичку матерну.

Нямах избор.

От съседните къщи излязоха хора и се включиха в пре­стрелката – кой с пистолет, кой с ловна пушка, кой с автомат. Някой започна да хвърля ръчни гранати. От балкона на кме­та гръмна артилерийско оръдие. Другата страна на улицата отговори с откоси от картечница. От двора на училището бяха изстреляни няколко балистични ракети.

Картата на бойните действия отначало изглеждаше ха­отична, но след десетина минути ясно се очертаха двата фронта. От лявата страна на улицата бяха защитниците на прелюбодейците, а от дясната страна заедно с нас нападаха опълченците на поруганата Сретанова чест.

Битката ставаше все по-ожесточена, когато от циганска­та махала се зададе духов оркестър. Свиреха с всички сили „Калашников кючек“. Това сякаш беше знак за примирие. И двете армии мигом хвърлиха оръжията, започнаха да танцу­ват и да се прегръщат. Извадиха се шишета с ракия, мезета, завъртяха се чевермета.

Видях, че Сретан е ранен и кърви. Оказа се, че вражески куршум е отнесъл меката част на дясното му ухо. Но не му пукаше особено. Разпрах ръкава на ризата си и превързах раната, а Сретан само ме прегръщаше и повтаряше: „Йеби га ухо, Ивице, брате, алал ти вера“.

Оркестърът засвири „Све сам с тобом изгубио“ и на­прави кръг около хикс петицата, в която още се криеха пре­любодейците. Цялата кола беше надупчена от куршуми и не знаехме дали изобщо любовниците бяха живи.

Задната врата се отвори и отвътре първа излезе Даница. Червилото є беше размазано, но нямаше поражения от бит­ката. След нея изпълзя и любовникът є – хърбав пишлигар на около 20 години с гелосан перчем.

– Перица! – изстена Сретан. – Ово йе мой братов син.

Отиде при него, шибна му един як шамар, а след това го прегърна и му прошепна:

– Перице, немой да йебеш Даница. Она е твоя тетка.

Но момчето очевидно не съжаляваше. Пък и кой би могъл да го съди? С такава знойна тетка… Нормално е да не устоиш на изкушението.

След края на войната дойде време за

преброяване на жертвите. За щастие, нямаше сериозно пострадали. Само леки наранявания и повърхностни драскотини.

Единствената жертва бе един бездомен проскубан пес, който лежеше прострелян в калта до кофите за боклук. Кур­шумът бе пронизал главата му.

– Мечо! – извика Сретан, хвърли се върху кучето, прегъ­рна го и се разрида.

7 МАРТ

Тая сутрин пред майкини спря пикапът на Сретан и Да­ница и от него слезе Сретан, целият в кръв. Пищи, реве и вика: „помоч, куме, умирем, убиен сам“… Излязохме с май­кини на двора и решихме да не го пускаме вътре, щото ще изцапа всичко. Пуснахме маркуча да го измием, а той пищи, стене, сякаш е смъртно ранен.

Като го поизмихме, се оказа, че има няколко дребни драскотини по главата и два счупени зъба. Нищо особено. Превързахме го, дадохме му чисти дрехи и вече го пуснахме вътре. „Дай ракию“, каза Сретан. И почна да пие направо от шишето.

– Какво е станало, Сретане? – попитаха го майкини.

– Даница, пичка є матерна – изстена Сретан. – Она ме убила.

И разказа, че Даница го хванала в леглото с някаква съседка. Разпищяла се „као вук“, взела един тиган и заблъ­скала Сретан по главата. За малко щяла да го убие.

– Не мога да те разбера, Сретане – казаха майкини. – Толкова красива жена имаш, а є изневеряваш. Защо го пра­виш?

– Нечу изневерити – обясни Сретан. – Али она е луда.

И допи шишето с ракията.

В тоя момент отвън спря колата на Даница. И тя изскочи от нея бясна.

– Овде ли си, курварино? – изкрещя измамената съпруга.

Извади от багажника брадва и хукна към къщата. Сретан се скри под масата, а ние с майкини изскочихме на двора да озаптяваме Даница. Едвам є взехме брадвата. Можеше да стане голяма беля.

Влезе тя в къщата, фучи, блъска вратите – страшна рабо­та. Намери Сретан под масата и като го зарита… Мислехме, че ще го утрепе. Хеле, поуспокои се малко, дадохме є ракия, тя ревна, разказа ни за курвалъка на Сретан, ние є съчув­ствахме и є обяснихме, че във всяко семейство понякога има кризи.

– Нечу да го видим више – отсече Даница и изхълца.

– Преуморени сте – казаха майкини. – Идете в спалнята да поспите, после ще се обясняваме.

И ги заведе в спалнята. След малко оттам се чуха про­тяжните стонове на Даница. Явно се сдобряваха.

27 АПРИЛ

Днес е Великден и по традиция на гости у майкини дой­доха Сретан и Даница. В Сърбия било така – на Великден се ходи на кум.

Та към девет и половина сутринта пикапът мицубиши из­рева пред къщата ни. Ауспухът на мицубишито е пробит, но Сретан нарочно не го ремонтира, за да гърми като състеза­телна кола. Даница слезе от колата, облечена с дълга вечерна рокля с дълбоко деколте, от което сякаш всеки момент щяха да изскочат едрите є сръбски цици. Сретан беше с бял ко­стюм и черна риза. По този начин демонстрираха уважение към кумовете.

– Добро сме ви дошли, кумци! – извика Сретан и започна да разтоварва даровете от пикапа. Трийсет кори боядисани яйца, осемдесет козунака, петдесет буркана сръбска туршия, две печени агнета и шейсет литра ракия.

Излязох да му помогна, а Сретан ме прегърна, разцелува ме и ми вика „Алал ти вера, Ивице!“.

Даница ухаеше на скъп парфюм и когато ме прегърна и опря твърдите си цици в мен, се възбудих. Класна жена е тя. Не мога да разбера защо Сретан є изневерява постоянно. Да имаш в леглото си такава жена, а да търсиш други – това е лудост.

Майкини се трогнаха от уважението и казаха, че са под­готвили за Сретан и Даница стаята за гости. Турили са им чисти чаршафи, сложили са им на кревата чисти хавлии, ако решат да се подмият, и са пуснали духалката да им затопли.

– Йебем ти богу! – извика трогнат Сретан.

Докато разтоварим всички подаръци, рухнах от умора. Със Сретан пренесохме от пикапа до вкъщи над един тон ядене и пиене. Направо ми се разтрепериха коленете.

Влязохме вкъщи, седнахме на масата и започнахме да празнуваме. Първо се чукнахме с яйцата. Аз все гледах да се чукам с Даница, щото много ми се чука с нея, пък явно няма как да стане наистина. Та поне на Великден, нали…

Тя ми напука яйцата, но аз бях щастлив. Да се чукаш с такава жена! И много се стараех да не я гледам в деколтето, ма то е невъзможно да не гледаш такава жена в деколтето. Ми тя цялата е деколте!

Ядохме и пихме като невидели. Към три следобед Даница каза, че отива да се преоблече и се върна с анцуг. Ма анцугът є беше с още по-дълбоко деколте, а си беше махнала и сути­ена и аз направо се побърках. Пиех от Сретановата ракия, дъвчех агнешката плешка и се стараех да овладея ерекцията си. Все пак роднини са ни – неприлично е да го дървя от тях.

– Ивице – каза Сретан, който яко се беше зачервил от изпитата ракия. – В твойе очи видим туга. Кажи шта те мучи.

Как да му кажа?

– Веруйем у любаааав – запя Сретан. – За ню дайем све­еееее… И сузе и вино изпиям због нйеее…

Почна да ме прегръща и да ме целува. А аз не можех да откъсна погледа си от деколтето на Даница. Ах, лепа жено!

– Ивице, стварно морам да викнем цигани да бичи игра­ли чочек – каза Сретан.

Обадих се на Исус и Рамбо и те веднага дойдоха. Исус разпъна акордеона, а Рамбо заблъска по малките барабанчета.

– Чудна яда од Мостара града! – извика Сретан и даде по двайсет евра на Исус и Рамбо.

Окрилени от хонорара, циганите забиха „Чудна яда“ с изумителен хъс. Сретан запя:

– Кажи майци шта те боли душо

Мене боли и срце и глава,

Што мой драги с другом разговарааа…

Даница, която уж го играеше кисела, не устоя на бал­канските ритми и макар и със сърдита физиономия, започна лекичко да върти горната половина на тялото си. Разлюля циците си и аз за малко щях да припадна от възбуда.

Сретан изобщо не забелязваше, че гледам жена му. Само ме прегръщаше и викаше „Живели, Ивице!“. Ракията се ле­еше в чашите и аз неусетно също запях „мене боли и срце и глава“. Което със сигурност щеше да ми се случи утре су­тринта.

По едно време Сретан реши, че трябва да обогати ху­дожествената програма и извика „плесачици“. Дойде целият кръжок по модерни танци от читалището и започнаха всеот­дайно да въртят гьобеци около масата. Исус и Рамбо пък се обадиха в махалата и докараха цял духов оркестър.

Празникът беше в разгара си и явно музиката се е чувала надалеч, защото към пет следобяд към нас се присъедини во­енен хор. Пяха маршове и някои от парчетата на Криско. Два часа по-късно пристигна филхармонията. Извадиха цигул­ките и заедно с военния хор забиха „Мой дилбере“. Никога не съм чувал това парче да звучи толкова мащабно. Все пак беше изпълнявано от 149 музиканти.

Към десет часа у майкини пристигна пътуващ цирк. По­казаха дресура на лъвове, кристал баланс, жонгльорство с пламтящи факли и акробатика на въздушен трапец. С цирка се получи малко неловко, щото Сретан се сби с клоуните, та едвам ги разтървахме.

Към полунощ усетих, че съм много изморен. Четиринай­сет часа ядене, пиене и художествена програма ми дойдоха в повече. Но Сретан беше свежарка и предложи да излезем да пуцаме.

Излязохме навън и Сретан свали от пикапа осем кашона фойерверки, двеста ракети, шест леки картечници и единай­сет артилерийски установки. И като загърмя…

Небето над селото пламна. Всички кучета се разлаяха. Гърмежите бяха страховити.

Докато Сретан търчеше напред-назад и палеше фитили­те, Даница застана до мен, хвана ме под ръка и притисна лявата си гърда в рамото ми.

Не можех да повярвам, че ми се случва нещо толкова хубаво.

Бях щастлив.

И не смеех да мръдна.