Какво е илюзията? Нещо нереално? Мечта? Сън? Спомен? Или просто минало, при което искаш да се върнеш? Представете си, че няма такава опция. Целият ви свят е изграден върху плаващите основи на привидността и заблудата. Вече не знаете кои сте, какво правите. „По дяволите, сънувам ли? Защото, ако е така, искам да се събудя и да се махна от този кошмар!”. Пътят назад е разрушен до основи, а надежда за спасение почти няма. Единственият изход е борба за справедливост, чудовищна битка за разтълкуване на собствената ви личност. Въпросът „Кой съм аз?” продължава да дълбае дупка в уязвимото и беззащитно нещо, наречено душа. Всичко това звучи доста натруфено и фантастично, нали? При един повърхностн поглед- да. Но нека сложим човешката същност под микроскоп. Не е ли тя една илюзия? Всеки желае повече отколкото има. Живее с огромната лъжа, че е доволен, щастлив и избягва проблемите по най-ловкия начин. Не ни ли стига свободата, факта, че си жив, обичан и обичащ? Бихме искали изкуствените спомени без да се замислим. Защо ни е нещо фалшиво, когато истинското и ценното е пред нас? Не е нужно да живеем в илюзия и копнеж по неосъществимото, защото създаваме грешното впечатление, че сме тук, а всъщност ни няма. Бъдете до дъщеря си, стиснете ръката й, докато страха й премине. Бъдете до родителите си, когато усещате, че им липсвате. Бъдете до жените си, които умират за устните ви, изтощени от раждането на синчето ви. Бъдете себе си, когато всичко се разпада. Реалното е по-красиво понякога.
Проблем с разгадаването на собствената си личност има и Дъглас Куейд в римейка на класиката от 90-те „Зов за завръщане”. Напрежението във филма започва още от първите секунди и продължава до самите финални надписи. Намираме се в края на ХХІ век. Всички държави са заличени от световната карта. Останали са само две – ОБФ (Обединени Британски Федерации) и Колонията. Между тях се е разразил сериозен конфликт, а смъртта на невинни хора изглежда неизбежна. Дъглас (Колин Фарел) се буди след поредния кошмар. Питайки се какви са тези хора, които мозъка му възпроизвежда, той се чувства неспокоен. Нуждае се от нещо ново, запомнящо се. Мечтае за приключение, но тук в Колонията няма как то да се осъществи. Всеки ден тръгва на работа, връща се изтощен, вижда как жена му Лори (Кейт Бекинсейл) спи и това повторение го измъчва. Куейд решава да посети „Рикол”. Тази компания може да ти осигури спомени по твое желание. Впечатлен от ролята „таен агент”, в която би могъл да влезе, Дъглас се подлага на процедурата по набавяне на приятно и красиво минало. Под предлога, че е шпионин, обаче, всичко е прекратено. В този момент „Рикол” е обсаден от десетки синтетични войници, помощници на Кохейгън (Брайън Кренстън) – лидерът на Обединените Британски Федерации (ОБФ). Дъглас Куейд не е на себе си. В него се събуждат умения, за които нищо не подозира и с тяхна помощ успява да се измъкне невредим. Но докога? Той е объркан, още не може да осъзнае какво се случи преди минути. Той ли е това наистина? При прибирането си вкъщи, Куейд бива нападнат от „жена си”. Оказва се, че цялото му минало е просто един имплант, всичките му спомени са нереални и програмирани. Името му дори не е Дъглас Куейд, за Бога! Може ли това да е вярно? А къде е истинското му минало? Разбирайки, че е шпионин, борейки се за Колонията от страната на Матиас, Хаузър (Колин Фарел) ще трябва да надвие битката, която сърцето му води, да разбере всичко за себе си и да възстанови спомените си. Но преди това трябва да помогне на хиляди невинни хора и да попречи на Кохейгън да завладее Колонията. Ще преодолее ли съмненията си Куейд/Хаузър или просто ще се отдаде на пленителната нереалност? Истината чака своя откривател.
Изключително смело решение на Лен Уайзмън да се захване с филма на Пол Верховен от 1990г. „Зов за завръщане”. Да си призная, очаквах малко повече от страна на сюжета. В тази модерна версия той беше значително по-опростен. Това пък е за сметка на визуалността. Останах доволен от невероятното операторско майсторство и играта с камерата. Отвсякъде лъхаше професионализъм.Запазена е главната линия на филма, но всичко друго е претърпяло промяна, колкото и минимална да е тя. Тоест, имената са същите, проблемът с „Рикол” е същият. Но тук нямаше борба за пускане на въздуха, която Арнолд Шварценегер води, няма таксита с робо-шофьори, няма мутанти, няма Марс. Те са заместени от конфликт за територии, летящи коли, синтетични войници. Хареса ми елемента на изненадата, тъй като очаквах да гледам абсолютно същия филм, но с различни актьори. Предполагам, че това няма да се хареса на някои от вас, но Колин Фарел, любимката на Уайзмън – Кейт Бекинсейл, Джесика Бийл и Брайън Кренстън се справят доста добре с поверените им роли. Е, не колкото Арни и Шарън Стоун, но почти толкова. Филмът заслужава много добра оценка, макар и да е просто сянка на класиката от 90-те. Ако се съмнявате в думите ми, просто се отбийте в най-близкия киносалон и се убедете сами. Един съвет от мен – пазете спомените си!
