В последните 1-2 години ходенето на кино се превръща в истинско предизвикателство. И всеки следващ път разочароването от инвестицията на време, пари и нерви за да се замъкна до салона, ме кара да се чувствам, като глупак.
Софийските кина са откачили. Цените на билетите, примесени с цените на храните и напитките превръщат киното в почти НЕВЪЗМОЖНО за под 30 лв. на човек и това е по-бюджетната версия. Съчетано с отсъстващи климатици, седалки и конструкция на залите от едно време, хигиена и тапицираните подлакътници, които на допир „топлят“… нещата превръщат преживяването в изклкючително неприятно. Когато в края на краищата изгледаш и един смотан филм, за следващия път се чудиш дали изобщо да се замъкнеш до кино салона.
Оригиналния „Знам какво направи миналото лято“ постави началото на модерния слашър с тийнейджъри, които по онова време прерастна в „Писък“, „Градски Легенди“ и не след дълго… „Страшен филм“. Когато 100-тина години по-късно излиза нов „Знам какво направи миналото лято“ започваш да се чувстваш възрастен. Чак древен. Когато този филм, на когото си бил съвременник, се окаже премиера от преди 27г… някак времето е отлетяло и вече нещата са други. Или не са?
„Знам какво направи миналото лято“ още в трейлъра си дава приятна заявка за носталгия, култови реплики, актьори от оригинала и…. убиецът с куката.
Първата изненада идва от сформирането на новата групичка от 5 тийнейджъри, които без да искат ще убият беззащитен човек на улицата. Убийство няма. Или поне не по-начина, по който се случват нещата в оригиналния филм. И от там насетне започват поредица от грешки, неизползвани възможности и много, много дежа вю.
Още в началната сцена има кадър, в който бива дръпнато якето на един от петимата и то има потенциал да се превърне в огромен проблем в пазенето на „тайната“ за случилото се. Момента на случване е напрегнат и страхотен и това яке, оставащо в колата е прекрасен мотив за много, много проблеми в бъдеще. Сценаристите някак забравят за него.
Двете най-култови реплики във филма, които вкарват много носталгия по оригинала , всъщност ги чуваме и виждаме изречени още в трейлъра.
Най-култовото убийство от целия филм, го виждаме в едно от предварителните видеа.
Едно от убийствата на Рибарят с куката е изключително абсурдно. Убитият е приятел на… рибарят с куката и единственото добро в живота му. Но все пак бива убит?!?!?!?!??!?!
Сцена, на които се случва едно от убийствата… е култова. Няма слашър, в който поне едно от убийствата, да не се случва на такава цена. Жертвата пристига на сцената, на която ще умре и се оказва на втори етаж от изоставена фабрика, където има манекени, покрити с прозрачни мушами. Това стига за да изплуват в съзнанието на феновете поне 10 филма, с такива убийства.
Когато идва финалния обрат със самоличността на убиеца, неминуемо в съзнанието на зрителя изплуват спомени за поне 10-тина филма, с подобен обрат, като почнеш от „Страшен филм 1“ и стигнеш до оригиналния „Писък“.
„Знам какво направи миналото лято“ успява изключително интелигентно да вплете в историята си двамата оцелели от оригиналното клане през 1997г. Дженифър Лав Хюит и Фери Принц Джуниър са тук и са по-стари от всякога. Тя е тетка с таз, а той е дядка с побеляла коса и брада. Всичко, което някога не бяха. И в своя финал, филмът достига до миг, който е една от най-оригинални хрумки на сценария изобщо. Да изправи един срещу друг именно тях- двамата оцелели. И в момента, в който историята постила една такава битка, едно погрешно решение прави тази възможност на пух и прах и всъщност никога не я виждаме.
„Знам какво направи миналото лято“ има приличен сценарий, сносна сценография и приличен актьорски ансамбъл от млади актьори. Убийствата му са прилични, но са зациклили някога в далечното минало. Всички те имат потенциала за много бруталност и агресия, но всъщност спират на един много по-ранен етап в своето развитие.
Филмът успява да сглоби кохерентна история, която дори в своя безумен финал звучи по-правдива и събрана от онази на оригиналния филм.
С времето обаче възможностите в тази посока са изчерпани и зрителите са гледали толкова много, преживели толкова много, че всъщност тук нищо не може да ги изненада, стресне или отврати.
„Знам какво направи миналото лято“ е добро намигване към доброто старо време, но до там.
Филмът не си струва усилията. Актьорския потенциал е похабен, а режисьорски, сценографски и част от решенията на сценаристите дават шанс на купища добри възможности да се изплъзнат между пръстите им, въпреки прекрасната подготовка за тях.
След „28 години по-късно“, „Знам какво направи миналото лято“ е следващия опит през 2025г. да се вдъхне живот на поредици, които някога бяха еталон в жанра си. И двата опита се провалиха. Гръмко. Единия повече, другия по-малко. Но и двата филма ще бъдат забравени. Както всички „Писък“ след втория.
