След шест номинации за Златен Глобус 2023г. и всичкия този шум около филмът с Мишел Йо бе невъзможно да не му дам шанс.

Съществуват множество вселени и хиляди версии на едни и същи хора в тях. След „спусък“ всяка версия може да взаимодейства с останалите и дори да „заимства“ способности. Има злодей, който иска да унищожи всичко. Има и Алфа вселена. Има и геврек.

Гледайки трейлъра на филма бях далеч от впечатлен. Буквално никакво желание, да го „проверя“. Започнах да чета изключителните рецензии, след премиерата му и любопитството наклони в обратната посока- ще се гледа! Колега в CINEBOOM ме изпревари и сподели впечатление- ужасяващо ТЪП филм, който не става за нищо. Отново бях в изходна позиция. За всеобща изненада обаче „Everything Everywhere All at once“ започна да печели номинации за най-престижните статуетки и след като се окичи с 6 номинации за Златен Глобус, все в основните категории, гледането стана задължително.

„Everything Everywhere All at Once“ е всичко, което не очаквате от него. Той е брутална пародия. Той е точно онова, което някога беше „Страшен филм“- пародия за зрителите през третото десетилетие на 21 ви век. Само че тук, има история, има зрелищни, бойни сцени има Мишел Йо и … Джейми Лий Къртис, като екшън героиня. Моля?!

„Everything Everywhere All at Once“ е толкова безумен, толкова безумен, че няма думи на света, които да могат да опишат безумията, които се леят от екрана. Филмът е разделен на три части, от които всъщност е изградено заглавието. На средата на първата част „Everything“ започва хаоса с битката между Мишел Йо и Джейми Лий Къртис. От там насетне прескачането през вселените и кой герой кой е и от коя вселена е, ще накарат стомаха ти да се превива. Спусъкът за взаимодействие между версиите на едни и същи хора от различните вселени е може би черешката на тортата на случващото се. Само героинята на Мишел преминава през няколко безумия за спусък, от сорта на: да каже на злодея, че я обича истински, да се напикае и какво ли още не.

Сцената, която ДЪЛГО след финала на филма ще помните е началото на битката между героинята на Мишел и нейния баща в инвалидния стол, който обаче е друга негова версия и армията зад него. Той им казва да натискат спусъците и камерата започва да снима истинското безумие зад него. Едната пее опера и ръкомаха с черпак, един си снима голия задник на ксерокс машина, един прави секс с нощна лампа, друг ближе колона в средата на стаята и т.н.т. Мозъкът ви няма да може да побере безумията на случващото се и когато Мишел започне да нарича злодея по име и премине от Джоджо Табака, през Джуджу Чубака до Джубу Тупаки…..просто…. Дори пишейки тези редове в момента се смея до откат на онова, което преживях. А задоволството, което много сцени по-късно изпита героинята, уцелвайки името на злодея, ще се пресели и у теб.

Опитвам се да подредя мислите си за да сглобя сносен текст за случващото се, но това е невъзможно. Филмът е такава какафония от събития, такава какафония от смях до припадък, че в главата ми изплуват отделни сцени. В една от битките Мишел Йо се бие с мъж, на който внезапно „силите му свършват“ и му трябва нов спусък за да заимства нови умения. Той поглежда и вижда един вибратор и в следващата сцена, започва да се разкопчава. И става ясно- спусъка му е да го наседне. И започва битка за вибратора и тя е безумна. И на средата на битката на забавен кадър от далечината скача друг мъж със свалени гащи и долнище, който прави лъвски скок с вдигнати крака и е прицелил гъза си точно към вибратора. И успява. Той се приземява точно отгоре му. Няколко кадъра по-късно се появява и първия мъж, а от гъза му виси нещо огромно.

Има сцена, в която героиня води зверска битка с оръжия. Стига се до момент в който във всяка от ръцете и има по едно огромно, меко дилдо. Има и сцена, в която човечеството е еволюирало и вместо пръсти, всички имат кренвирши.

Дори не предполагаш, каква наслада за окото е да видиш Джейми Лий Къртис в битка. Дори не предполагаш, каква наслада е да се появи инвалидизирания баща на Мишел Йо и да я размаже на стената с количката си. Дори не предполагаш, че нечие съзнание е способно да сътвори цялото това безумие.

Има сцена, в която Мишел Йо започва да избива войската двама по двама по едни стълби. Пребива първите и запращайки ги един срещу друг вместо да си разбият физиономиите от удара, те се целуват и падат оженени и влюбени междувременно.

И да, мега залата цел на мега-злодея е създаването на геврека. Причината? Тя е простичка- нищо няма смисъл.  И геврекът се върти и засмуква всичко в дупката си.

Каквото и да напиша за този филм ще е малко. На която и сцена да обърна внимание ще е малко. Защото монтажът създава много от прекрасните и изключително интелигентно-забавни моменти. Шамар в битка срещу Мишел Йо, тя натиска спусъка си и се появява в друга вселена, където е гранд дама в салон, с прическа, вечерна рокля, главата и плясва върху питието на този до нея и в следващия кадър се връщаме в битката от предходната вселена.

„Everything Everywhere All at Once“ е филм събитие. И ако сте харесали дори една част на „Страшен филм“, то това е вашият филм. А дори и да не сте, но да си падате по безумия, по леки филми, по разтоварващи сюжети и… а бе истински простотийки… „Everything Everywhere All at Once“ е тук за да ви впечатли.

Филмът е номиниран Златен глобус 2023г.  за най-добра комедия, главна женска роля, поддържащи мъжка и женска роли, най-добър режисьор и разбира се- най-добър сценарий. И ако грабне статуетка за последната от тези номинации, мисля да сложа край на живота си- ще съм видял всичко 😀 😀 😀 !