Това е един от най-трудните филми, за които някога съм писал. Истината е, че след неговия финал постоях безмълвен няколко минути преди да осъзная, каква е позицията ми. Болеше ме от видяното. Много. Смятах , че знам много за Мерилин Монро. Епохата е наистина моята. Обожавам първата половина на 20 век. Смятам, че тогава света е бил много по-чист от сега и е криел своите чудеса. Едно от тях е животът на една актриса, която от както се помня се е отличавала от всички останали. Твърде красива. Твърде светла. Твърде изпъкваща. Твърде руса…

„Blonde“ е може би най-агресивния и жесток филм, който съм гледал през 2022г. Базиран е на едноименния роман на Джойс Оутс издаден на родния пазар от издателска къща Бард. Филмът е брутален. Ако разкритията около Харви Уайнстийн ви се струват ужасни- то такива действия, в ония години, са били ежедневие. А Мерилин Монро е жертва в пълния смисъл на думата. Много от нещата, които видях, бяха нови за мен. За много от елементите в личния и живот дори не съм предполагал. Непознат баща, психично болна майка, която опитва да я убие, изключително трудно детство, сиропиталища, приемни родители и всичко това, преди да навърши 15г.

16 годишна тя се омъжва за първи път и животът и започва. Епохата на Мерилин Монро е твърде далеч от мен. Разполагам с много оскъдна информация за случващото се по онова време, но личния и живот претворен от романа на екран бе нещо, което многократно ме накара да се гърча. Наистина ли е била толкова глупава? Наистина ли е била тъпата блондинка? Наистина ли всички са я използвали по толкова жесток начин? Наистина ли дебютът и в киното започва заради това, което филмът показва? Много, много въпросителни, много отговори, кой от кого по-болезнени…

Дали заради нездравото си детство, дали заради наследствена болест от майка и, в моите очи съдбата бе предопределена и Мерилин Монро трябваше да се превърне в това и да го преживее. Опитът и да избяга от суровия си живот в света на киното не е добре представен на екран, но не е и нужно. Целта на филма, а и очевидно на романа, е друга. Да видим другата страна на Холивуд и какво се крие зад големите успехи, зад усмивките, зад екрана и в живота на знаменитостите. Колко жесток свят е това и колко неправда има в него. И може би хора, като нея, са причината до ден днешен актрисите да се справят толкова трудно. Може би хора, като Мерилин Монро са причината мъжете да се обличат във власт и да се възползват от тях. Просто защото тя и много като нея, са го позволявали и не са могли или не са успели да се преборят за това, което жените след случая с Харви Уайнстийн вече имат.

Тройката и със синът на Чарли Чаплин и Едуард Робинсън, първата и сватба още на 16, последвалите връзки за по няколко месеца тук и там, бракът и с Артър Милър и разбира се отношенията и с президента Кенеди. Бях чувал, че тя е имала вземане даване с него. Бях чувал и конспиративните теории, че смъртта и е поръчка на тайните служби и е инсценирана от тях. Бях чувал неща. Но не бях готов за това. Не бях.

Почти двуминутната сцена граничи с откровена порнография и не задълбава в отношенията им. След нея изплува въпроса- възможно ли е това? Дори от камбанарията на днешния ден- президентът?! Един мъж, който просто свършва така? Цялото безумие на случващото се на екран и „пазачът“ пред вратата? При все това, кадрите постигат своето и дори прелюдията към тях ни подготвя за отвращението, което ще изпитаме след техния край. Надрусаната Мерилин, „аз месо ли съм?“, “ това доставки по стаите ли е?“, въртящата се камера, резонираща с опиянението на жената… Уау!

Поредицата от аборти, волни и неволни, са допълнителния спусък, който тласка актрисата към хапчета и търсене на отдушник. Как човек изобщо живее с целия този емоционален багаж в душата и съзнанието си? Как успява да бъде успешен и да огрява и очарова света с осанката си, докато в душата му тегне всичко това?

Филмът (а най-вероятно и книгата) пропускат една много значима част от историята и. Мерилин Монро очевидно е била способна на изключително влияние. В средата на 50-те тя отваря продуцентско студио. За филмът „Клеопатра“ след отсъствие, поради болен синузит и поредица от докторски извинения, студиото е принудено да я смени, след което да я осъди за $750 хиляди долара вредни. Наемат нова актриса, режисьорът отказва да снима с жена, различна от Мерилин Монро. Студиото съди и него и спират проекта. Скоро след това съжаляват за решението си, но действията на Монро са факт. Тя е имала своята сила и начин да влияе. В „Blonde“ това не става ясно в нито един момент. Опит за подсказка в тази посока е един разговор по телефона, в който пита нейна конкурентка, колко пари ще получи за общия им филм. Но това е всичко.

Непрекъснатото търсене на баща и някак се превръща в спасителна сламка, която да я извади от водовъртежа на насилие, малтретиране, сексуални посегателства, алкохол , хапчета и може би наркотици. Идеята, че има някой, който е възможно да я обича и е нейн родител, я крепи през целия и живот. Писмата, които получава са лъч надежда, който се сгромолясва с адска сила към финала на „Blonde“. Мерилин Монро е изключително трагичен герой. И дори частичка от фактологията във филма (книгата) да са действителни, то няма сила на света, която да ме убеди, че съдбата и не е била такава. Че тя не се е самоубила с лекарства.

Изключително красива, изключително успешна, оставила отпечатък върху американската и световна филмова индустрия, краткия и живот е белязан от може би всичко най-лошо, което една жена в Холивуд (а и не само) може да преживее. Бруталността и неподправения реализъм на „Blonde“ превръщат филма в магнит за зрителското около и колкото повече той мачка душата ви и ви кара да сте съпричастни към ужасите, които Монро позволява да и се случват, толкова повече искате да узнаете всичко до края. Мерилин Монро съществува само на екран. Човекът зад нея, Норма Джийн е това, което този филм ще се опита да ви покаже. И онова, което и се случва е наистина брутално.

„Blonde“ е достъпен за всички потребители на Netflix. Ана Де Армас спечели номинация за Златен Глобус 2023г. за главна женска роля.