Един от водещите български експерти в областта на националната сигурност – проф. Николай Слатински –  се завръща с мащабен научен труд, който обобщава над три десетилетия академичен и практически опит в осмислянето на базисната категория „сигурност“.

На пазара вече може да откриете фундаменталната книга  „За Сигурността“ (изд. „Сиела“), в която изтъкнатият учен разглежда сигурността не само като защита от катаклизми в контекста на съвременната международна политическа карта, но и като основа на добрия живот – на стабилността, развитието и доверието.

Какво означава сигурност в един свят на кризи, заплахи и несигурност? Как да я разбираме и управляваме? И защо тя е не просто лична потребност, а двигател на обществото?

Изданието представя изцяло авторски модели и концепции, които задават нови стандарти в българската научна мисъл по темата.

Проф. Слатински показва как мисленето за сигурността излиза извън рамките на армията, полицията и институциите и става част от нашето ежедневие – в семейството, в училището, на работното място, в отношенията между хората.

В контекста на ключови световни събития – руската инвазия в Украйна, ескалацията в Близкия изток, хибридните войни, политическата ерозия в Европа и САЩ – книгата предлага анализи, които помагат да разберем как и защо сигурността се превръща в решаваща тема на нашето време. Авторът проследява как глобалните и локалните кризи променят понятието за заплаха, отварят нови рискови полета и изискват напълно различен подход – не само политически, но и културен, социален и технологичен.

„Наука за сигурността се развива стремително, превръща се в една от най-бързо еволюиращите науки – не просто наука за обществото, а наука за неговото бъдеще“, посочва самият той във въведението на книгата си.

Написана на ясен и достъпен език, „За Сигурността“ стъпва върху дълбоки знания и личен опит – като преподавател, изследовател и бивш съветник по въпросите на националната сигурност. Сред оригиналните авторски разработки се открояват:

  • Схема на петте нива на сигурността;
  • Класификация на четирите вида сигурност;
  • Модел на трите вълни на сигурността;
  • Релацията предизвикателство – риск – опасност – заплаха.

            Изданието е резултат от дълбока научна рефлексия и обобщава кулминацията на дългогодишните усилия на проф. Слатински за създаване на българска школа в науката за сигурността.

Актуализирана към 1 юли 2025 г., „За Сигурността“ е незаменимо четиво не само за студенти, преподаватели, експерти по сигурността, политици, на и за всеки, който се опитва да разбере какви са заплахите пред съвременния свят и как човечеството може да отговори на тях с разум и устойчивост.

Проф. Николай Слатински е водещ български учен, университетски преподавател, доктор по математика и професор по национална сигурност. Автор е на редица научни публикации в глобалната, регионалната и националната сигурност, геополитиката и международните отношения, отбраната и вътрешния ред, главните съвременни предизвикателства и рискове.

Из „За Сигурността“ от проф. Николай Слатински  

ТЕРОРИЗЪМ И СИГУРНОСТ

Тероризмът е един от глобалните феномени, които могат да породят катастрофични нива на несигурност, които могат да тласнат света към хаос и анархия, деструкция и разпад.

Да, ключов обект на зловещите цели, амбиции и вероломства на тероризма е Европа. Но терористичната агресия срещу Европа трябва да ни направи не по-малко, а още повече европейци! Кървавите атаки на терористите в сърцето на Европа не са само брутални удари по душата и тялото на конкретната пострадала държава – те са брутални удари по душата и тялото на Европа. Само този, който не разбира тази иистина, може да злорадства по адрес на Европа и да отправя обвинения с антиевропейска злъч. Атакуват Европа за всичко това, което Европа е. Воюват с Европа за всичко онова, което Европа прави. Несъмнено е, че има неща в Европа, които могат да бъдат по-добри, както и сред това, което Европа прави, има неща, които тя може да прави по-добре. Ала да го кажем отново – след всеки подобен жесток удар ние трябва да бъдем не по-малко, а повече европейци.

В отношението си към тероризма, в противодействието на тероризма, в изкореняването на тероризма ние трябва да бъдем не по-малко, а повече европейци, истински европейци!

Актовете на кървав, разрушителен тероризъм могат да се разглеждат като катастрофична илюстрация на времето, в което живеем – време свръхдинамично, нелинейно и трудно за прогнозиране. Време, в което не работи „нормалната“ логика. Време на преминаване от криза в криза. Време на кръстопът – какъв отговор да дадем на предизвикателствата?

В катастрофичната неопределеност, при ескалиращата несигурност, перманентния хаос и повишената рисковост след постбиполярното безвремие губещите стават все повече. Ето защо се изправяме пред постоянно зачестяващи и все по-жестоки актове на насилие – „меко“ и „твърдо“, – които само по инерция наричаме тероризъм, а по-скоро става дума за форми и средства на нов тип война – едновременно хибридна, асиметрична и тотална.

В нашето противодействие срещу сегашното и без това дестабилизирано статукво има все повече елементи на алогичност и анормалност, нестандартност и нетрадиционност.

Новата ситуация поражда своите нови начини на съпротива, на борба, на битка, на война, а ние ги натикваме в калъпа на традицията и инерцията, привичността, навика и устава.

Европа (и Западът като цяло) се сблъсква с реалността, която е по-различна от това, което европейските лидери си представят и биха желали да бъде. Сблъсъкът има ценностни и цивилизационни измерения, макар да не е онзи сблъсък на цивилизациите, предсказван мрачно от Самюъл Хънтингтън).

Европа е вече в Постмодерността. Човекът като сложна система от идеали, ценности и принципи се заменя с Индивида, взрян в личните свои амбиции, стремежи и желания, отчуждаващ се от „големите разкази“ и от големите Идеи – Държава, Общество, Сигурност … ; нежелаещ да воюва за тях, да умира за тях, даже неискащ да страда за тях.

Но срещу Европа се изправят общества, които са все още в Модерността, немалко от тях са останали в Домодерността. В тях хората могат да бъдат мобилизирани с идеология или принудени със сила да отдават живота си за тези „големи разкази“, за тези големи Идеи.

Европа е в стрес и потрес, осъзнавайки, че е заобиколена от държави, които мобилизират и/или принуждават народите си да воюват на бойното поле, да дават и да вземат човешки жертви, да сеят разрушения и създават зони на контролиран хаос и привнесена анархия.

Как да се живее в комфорта на Постмодерността, фокусирана върху индивида и малките бързо създавани, лесно разпадащи се общности с гъвкава (многоценностна, многоцелева, многоролева) геометрия и същевременно да се управляват ефективно рисковете, идващи от Модерността и Домодерността, фокусирани главно върху Държавата и Сигурността на Държавата, за които човекът единствено е средство за постигането на Големите цели?

Самюъл Хънтингтън казваше, че се води война между цивилизациите в Пространството. Не, води се война не само и не толкова в Пространството, а по-скоро във Времето – между чудовищни образувания, заседнали в Старокаменната епоха и държави, устремили се в Постмодерната епоха, в епохата на високите информационни, комуникационни, генни, медицински, космически технологии, Изкуствения интелект и квантовите компютри.

Тези чудовищни образувания и метастази на Злото не могат да се качат на влака-стрела на Прогреса и затова искат да унищожат този Прогрес и неговите носители. Това тяхното не е просто тероризъм – то е нещо повече, нещо по-страшно – то е Война. Война с висока интензивност, наистина хибридна, несъмнено асиметрична, безспорно тотална – война, мотивирана от омраза и низки човешки страсти, която се води срещу нас включително и със средствата на крайния, радикален и екстремистки, жесток и омерзителен тероризъм.

Ето защо Хънтингтън е прав и не е прав. Прав е, защото има сблъсък на цивилизациите. Но не е прав, защото той вижда сблъсъка в Пространството, като огнищата на конфликт са по линиите между цивилизациите – например между Западната и Ислямската цивилизация. Но както казах, днес сблъсъкът на цивилизациите не е в Пространството, а във Времето. Сблъскващите се цивилизации са разделени от Времето. Едната е анти-демократичната цивилизация на губещите, лузърите, аутсайдерите, неудачниците и тя се е самозаклещила в Старокаменната епоха. Другата е на лидерите, на знаещите и можещите, на креативните, устремените напред – Евроатлантическата цивилизация и тя е в Постмодерната епоха.

За да намерим верните отговори на предизвикателството на тероризма, трябва да поставим точната диагноза. Иначе рискуваме да лекуваме симптомите, а не истинските причини, които пораждат тероризъм. Общоприетото схващане за тероризъм се превръща в част от проблема, а не в част от неговото решение. Твърди се, че при тероризма имаме насилие, което цели постигане на политически цели и се стреми да предизвика страх и стрес, ужас и паника в обществото. Но на нас са ни нужни по-дълбоки разсъждения, за да намерим отговори, долавящи същността на тероризма, сглобяващи парченцата от пъзела.

Често си задаваме въпроси: Терорист ли е онзи, който скандира политически лозунги и съпровожда своите зловещии действия с политически изказвания? Наистина ли е терорист някой, който отстрелва невинни хора и крещи „Дания над всичко!“? Ако садист с група бръснати глави и с крясъци „Вън от Русия!“ пребива „лица от кавказка националност“, той терорист ли е? Фашизоидът, насъскващ маргинали да нападат с боксове и бухалки молещите се в джамията – дали е терорист? А извергът, убил на тъмната улица политик, също ли е терорист (нали жертвата му е политическа и може да е видно лице, че дори министър)?

Ами ако нечии действия, като на дегенерати, които насилват бабички по селата и девойки в храстите, предизвикват страх, стрес, ужас и паника в обществото, това тероризъм ли е?

И още, кое определя „терористичността“ на действията? Броят на жертвите? Значи, ако жертвите са 80 – 90, то това е тероризъм, а ако жертвите са 8 – 9, като при „обикновена“ стрелба в американско училище, то това е престъпление на зловещ изверг с болна психика?