Книгите за Първата световна война и особено за участието на България в нея винаги будят интерес у читателите. Да, наистина: „Защо не победихме?”, пита и дава своя отговор от първо лице полк. Стефан Нойков – един от началниците на Оперативния отдел на Действащата армия по време на Първата световна война 1914-1918 година.
През изминалата 2015 година се навършиха 100 години от намесата на България в Първата световна война. Годишнината не бе съпроводена от дискусии или широко отразяване. Коя е причината за това пренебрежително отношение към участието на България в Първата световна война? Дългият срок, който ни дели от това събитие, ли? Наистина той не е малък, но едва ли може да бъде изтъкнат като повод. Ако трябва да надникнем в действителните причини, ще видим, че такива наистина има много и те са от различно естество. Полк. Нойков определя своята истина като „обществен дълг” – да разкаже какво се е случило преди и след „отварянето на вратата на противника” в операцията при „Добро поле”: „Да се командва, значи да се предвижда. И тази предвидливост не липсваше на българското Главно командване, само че то беше безсилно да накара да се възприемат неговите разбирания по воденето на операциите на Балканите и да направи да се зачита неговата воля. По този начин много работи бяха оставени на случая и всичкото упование за добрия изход на войната се градеше върху надеждата, че на Западния фронт Германия ще победи – надежда, която самото германско Главно командване беше изгубило много месеци по-рано от датата на българското поражение.”
Стефан Нойков в книгата си сочи две основни причини за погрома на страната ни – деморализацията на българския войник и фактът, че България била оставена сама да се отбранява от Съглашението, тъй като нейните съюзници и главно Германия и Австро-Унгария, както вече се посочи, изтеглят от Южния фронт всички свои войскови части.
Книгата „Защо не победихме” не е само мемоарна книга. Тя рязко се отличава и от появилите се след края на Първата световна война мемоари на десетки други български военачалници. Като по-скоро един разширен вариант на доклад, който полк. Нойков подготвя и връчва на военния министър още през ноември 1918 г. Този факт придава на труда значение повече на документално, отколкото на мемоарно съчинение. Още с излизането й през 20-те години на ХХ век книгата „Защо не победихме” предизвиква много коментари в българското общество. Книгата излиза за пръв път след 1922 г., благодарение на усилията и на проф. Милен Куманов.
Интересен факт е, че самият полк. Нойков умира в атентат. На 16 април 1925 година той присъства в софийската катедрала „Св. Неделя“ на опелото на убития от комунистите запасен генерал Коста Георгиев. След атентата в църквата, извършен от дейци на военния отдел на компартията, той е тежко ранен, като умира от раните си няколко дни по-късно.
