От няколко месеца в световната кино индустрия върлува една буря. Една буря, каквато НИКОГА до сега не се е случвала. 21-ви век, 2012г. една малка белгийско- френска продукция подлуди света и влюби всеки, който я е гледал в себе си. Странни имена се шепнат около нея- Жан Дюжардин, Беренисе Бейо, Михаел Хазанавициус…. Но има две неща, които са 100% причина хората да си казват- Е ТОВА НЯМА НАЧИН да го гледам! И точно от това губи филмът и печелят ВСИЧКИ, престрашили се да го изгледат!
– Филмът е 100% черно-бял, в него няма капка цвят
– Филмът е ням- в него не се говори
Кой би си помислил, кой дори би посмял да направи такъв филм през 2011г? Та кой гледа такива филми? Зрителят е пренаситен, всячески и от всичко. Зрителят е капризен, разглезен. Зрителят е изключително трудно за впечатляване същество. Зрителят е нещо, с което някой трябва да си поиграе за да привлече вниманието и интересът му!
Преглътнете го, просто помислете си, че ТРЯБВА ДА ИМА причина защо целият свят говори за този черно-бял и ням филм. Няма начин да няма нещо в него. Помислете си. Иначе не би привлякъл такова внимание към себе си. Няма да ви говоря за наградите и номинациите му. Сигурен съм, че вече ви е втръснало да слушате и четете за тях. В неделя той ще добави и цяла торба Оскари към тях. Но това не променя нищо. Това единствено затвърждава твърдението, че „Артистът“ е филм, който трябва да си ИСТИНСКИ мазохист, за да се престрашиш да направиш в наши дни!
Популярен актьор от нямото кино (Жан Дюжардин) започва да губи славата си, когато навлизат филмите със звук. Изгряваща актриса (Беренисе Бейо) яхва вълната на филмите със звук и се превръща в категорична звезда. Просто. Но…
В „Артистът“ очите са движещото. Ти не слушаш, не възприемаш… просто гледаш и попиваш. Няма как да не завъртиш лентата назад. Мигновено започваш да прехвърляш в съзнанието си всичко което си гледал, знаеш или си чел за немите филми. Започваш да правиш сравнения, кое е точно, кое се разминава, кое е вярно, кое не… В техническо отношение, филмът е непоклатим. Сценографията те поглъща и тотално те обезоръжава в опитите ти, да потърсиш дупка, грешка, неточност, историческо разминаване …НЯМА ГИ! Никъде! Холивуд от 20-те години на миналия век оживява с пълната си сила… кино студиото, кино салоните, хората, улиците, сградите… Просто ей така! Щрак- и те са пред нас, истински, плътни, живи! Днес! Сред тях се разхождат обикновените хора от онова време, кино дейците, актьори, статисти, режисьори… Изключително фината изработка на детайлите, като бенката, фраговете, завъртяният кичур коса върху лицето, шапките, обиците… Толкова добра и изящна работа, достойна за адмирации. Първата половина на филма е истинско забавление! Ще се смеете много. Просто той до такава степен се обляга на видяно, познато и отдавна забравено, че е като носталгично дръпване на струните на отдавна заровените ни спомени. Всички сме гледали на екран прожекция на ням филм в зала от онази епоха, всички сме гледали костюми и прически от нямото кино, всички сме гледали изкуствените им мустачки, всички знаем за малките им детайли по озвучаването, за преиграването на актьорите пред публика за всички онези малки хитрини, които са скривани от нас за да ни покажат готовия продукт, филмът на който да се насладим. Ще ги видим и тук. По нов начин, но близки до старата схема. Ще ни стане мъчно, че такива филми вече не се правят, че това е останало в миналото и е истинско събитие, че имаме възможност да го гледаме сега.
Основната движеща сила на филма са музиката и тишината. В неделя по всичко личи, че „Артистът“ ще прибере Оскарът за най-добра музика. Но тишината. Ах тази тишина, колко много ни показва тя. Точно тишината е причината поради която един ням филм, ни показва и ни учи на толкова много за звука. В сцените, в които се случват неща на екрана, а има тотално отсъствие на всякакъв звук, човек си дава сметка КОЛКО ГОЛЯМА част от филмите са в същност звукът и звуковите ефекти, звуковото миксиране и звуковия монтаж. Колко много ни дават, колко много наслагват върху палитрата от елементи на всеки филм. Една елементарна сцена, в която героят на Дюжардин изпуска чаша на шкафът и тя ИЗДРЪНЧАВА е наистина епичен. Толкова проста сцена, която както се казва може да бъде направена за 2 лв. предизвиква ефектът „УАО“ у зрителя, който свикнал с тишината и беззвучието до момента и получава едно чисто и просто издрънчаване на чаша. Колко много значение има в него. Това че го чуваш, това че е напаснато с моментът на докосване на падащата чаша с повърхността на шкафът… Дори на финала на филмът, когато нещата преминават във следващото ниво, режисьорът ни подарява една сцена, която също осмисля много. Звукът. Нещо, което сме приели за даденост и неизменна част от филмите. А той толкова дълго е отсъствал от тях. Отсъствието му тук е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Ако „Артистът“ не бе ням филм, той щеше да потъне в някой шкаф и да бъде изблъскан в забрава… Това дава възможност на актьорите, музиката и режисьорът да изнесат филмът на плещите си.
Жан Дюжардин е неузнаваем. Гледайки го още от плакатът с тези мустачки винаги извикваше в съзнанието ми споменът за Кларк Гейбриъл от плаката на „Отнесени от вихъра“ от 1939г. Неговият Валентин е типичният образ на актьор от нямото кино, който отказва да „израсне“ и да започне да говори. Той играе с мимики, с жестове, с усмивки, с помахване, заигравайки се с публиката… Той не говори. Не му и трябва. Точно в това е неговият чар- той е пленителен със своята усмивка и непринуденост. Той ни показва сухотата и непрофесионализма на актьорите от онази епоха. Но по толкова прекрасен и запомнящ се начин, че няма как да не го обикнеш. Няма как да не му станеш съпричастен на съдбата и последвалото падение.
Беренисе Бейо е истинско пиршество за окото. Това изчистено лице и тези правилни черти позволяват купища кадри от близо, които я превръщат в една истинска кино икона. Бенката, която той и поставя и тя пази до краят на кариерата си я прави още по атрактивна и впечатляваща. Още в първите и екранни минути, тя създава впечатлението за типичната преиграваща кокетка, чаровна и непохватна. С течение на историята разлиства пласт по пласт своята героиня за да достигне до едно състрадателно същество и една истинска буря по световните екрани. Но тя винаги остава в нашето съзнание, като новата статистка, която е третото „танцуващо момиче“… В сцените и с танци и „филми“, тя е изключително забавна и „спъната“! Не мога да си представя друга актриса на нейно място. НЕ МОГА! Тя е слабичка с големи и весели очи и таи изключителен емоционален заряд в себе си.
Колкото и да прочетете за филмът, колкото и суперлативи да се изпишат за него нищо не може да се сравни с неговото преживяване на голям екран. Това тук са думи. А от тях няма смисъл, както във филма, така и тук.
Най-награждавания филм за сезон 2011/2012, единствения европейски филм получил толкова мощна световна подкрепа и от критика и от публика. Гарантиран фаворит при раздаването на Оскарите на 26-ти срещу 27-ми Февруари.
Може да гледате „Артистът“ от днес (24-ти Февруари) в кино салоните в цялата страна. Разпространява ФОРУМ ФИЛМ!
