Премиера в България: 26.09.2014г.
Световна премиера: 26.09.2014г.
Жанр: Екшън, Драма, Трилър
Продължителност: 128 минути
Формат: 2D/4DX
Сценарист: Ричард Уенк
Режисьор: Антоан Фукуа
В ролите: Дензъл Уошингтън, Бил Пулман, Клои Грейс Мориц, Робърт Уолбърг, Мелиса Лео, Хейли Бенет, Мартон Чокаш, Дебра Грет
Разпространител: Александра филмс / Columbia Pictures
Дензъл Уошингтън е в ролята на МакКол, човек, който вярва, че е успял да загърби мистериозното си минало и да води спокоен живот. Но след като среща Тери (Клоуи Грейс Мориц) – младо момиче, чийто живот е под контрола на брутални руски гангстери – той не може да стои безучастен и трябва да й помогне. МакКол прекратява самоволното си пенсиониране и открива, че желанието му за справедливост е съживено. Той притежава скрити умения, които му позволяват да отмъсти на всеки насилник над безпомощните. Ако някой има проблем, ако шансовете са срещу него, ако няма към кого друг да се обърне, МакКол е насреща. Той е Закрилникът.
Columbia Pictures представя съвместно с LStar Capital и Village Roadshow Pictures продукция на Escape Artists / Zhiv / Mace Neufeld – Закрилникът. С участието на Дензъл Уошингтън, Мартон Чокаш, Клоуи Грейс Мориц, Дейвид Харбър, с Бил Пулман и Мелиса Лео. Режисьор Антоан Фукуа. Сценарист Ричард Уенк. По телевизионния сериал, създаден от Майкъл Слоун и Ричард Линдхайм. Продуценти Тод Блек, Джейсън Блументал, Дензъл Уошингтън, Алекс Сискин, Стийв Тиш, Мейс Нюфелд, Тони Елдридж и Майкъл Слоун. Изпълнителни продуценти Езра Суердлоу, Дейвид Блумфийлд и Бен Уеайсбрен. Оператор Мауро Фиоре, ASC. Художник на продукцията Наоми Шохан. Монтажист Джон Рефуа, ACE. Дизайнер на костюмите Дейвид Робинсън. Музика Хари Грегсън-Уилямс.
[tabs title=““ active=0 event=“click“]
[tab title=“Трейлъри“]
[/tab]
[tab title=“Галерия“]
[/tab]
[tab title=“Новини“]
Новини за филма тук[/tab]
[tab title=“Още за филма“]
ЗА ЗАКРИЛНИКА
Според Дензъл Уошингтън силата, която движи Робърт МакКол (персонажът, който пресъздава актьорът в екшън-трилъра Закрилникът) е вроденото му чувство за справедливост. „Робърт Маккол е вършил много лоши неща в миналото си и се опитва да ги преодолее, не се гордее с това и се опитва да бъде по-добър, – обяснява Уошингтън. – Но след като загърбва предишния си начин на живот и започва да води спокойно и тихо съществуване, желанието му за справедливост оживява отново след като среща отхвърлено от останалия свят младо момиче, което се нуждае от неговата помощ. „Той никак не се харесва и съзнателно се отказва от уменията си, макар че на практика никога да не ги губи. И когато се запознава с това невинно младо момиче, с което са злоупотребили, той решава да направи нещо за него.“
„Мотивацията на Маккол е проста, – казва Тод Блек, продуцент на филма. – Когато се извършва несправедливост към един обикновен човек, към някой, който не може да се защити сам, защото не е в състояние или просто не знае от къде да започне – Закрилникът ще се погрижи.“
Според режисьора Антоан Фукуа – който отново работи с Уошингтън след отличената с награда Оскар® лента Тренировъчен ден – МакКол притежава някои основни черти на класически герой. „Виждах този филм като завръщане към миналото, към уестърните на Серджо Леоне, – обяснява той. – В центъра е антигрой, който води вътрешна борба, изпитва нежелание и срам да вдигне оръжието си … но когато получава шанс да помогне на други хора, той го прави и използва уменията си за това.“
„Ние всички бихме искали да вярваме, че там някъде има човек, който може да ни помогне, само ако можехме да го намерим, – казва продуцентът Джейсън Блументал. – Това е като да попаднете на обява в интернет, докато отчаяно се молите за помощ и досега никой не ви отговаря. Бих искал да вярвам, че когато изпадна в нужда, някой някъде там ще ме чуе – някой ще зареже всичко и ще ми се притече на помощ. И това е Закрилникът.“
Филмът взема заглавието и основната си тема от телевизионен сериал от 80те и развива централата му линия – добре обучен човек, който може да ю „изравни“ шансовете, когато те са в ущърб на безпомощните. Блументал казва, че идеята и заглавието до голяма степен опредеделят новия филм: „Думата „закрилник“ (equalizer – изравнител, балансьор) е много силна, мощна дума, – отбелязва той. – Голяма част от хората вярват, че в света има дисбаланс, така че идеята за изравняването има дълбок смисъл. Ако не друго, аз смятам, че заглавието сега през 2014 г. има по-голямо значение, отколкото през 1980 г. Хората могат да почувстват близък такъв образ на човек, който извършва геройски постъпки за хората, които се нуждаят най-много.“
Воден от тази мисъл, проектът е нагоден специално за Уошингтън от сценариста Ричард Уенк. Уенк получава работата, след като продуцентите се запознават с неговото разбиране за главният герой и как той преценява кое е правилно и кое – грешно. „Трябваше да напиша оригинална история за произхода на героя, сякаш телевизионното шоу не съществува. – казва Уенк. – Можех да запазя мистерията около МакКол и това ми даде свободата да изградя героя от начало.“
„Сценарият на Ричард е като пръчка динамит, – казва Фукуа. – Интересно е да се види как го е изпипал – блестящо, интересно и знам, че рано или късно ще се взриви“.
За Клоуи Грейс Мориц, която ще се присъединява към актьорския състав в ролята на Тери – младото момиче, което вдъхновява Маккол да й помогне – е много лесно да се види, че главната роля е идеална за Уошингтън. „Той е до такава степен Дензъл, – казва актрисата. – Маккол може да бъде най-сладкият, очарователен човек с огромна усмивка на лицето – и в следващия момент се превръща в убиец. И няма начин да не си помислиш: „Уау! Това беше бързо!“
Фукуа казва, че една от отличителните черти на персонажа в сценария на Уенк е импровизацията. „МакКол не нося оръжие – това е част от миналото му. – казва режисьорът. – Той идва и сканира помещението за две секунди. Той ще знае точно какво се намира отляво и какво – отдясно – и използва някое от тези неща, за да спре атаката, взема оръжието на врага и го използва срещу него. Закрилникът не убива от разстояние – той се изправя срещу противника и го гледа в очите, докато светлината в тях угасне. Той е различен вид човешко същество. И зрителят никога няма да погледнете тирбушона по същия начин отново, това поне мога да обещая!“
Идеята за тирбушона – един от най-запомнящите се и зловещи моменти в ключова бойна сцена във филма – идва директно от Фукуа. „Срещнах се с един мой приятел, който е запознат с подземния свят, – обяснява той. – Казах му, че битката се развива в бар, и той изреди всички предмети от обстановка, които биха били от полза. Вдигна тирбушона и ми показа какво точно има предвид.“
Уошингтън е привлечен от концепцията и идеята, но всички са съгласни, че няма да поеме ангажимента, докато сценарият не е финализиран. Три дни след като Уошингтън получава готовия сценарий, продуцентите са на тръни, очаквайки да чуят отговора. Тогава телефонът на Блек иззвънява. „Дензъл бе от другата страна, – спомня си той. – „Тод, – рече той, – обажда се Робърт Маккол.“
В ролята си на продуцент, Уошингтън работи с Уенк, за да осъзнае ролята, която иска да изиграе. Актьорът постоянно си задава основните въпроси: „Кой е той? Какво го кара да действа? Какви са недостатъците му? Какво се опитва да преодолее?“ Мисля, че преди време, той е бил човек, който е искал да помага на хората, но постепенно се е превърнал в нещо друго. Наложило се е да се примири с тази част от живота си и да затвори вратата зад себе си. И сега тази млада невинна девойка отново я отваря.“
Уошингтън е развълнуван и от възможността отново да работи с режисьора Фукуа. След съвместния си опит в Тренировъчен ден, Фукуа казва, че е ясно, че Закрилникът е още един благодатен шанс за съвместна изява. „Част от това, което аз открих в Тренировъчен ден е, че мога да прочета нещо от страницата на сценария, което звучи като екшън действие, а Дензъл открива актьорската игра в него – може да внесе екшън ритъм и да се създаде драматичен момент, сякаш сцената е с диалог, – казва Фукуа. – Той е непредвидим по най-добрия възможен начин.“
Уошингтън също чувства голямо доверие към режисьора си. „Той е много талантлив, – казва актьорът. – Изпратихме му материала и той се съгласи, а когато седнахме заедно, той имаше тонове идеи.“ По-късно на снимачната площадка доверието им се увенчава с успех. „Антоан имаше своя визия за филма – той заснемаше близките кадри със специализирани камери. Но това никога не ме е притеснявало. Камерата е област, в която Антоан е експерт. За мен остана само да се погрижа за актьорската игра“. – усмихва се Уошингтън.
„Споделяхме общ ритъм и взаимно разбирателство, – казва Фукуа. – Имаше моменти, когато дори нямаше нужда да разговаряме“
От Тренировъчен ден досега, пред Фукуа и Уошингтън са се явявали няколко възможности повторно да застанат на снимачната площадка, но Закрилникът е първата, която се реализира в действителност. „Не го насилвахме, – казва Блументал. – Не ставаше дума за нещо от рода на „хайде сега момчетата от Тренировъчен ден да се съберат заедно.“ Това не е причина да се направи филм. Мисля, че Антоан е търсил да заснеме филм, в който той може да застане на мястото на героя и наистина да разбере какво прави човека да постъпва така. А може да се създадете голям герой, ако имаш невероятен актьор, и разбира се, ние разполагахме с Дензъл. Така че в предизвикателство се превърна намирането на герой, който Дензъл да пресъздаде в свят, на който Антоан може да вдъхне живот.“
ЗА ВТОРОСТЕПЕННИТЕ ГЕРОИ
Клоуи Грейс Мориц е начело на актьорите във второстепенните роли. Тя влиза в кожата на Тери – младо момиче, което е принудено да търпи живот, изпълнен със заплахи и ужас. След като среща МакКол, нейната история събужда отново желание за справедливост.
„Когато за първи път чух, че героинята е проститутка, си помислих, че може да е роля от типа на Шофьор на такси – и шанс малко да разширя границите си на изява. – казва тя. – Но бях изненадана. Ролята не прославя проституцията, нито я украсява и захаросва. Героинята ми на екрана така й не участва в физически акт. Акцентът не е върху професията, а върху това коя е тя като човек. Вие виждате, че все още има искра в очите й, че копнее за нещо по-голямо. Но желанието й най-вече е ако може да се измъкне от този страшен свят и да се опита да води нормален живот. Това е, което ми хареса в персонажа. Тази вътрешна надежда, която е в основата на историята й.“
Мориц казва, че тази вътрешната надежда е основата на връзката, която Тери установява с Маккол. „Той вижда тази нейна мечта, – казва тя. – Това са две отделни картини – ужасено малко момиче, и до нея друго, което е било напъхано в един ужасяващ свят, носещо маската на абсолютна гад, нужна за да оцелее.“
Уошингтън казва, че Тери има дарбата да изглежда като момичето от първата картина. „Тя е в бизнеса с познаването на мъжката натура – независимо дали и идва от вътре, или с годините се е научила чрез професията си. – казва Уошингтън. – Няма предвид, че тя вижда през него, но Тери може да види обидата, тя може да види болката.“
„Когато за първи път се среща с него, тя разбива неговия код, – казва Мориц. – Тери го гледа право в очите и забелязва обсесивно-компулсивните му тикове – как обръща книгата си сто пъти, как размества нещата около него. Но в същото време той невероятно я очарова, защото е го е грижа за толкова много за неща. А около нея всичко се движи без мисъл.“
След като получава ролята, Мориц проучва миналото си на героинята. „Има момичета, които са били доведени от всички краища на света – от Русия, от Скандинавия, – казва младата актриса. – Отидох в една невероятна организация, наречена Децата на Нощта – момичета от цяла Америка се обаждат на гореща линия и от там се грижат те да не са по улиците и да имат покрив над главите си. Не исках да се възползвам от тяхното положение – аз само изобразявам роля – но исках да разбера усещането като момиче. Срещата с тези девойки не само ми помогна да пресъздам правдиво Тери и да разбера коя е тя, но й ми позволи като да почувствам какво е да си благодарен за протегната ръка на някого когато си на шестнадесет.“
Но за МакКол не става въпрос само за спасяването на Тери, защото действията му ще го заведат в сърцевината на руската мафия. Актьорът Мартон Чокаш е в ролята на Теди – гангстерът, който надзирава картела. „Хареса ми предизвикателството да изиграя злодей, – казва той. – И преди съм играл злодеи – дори и руснак – но не исках да повтарям образа. Беше важно да успея да намеря начини да работя със суровия материал и да излезе нещо интригуващо. Наистина беше забавно.“
Чокаш казва, че Уенк е създал героя „с наистина силни опорни точки и тази информация ми позволява да скачам в различни посоки. Най-силната идея, към която се придържах е че Теди е социопат – той няма съвест, не изпитва любов и наистина не го е грижа какво мислят другите хора за него от морална гледна точка. Тези идеи са добри и ми помогнаха да изградя героя .“ Това е, и което противопоставя Теди на МакКол. Докато Теди не е в състояние да се грижи за други хора, на МакКол толкова много му му пука за другите, че се връща обратно в един живот, който се е заклел да остави след себе си.
За да приеме уникалния акцент на Теди, Чокаш отново поглежда вътре в себе си. „Не исках да говоря със стереотипен руски акцент, – обяснява той. – Всички руснаци, които учат английски език, говорят много по-различно. Затова си представих, че героят ми е прекарал известно време в Англия и най-вече в Лондон, и затова експериментирах с кокни акцент. Не забравяйте, че той е социопат, а те са изключително добри имитатори.“
Актьорът Дейвид Харбър играе Франк Мастърс, корумпирано ченге от полицията в Бостън. „Той работи с руската мафия, ирландската мафия, различни банди, и получава много пари от тях.“ – казва Харбър. Когато МакКол започва да отмъщава на хората, които са наранили Тери, Мастърс се обръща към Теди – човекът, чиято цел е да защити активите на мафията на всяка цена. „Мастърс не само служи за контраст на МакКол, но и на Теди, защото Мастърс има по-различна представа за това как да се обезвреди някой. Той много добре познава Бостън – това е домът му – и има враждебно отношение към всеки, който идва и се опитва да му каже какво да прави“.
Бил Пулман и Мелиса Лео са в ролите на Брайън и Сюзън Плъмър, семейна двойка от миналото на Маккол. „Те са единствената правилно функционираща двойка в живота Маккол. – отбелязва Пулман. А относно пресъздаването на тези отношения с Лео, допълва: – За мен бе удоволствие да изградим на екрана една 20 годишна открита и щедра връзка .“
За героят си Брайън Плъмър, актьорът казва: „Този тип е от старата генерация. Ричард Уенк е срещал такъв типаж в южната част на Франция. Един от тези ерудирани, аристократични хора, които постоянно са наети от правителството заради невероятната си проницателност в специфични области на познанието – например външните отношения.“
Лео, която спечели Оскар® за ролята си в Боксьорът, казва за героинята си, че също като Маккол, и те трябвало да се оттеглят. „Брайън и Сюзън Плъмър отстъпват от този свят, – казва тя. – Но после изведнъж се връщат в играта, когато МакКол почуква на вратата.“
Лео казва, че отношенията между Сюзън Плъмър и МакКол са много дълбоки и често няма нужда да разговарят. „В техния свят нищо не е случайно. Винаги има неща, които не се казват, а те и двамата са обучени и са работили в продължение на години буквално да четат мислите на хората по тяхното поведение. Така че, когато Маккол появява, той иска си да мисли, че Сюзан не знае какво става с него, но тя веднага разбира в каква голяма неприятност е затънал.“
Какво точно е била връзката им в предишния живот на Маккол? „Не е изяснено каква е тяхната история, – казва тя. – Това е оставено на въображението на зрителя. Само че въпросът не е „Какво са направили заедно?,“ а по-скоро „Какво не са направили заедно?“
За екранния й съпруг, Бил Пулман, Лео разказва: „След като и двамата пристигнахме в хотела, Бил беше любезен да ми се обади. Разходихме се около парка, пихме по чаша кафе заедно – но не говорихме за сценария или героите, а просто се опитахме да се опознаем един за друг. От този разговор аз придобих представа за него, за преживяванията му и поставих началото на образа на Сюзан и как тя се чувства с Брайън.“
Странно, но се оказва, че преди години Лео играла поддържаща роля в епизод от телевизионния сериал Закрилникът. Паметта е кратка, но YouTube е вечен.
ЗА ПРОДУКЦИЯТА
За да се създаде екшъна в Закрилникът, Фукуа започнали разговори с Уошингтън и Кийт Уолард, един от координаторите на каскади във филма. „Има тенденция в заснемането на екшън, където камерата се люлее и нещата наоколо се движат, а публиката не може да каже какво се случва. – казва Фукуа. – Точно това е начинът, по който не искахме да го правим. Целта ми е да се прави екшън и да се заснема екшън.“
Фукуа се вдъхновява за начина на работа за екшън сцените с Маккол от срещата му с боксьор от реалния живот. „Имам много добър приятел, който е голям боксьор – Шугар Рей Леонърд, – отбелязва той. – Докато разказва истории, вие разбирате колко умен може да бъде един боксьор. Понякога той те докосва леко и пита: – Хей, как си днес? – И това е неговият начин да те провери дали си във форма, дали нещо не те притеснява. Или те гледа по определен начин, за да види как се движиш, как езикът на тялото е, какви са твоите силни и слаби страни. Маккол е обучен по този начин, и той забелязва тези неща и да ги използва като свое предимство. Трябваше да покажем това.“
Следващата стъпка бе да забавим малко темпото. „Когато за първи път снимахме сцената в бара, стана набързо, наистина много бързо. Аз казах: „Трябва да има скорост, но трябва да има и лично отношение. Да забавим темпото, нека да погледнем на сцената сякаш в нея има диалог, така че все още да мога да виждам сред всички тези движения персонажа в него.“
Също така за Фукуа е важно сцените да са реалистични. „Питахме се, може ли това наистина да се случи? Може ли от физическо естество са се направят тези неща? Какво се случва с човек, който е способен да това? И се оказва, че за повечето обикновени хора, това не е възможно – ако попаднете в автомобилна катастрофа, сърцето започва да бие по-бързо и вие се паникьосвате. За хора като Маккол обаче е точно обратното. Сърдечният им темп се забавя. Дишането се забавя. Всичко около тях се забавя. Зениците им се разширяват, за да поемат повече светлина. Всичко това е наистина се случва и те оценяват разположението в стаята за секунда. И след като се разбрали всичко, те влизат в действие.“
За Уолард, като координатор на каскадите, процесът по работата започва като разбива сценария на отделни сцени. „Говорихме с Дензъл и Антоан за това, какво искат да направя, – казва той. – В този конкретен случай Дензъл не искаше да се използват много бойните изкуства – той искаше уличен, открит и директен боен стил. И Антоан, разбира се, беше съгласен.“ Уолард се осланя на опита си в армията и специалните сили, за да създаването битките във филма.
За този конкретен филм е наложително екипът каскадьори работи в тясно сътрудничество с Уошингтън и да се създаде екшън-действия, каквито актьорът може да се изпълни. „Направихме цялото действие да е от първо лице, на екрана може би през 95% от времето е лицето на Дензъл, – отбелязва Уолард. – Така че, около месец преди снимките започнахме обучението и тренирахме всеки ден.“
Обучението е наложително, тъй като героят е високо квалифициран експерт. „Ако по време на бой с ножове държиш оръжието така, че острието да стърчи, всеки, който разбира от тези неща ще си каже: „На този бързо ще му видят сметката“. – казва Уолард. – Но ако героят държи ножа е с острието, прилепнало към дланта, а ръката я държи като в бокса, тогава става ясно, че има някакъв опит.“
Едно нещо, което прави Робърт Маккол изключение е, че той не носи пистолет – срещу опонентите си той използва оръжия от заобикалящата го среда, каквото му е под ръка. „Може да има пепелник на масата, нож за писма на бюрото, – продължава Уолард. – Може да е ваза, вилица, чаша, книга, комбинациите са безкрайни“.
Но специфичният екшън в Закрилникът не свършва с каскадите – той е комбинация от всички аспекти на продукцията, включително операторско майсторство и дизайна на продукция. „Идеята за специфичната визия на филма беше изцяло на Антоан, – казва продуцентът Тод Блек. – Затова се обърнахме към оператора и носител на награда Оскар® за Аватар Мауро Фиоре, с когото са работили върху Тренировъчен ден и хуждожника на продукцията Наоми Шохан.“
„Когато се обърнахме към Наоми за този филм, тя каза: „Филмът трябва да бъде свръхреалистичен. Зрителят трябва да си мисли, че Робърт Маккол сякаш живее в апартамента до него. – продължава Блек. – И въпреки, че това е действителността, тя не трябва да е крайно мръсна – тя трябва да има душа, тя трябва да има светлина от свещи, да има топлина. Душата на МакКол трябва да да сгрява, иначе той няма как да бъде Закрилник.“
[/tab]
[tab title=“Рецензии“]
Скоро[/tab][/tabs]