Заклинанието 3: Демоничният убиец“ е може би филмът, към който подходих с най-ниски очаквания в ренесанса на „ходенето на кино“. Не бях впечатлен от първия и втория филм. „Монахинята“ и „Анабел“ не бяха никак лоши, но тук- нищо особено. При все това към Вера Фармига и особено към Патрик Уилсън (ролята му в „Малки деца“ ме закова) имам особени симпатии.

Много слабо си спомням историята в първите два филма. Не съм сигурен и че имам особена нужда от това обаче. Трейлъра ни подготви за всичко около главните герои, което бе важно да знаем. Прокълнато момче и демон, който обладава. Убийство. Съдебен процес. Така можем да опишем с няколко думи сюжета на филма.

„Заклинанието 3: Демоничният убиец“ е втората най-приятна хорър изненада, след „Нито звук 2“ във времето на големия кино рестарт. Поредния хорър от вселената, който е мислен. Мислен е и то много. Историята е изключително интелигентна и разумно преплетена. Всичко е логично и стилистиката не спира нито за миг- от началото до края сме потопени в мистериозна, окултна и мрачна обстановка.

Сценографията във филма е изключително напрягаща и потискаща. Всички добре работещи механизми за налице- действието се развива предимно вечер и нощем, във всички къщи е мрачно и светлината е толкова приглушена и слаба, че самата тя напряга достатъчно, преди всичко останало. Обикновено е дъждовно, има и гръмотевици и небето се е надвесило над мястото, където се развива действието.

Завръзката е прекрасна. Екзорсизмът още в самото начало е толкова зрелищен и стряскащ, че много трудно мога да си представя по- успешен такъв. Не очаквах това. Не толкова рано във филма и не по този втрещяващ начин. Откриващата сцена ще ви накара да пищите и подскачате от седалката много повече от веднъж.

С напредването на историята и разгръщането на сюжета напрежението се засилва и тягостното усещане за предопределеност няма да напусне далечното ъгълче на съзнанието ти. Митологията и оклутността на случващото се ще провокират притеснения във всяка пора на тялото ти. И да, филмът изобилства с моментите, които изнервят всички ни. Изключителна тишина и напрегнатост, последвани от внезапен крясък и шум, за да се изстреляш от седалката си… Тези моменти работят. Всеки от тях във филма е на точното място и по правилния начин провокира тревога и ужас у зрителя. Сцените с обладан човек и безумните му действия са ужасяващи. Сцените с „оживял мъртвец“ ще накарат съзнанието ви да се гърчи от страх.

Преди всичко обаче Патрик Уилсън и Вера Фармига вече са възрастни. Изненадата обаче е пълна, че те продължават да са ТОЧНИТЕ, за случващото се тук. Точно както Джон Кразински и Емили Блънт са перфектната двойка за „Нито звук“, тези sy]oса съвършени.

Ловкия оператор, брилянтната сценография и умелата режисура превръщат тромавите им действия и невъзможност да са бързи и динамични, в именно такива- бързи и динамични. Тичането им през гората, падането от пропастта и всички каскади във филма изглеждат безумни за тези двама човека, които вече са на възраст. Годините им в никакъв случай не предполагат да могат да правят това. Филмът съумява да го представи на зрителя по достатъчно зрелищен начин, без да изисква от актьорите да се осакатят.

Злодеят е брилянтен. Връзката му с Лорейн е деликатно изградена, нюансирана и обоснована. Всички сцени, включващи големия злодей, са истински порой от стрес, напрежение и ужас. Кинематографичните похвати дават допълнителен нюанс на непреодолимост на злото, което тегне над героите в сцените, в които виждаме лицето му. Особено във финалната сцена в подземията с двама герои и един чук трагичната гибел някак е неизбежна.. Абсолютен мрак, някой с чук и някой с фенерче. Това фенерче създава такова напрежение, този дъх, това тичане, лутане, движение, тази брутална мощ на всеки удар с чука, успяват да създадат от сцената един истински триумф на опасността.

Младите герои и особено Арни (помниш го от трейлъра, момчето с окървавените ръце от началната сцена) са истинско попадение. Мили, деликатни, крехки, насред всичкия този ужас и съспенс. Арни умело успява да препуска между ежедневното състояние, моменти на обсебеност и абсолютния демон, обладал душата му. Актьорът е може би едно от двете най-убедителни неща извън сем. Уорън. Другото е хлапето от началната сцена.

Заклинанието 3: Демоничният убиец“ е изненадваща находка. И за кино-сушата в момента и за жанра си изобщо. Въпреки свалените очаквания филмът сработва на всички нива и точно, както успешния му spin-off „Анабел“ успява да е интелигентен ужас, какъвто не виждаме в последно време.

Задължителен за гледане!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

94 − 88 =