Филмът на годината? Награди, номинации, овации, критика, публика, фурор…..
Вчера (19.01.2016г.) бе медийната прожекция на филма, организирана от официалния му разпространител за територията на страната, Александра Филмс.
Колко добър е в същност „Завръщането“? За да достигнем до там, нека обобщим. От части базиран на действителна история. От части базиран на едноименния роман. Ето историята:
ЗАВРЪЩАНЕТО е епична история за оцеляване и преобразяване в американските погранични земи. По време на експедиция в неизследвана пустош, легендарният изследовател Хю Глас (Леонардо ди Каприо) е брутално премазан от мечка, и изоставен от членовете на собствената му ловна дружина. Сам на границата на смъртта, Глас отказва да се предаде. Воден от непоколебима воля и любовта му към съпругата и сина им, той предприема истинска одисея от 200 мили през обширния див Запад по следите на човека, който го е предал: Джон Фицджералд (Том Харди). Това, което започва като безмилостен стремеж към отмъщение се превръща в героична сага срещу всички изпитания по пътя към дома и изкуплението.
Завръщането е един от онези епични филми, които впечатляват със своите технически качества. Те изпъкват, преди да изпъкне всичко останало. Изключителната сценография на филма, граничи със съвършенство. Мащабни кадри на епичната природа на американския запад пленява. Дълги сцени на течаща вода, изключителни моменти на ледена пустош, бури, гори…. вцепеняващата сила, мощ и непреклонност на природата в най-първичната и и покоряваща форма. Иняриту съумява да превърне природата в част от филма. Той отдава такова значение на детайла, на зелените дървета, на белия сняг, на чистотата на водата, на силата на вятъра, че превръща природата във втората главна роля.
Операторското майсторство в „Завръщането“ граничи с истинска лудост. Камерата категорично е закована долу ниското на земята, при сцените между дърветата и създава усещането за мащабите и титаничната сила на гората, на дърветата, обхващайки ги по цялата им дължина и демонстрирайки колко малък, долу ниското, в корените им е човек. Операторът съумява да движи камерата сред тази дива пустош по необясним начин. Всячески се опитвах да уловя моменти, когато камерата е в ръка или се движи на релси, или я мести кран…. невъзможно е. Операторът на Иняриту е истински артист, а камерата е инструментът му за създаване на изкуство. Той съумява да запечата толкова големи, красиви и впечатляващи кадри, каквито не бяхме виждали на голям екран от времето на Планината Броукбек на Анг Лий.
Категорично най-внушителната сцена е битката на гризлито с героя на Дикаприо. Не случайно из виртуалната мрежа плъзна сцена, с Оскар за мечката. Със сигурност сте гледали сцени с мечки. Със сигурност сте гледали битки между човек и мечка. Но гарантирам ви- тази първична жестокост, натурализъм и дива ярост…. са нещо, което ще видите за първи път през живота ви. Сцената е достатъчно дълга, достатъчно наситена. Категоричен плюс е фактът, че мечката така и не я виждаме фронтално или поне не за достатъчно дълго, че да запечатаме спомена за неестествените и очи, компютърните движения или нещо друго. Категорично мечката съумява да ме убеди, че е истинска и че е готова да му разкаже играта. Това трябва да се види, това трябва да се преживее. И да се сподели.
Леонардо Дикаприо безапелационно заковава една от най-силните си роли, през последните години. Дали е най-добрата….? Вече до такава степен съм объркан с този мъж, че дори сам аз не мога да определя. Той няма лоша роля. Всяка е различна, силна и запомняща се по своему. Това е може би най- мъжката му роля. Най- впечатляващата му роля. Най- страдалната му роля. Може би да. Най- вероятно е най-добрата му роля. Той категорично заслужава да грабне Оскара тази година и то НЕ само защото, така и не спира да му убягва през годините. Дикаприо потъва в своя Глас. Гримът му е изключителен. А актьорът напряга всички сили за да изрази мъченията, страданията и перипетиите през които преминава, чрез езика на тялото и лицето си. Истинско предизвикателство за един артист е да няма диалог и да трябва в дълги поредици от сцени да впечатлява с движение, стойка, позиция, лицеизраз…. Дикпарио не дава заден нито веднъж. Когато се наложи да се затвори в търбуха на умрял кон, той просто го прави…..
Том Харди е истинска находка. Изключителния му грим и характерни черти на героя му са нищо, сравнение с истинското перо за ухото, което е акцентът. Актьорът е успял да докара истински, южняшки акцент. Отговарящ на епохата, на героя му и на нуждите на филма. Нещо, с което Дикаприо категорично не се е справил. Харди е типичния злодей, и съумява да човърка хорското съзнание до последната сцена.
Алехандро Гонзалес- Иняриту съумява да оркестрира истински епос на американския запад, въплащаващ в себе си много от митологията на индианците, кавалерията, ерата на уестърна и др. Филмът му е образец за технически съвършена приказка, подплатена с изключителни актьорски изпълнения и умела режисура.
Дали това е изключителен, новаторски и незабравим филм? Не. Не е. Но това е най-доброто, което е предложил Холивуд за изминалата година. И заслужава уважение и внимание.
Дайте му шанс. Ако не друго, поне ще сте се подготвили подобаващо за церемонията по връчването на наградите Оскар, следващия месец.
