Съдбата така е отредила, че гробът на Апосто­ла на свободата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите мощи, пред които да се поклоним. Единственото богатство, което ни е останало от него, са няколко кичура коса и документалното му наследство. Всичко написано от ръката му е важно и ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да се вгледаме в личния му живот и душевността му – тефтерчето, писано през последните две години от живота му (издава се от Книгоиздателска къща „Труд“ във футляр а оригинал и разчетен текст).

Провидението се е намесило и при залавянето на Левски остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цветков, част от архива на Българския революционен централен комитет и личният му бележник. Верният му съратник запазва документите и по-късно ги предава на Захарий Стоянов, а след смъртта на Захарий не­говата вдовица ги предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. са предадени на На­родната библиотека, където се съхраняват и сега.

Какво ни е завещал Апостола, в няколко цитата от Тефтерчето му, една от най-свещените български реликви:

  1. Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род“
  2. „Не ща да съм турски и никакъв роб. …Същото искам и за милия си род“,
  3. „Народе????”
  4. „Кажи ти на издайниците ни, че знаем делата им, които те извършват, за да трепят войните ни…“
  5. „И те всичките [войводите] се изменяват от време на време… Но всичките ли? Не, само ония, за които сме в недоверие… Ако войводата падне в плен или умре? Ако войник падне в плен или побегне?…“ 
  6. Току що ся яви зората в един прекрасний майский ден. Излязох аз из одаята, душевно много сокрушен. Но где, кам кого аз да тръгна? Кой може да ме утеши? Кам кой мадрец да ся обърна със съвет да ми ся яви? И тъй си мислях с нетърпение и много, мно[го] аз мълчях. По сърдечното си влечение кам Трапезица аз тръгнах. Навред там тихий…
  7. Какво искаме ний българите от турчинат? За тоя най-важян вопрос ни един град сам за себе, ни вайвода смее да подписва за некакво примирение с турчинат, като им предлагат некакви права. Секи град и сяко село и вайвода ща знае какво да отговаря

Тефтерчето на Левски е обработено, изслед­вано, разчитано и публикувано в различни сборници.

В изданието на Книгоиздателска къща „Труд“ е направен нов прочит на лич­ния бележник, придружен с подробен археограф­ски коментар. За първи път са разчетени над 120 думи – една част задраскани от В. Левски, а друга част – неправилно тълкувани досега. Бележникът за първи път е представен самостоятелно факси­милно почти в автентичния му вид.

В работата с документа съставителите са се водили от археографски принципи: осъвреме­няване на графиката; запазване на езиковите особености; минимално осъвременяване на правописа с изрично посочване и на формата в оригинала; направените от съставителите уточ­нения и допълнения са поставени в квадратни скоби; отбелязано е многократното различно пагиниране на тефтерчето, като за водеща е взета първата, направена с червен молив от Д. Т. Страшимиров, пагинация. Използвани са някои съкращения като: ез. (език), ЧРК (Частен революционен комитет), БРЦК (Български ре­волюционен централен комитет), [sic] – за явно сгрешена дума или текст и др. 

Първият пъзел с Васил Левски

Издателство „Труд” представя и първият български патриотичен пъзел – „Залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче”.  Това e уникално издание, в чието редене може да се включи цялото семейство. Залавянето на Васил Левски е емблематично събитие за българската история; събитие, което се изучава още в първи клас и което бележи важна част от националноосвободителното ни движение, довело до Освобождението на България. Пъзелът е подходящ за деца над 5 години, както и за възрастни. Съдържа 192 части, а размерът му е 42/29,7 см.