Един от най-очакваните филми за 2024г. (а и не само) е тук! Едно от най-мащабните разочарования за 2024г. също. „Жокера: Лудост за двама“ бе филмът, който очаквахме да върне Лейди Гага във времето на „Роди се звезда“. За съжаление той я връща в това на „Домът на Гучи“.

„Жокера: Лудост за двама“ е всичко, което не сте си представяли, че би могъл да бъде- бавен, труден, мъчителен и много, много амбициозен. За съжаление дори последното работи против него.

Филмът е учебник за това, как да вземеш най-голямата звезда на планетата в този момент и да я похабиш на 100%! Лейди Гага има толкова малко екранно време, че е истинка срамота за режисьора и монтажиста, взели такова решение. Тя е провалена на всяка крачка. Дори в грима и. Във видеата, трейлърите, откъсите, нейната Харли Куин изглежда страхотно. Когато обаче я видиш в завършения филм, тя всъщност изглежда бутафорно и проблемът НЕ Е в актрисата. Той е комплексен. Малко екранно време, липса на достатъчно основа за развитие на героинята и, малко информация за нейното минало, непрекъсната несигурност- истина ли казва, лъже ли…. Благодарение на решението за претворяването на Харли Куин на екран, филмът спокойно можеше да се казва „Жокера: Лудост за един“. От нея няма особено смисъл.

И да, колкото и да не ми се щеше да си го призная, всъщност музикалните моменти го провалят . В началото са добри. Приближавайки средата са приятни и от там насетне натежават до степен, че като започне следващата песен, да си кажеш: „О, ПАК ЛИ?!?!?!?!?“ Музикалните елементи са преекспонирани и всъщност похабени. В тях има потенциал. Първата среща между Артър и Харли е в „курс по пеене“ в лудницата в Аркам. Лечение с музика. Терапия с песни. И докато всички музикални елементи се случват в главите на нашите герои, причина за тяхната употреба всъщност няма. Те нямат терапевтична цел. Те не показват лудостта на героя, не я обогатяват, не я развиват. Музикалните елементи са може би идея на режисьора да засили усещането за абсолютната лудост, но всъщност тя не е постигната в нито един момент. А не е и нужно. Можеше просто те да бъдат обвързани с нуждата от терапия с музика. Което е реален, терапевтичен похват.

Хоакин Финикс е единственото нещо в този филм, което повтаря успеха на оригинала. Неговия Артър Флек тук е втория Оскар в кариерата му. Абсолютно заслужен и абсолютно очакван. Героят му няма нужда от музика, песни танци, няма нужда от помощ за да покаже своята лудост. Хоакин я изиграва. Телосложението му, лицето му, прическата му, движенията му, погледа му, всяка негова дума, всеки негов жест. Всичко в него крещи „ЛУД“, всичко в него крещи „ПСИХОПАТ“, всичко в него крещи „НЕВМЕНЯЕМ“. Артър Флек е луд. Такъв, какъвто много рядко сме виждали на екран. Фин, изящен, деликатен и абсолютно неконтролируем. Плашещ, страховит и готов във всеки момент да направи човека срещу него на пихтия.

В „Жокера: Лудост за двама“ няма нито едно убийство. На практика Артър не убива никого. Случките, които виждаме са част от въображението му. Те не са реални убийства. И точно, както музикалните моменти, са използвани за да засилят усещането за неговата лудост. От което всъщност нямаме нужда…

Първия 1 час от „Жокера: Лудост за двама“ е любовна история в лудницата. Втория 1 час е съдебен трилър. Нито една от двете части на филма не сработва. Ако ни трябва история за един луд, много луд човек и как той оцелява в света, то това не е тази. Дори ако погледнем към поредицата „Monster“ на Райън Мърфи- и Джефри Дамър и Лайл и Ерик Менендез са брутално детайлизирани психопати, които са способни да плашат повече, да стряскат повече и в своята на пръв поглед нормалност, да са по внушителни от Жокера. Луди да искаш в киното и телевизията. Жокера не е първия такъв герой и далеч не е най-благодатната история в тази посока.

Ако ни трябва съдебна драма, то тогава нещата стават още по-страшни. „Как да ти се размине за убийство“ и дори „Чудовища: Историята на Лайл и Ерик Менендез“ ни дават съдебни битки и похвати, каквито „Жокера: Лудост за двама“ може само да мечтае да извади на екран. Да може би това не е целта му, но все пак филмът занимава своите зрители повече от час именно с това. Съдебния процес. Ужасяващо похабяване на Харви Дент. Прокурора е представен, като хлапак почти без способности. Никаква защита. Никаква теза. Никакви въпроси, похвати, възражения, оплаквания. Нищо. Съдебния процес на Жокера е такава бутафория, която и най-евтиния крими сериал може да сложи в малкия си джоб.

Финалните минути и бягството са може би единствения елемент, който що-годе сработва и има потенциал. Те са толкова малко и толкова бързо свършват, че докато се зарадваш и всичко отива по дяволите. Многото „жокери“, спасението, лудостта на хората и закрилата над един психопат. В тези мигове изплуват много морални дилеми и вътрешни терзания у зрителя за разрухата на собственото ни общество и как сме способни да идеализираме чудовища. Да ги защитаваме и дори да нарушаваме закона заради тях. Цената на човешкия живот, деянията на Жокера и онези, като него, тежестта на миналите събития… къде отива всичко това? Или популярността и „яката работа“, която може да има и да е една звезда, без значение от причината за това, могат да бъдат по-силни, да имат повече смисъл и да значат повече?

Развръзката на филма, която всъщност приключва историята на Артър Флек и същевременно открехва вратичката на „Жокера 3“ с различни актьори, екип и режисьор е… безлична. Колкото и неочаквано да се предполага да бъде случилото се в този финал, толкова и естествено всъщност идва то. Кой беше този? Направи си „белезите“ ли, докато беше разфокусиран в бекграунда? Защо полицая не се върна? Кой беше посетителя? Истина ли бяха думите на Харли Куин?

„Жокера: Лудост за двама“ е една огромна какафония и потенциал, погрешни стъпки и глупави решения. Похабените възможности и закопаното участие на Лейди Гага го превръщат в най-големия губещ сред блокбастърите тази година. Режисьорът е успял да се престарае в буквално всичко, което направи от оригиналния филм това, което бе той. Успял е и даде на зрителите един бъркоч от изследване поведението на един психопат и глупостта в една съдебна зала.

„Жокера: Лудост за двама“ е филмът, който ще вбеси най-много зрители през 2024г. И слава богу, че нито режисьорът, нито Хоакин Финикс ще продължат в този свят за напред, защото той очевидно се изчерпа с първия филм.

„Жокера: Лудост за двама“ дебютира в родните екрани на 04.10.2024г. Ако успеете да си го спестите, ще сте направили нещо наистина полезно за себе си.