Преди 6г. в хода на 3 месеца успях да глътна трилогията на Патрик Нес! Ако си пропуснал мнението на CINEBOOM за „Не пускай ножа„, „Въпросът и възражението“ и „Чудовищата на войната„, можеш да го наваксаш. „Свирачът пред портите на здрача“ е първа книга от нова трилогия, която се развива в същия свят и включва главните герои- Тод и Виола от „Живият хаос“. Книгата бе издадена през пролетта на 2026г. от издателство PRO BOOK.
За разлика от изключителния свят, който Патрик Нес създава в оригиналната трилогия, тук той не създава нищо. Това, върху което стъпва, героите, които взема и развива, съдбите, които преплита, са далечно ехо на случилото се някога. Всъщност тук Патрик Нес няма нито едно нововъведение ОСВЕН двамата главни герои. Те са нещо съвсем ново. Те са това, което го няма в оригиналната трилогия. От една страна са най-интересното нещо в цялата история, но от друга страна ще отблъснат мейнстрийм аудиторията, която миналите книги спечелиха.
Двамата главни герои са осиновените деца на Тод и Виола от „Живия хаос“. Единия е ням, а другия е транс. До тук добре, но не съвсем.
Всяко от децата идва със своите трудности и перипетти, с адаптацията му към живота и непрекъсната проблематика. Но нито едно от тях не носи и частичка от онази харизма, които Тод, Виола и кучето имаха в оригиналната трилогия.
„Свирачът пред портите на здрача“ е насила написана книга. „Живият хаос“ въпреки отворената врата на финала имаше усещането за завършеност. Нужда от продължение нямаше. Историята тук е маркетингов трик за завръщане към позната вселена. Завръщане, което не надгражда и не носи нищо. Далченото ехо на симпатията към Тод и Виола е отминало и фокусът е преместен към братята. Читателя не успява да почувства нищо към тях, въпреки особеностите им.
Докато в първите книги имахме непрекъснато движение и тичане за да оцелеят, тук имаме едно статично действие и дори кратктоо местене от точка А до точка Б изглежда насилствено. Носталгията по оцелелия баща на Тод е прекрасна препратка, която Патрик Нес твърде бързо разбива на пух и прах, редом с всички останали.
Отново имаме деца, движение, чудовища, заплаха. Все неща, които са рециклирани стари, облечени в кожите на новите герои. „Свирачът пред портите на здрача“ поставен до която и да е от трите книги на „Живият хаос“ изглежда, като предшестваща, много по-слаба книга.
Основното чудовище е добре измислено и неговата митология е красиво конструирана. Но това не носи нищо. Едно добре измислено чудовище не може да скрие границите на един малък свят и едни изпразнени от съдържание герои.
Всичко случило се в града е далечно, много по-слабо ехо на случилото се някога в Прентистаун. Всичко случило се в гората е далечно, много слабо ехо на пътешествията на Тод и Виола. Идването на нещото в небето е далечно, много по-слабо ехо на идващите заселници на новия свят. „Свирачът пред портите на здрача“ е далечно, много по-слабо ехо на „Живият хаос“.
Идеята за шумът и неговото метафизично издигане до език и връзка на всички живи същества е може би най-прекрасното достижение на романа. В това се четат нотки и заемки от Аватар и връзката на На’Ви с природата. Красотата на местната раса и нейния начин на съществуване и комуникация почти отсъства в „Свирачът пред портите на здрача“. Образите са изключително клиширани и изпразнени откъм душевеност, а най-голямата грешка е обезличаването дори на самите Тод и Виола, които читателя толкова много обича.
Патрик Нес е създал нова история в познатата вселена, но е катастрофирал още в нейното начало завършвайки с толкова ключова сцена, толкова ключова и типична за него, че след нея дори на мен, като негов изключителен почитател, ми е все едно дали и кога ще излезе следващата книга. А не беше така при „Живият хаос“.
С напредването на годините авторът е пораснал и някак се е отдалечил от детето в себе си. Опитвайки се да вкара актуални и болезнени теми, като ЛГБТИ идентичността и проблематика на хората със специални нужди, той е превърнал този фантастичен свят в нещо, с което читателя и без друго се сблъсква всеки ден. „Живият хаос“ не бе това. Този свят ни помагаше да избягаме от нашия свят и да потънем за часове и дни на ред в приключенията на Тод и Виола.
„Свирачът пред портите на здрача“ е една от най-слабите книги, които Патрик Нес някога е създавал. Дано нейното продължение да поправи недъзите и даде правилен ориентир на историята, която може би някъде дълбоко там има потенциал. В първата книга той дори не е загатнат.
