Ако си пропуснал мненията за КНИГА ПЪРВА и КНИГА ВТОРА, можеш да наваксаш преди да се потопиш в това тук!

Много трудно мога да си представя по-мащабна книга, която да съм чел в съзнателния си живот. Може би мога, но не я дочетох. Казваше се „Властелинът на пръстените“. Началото на „Чудовищата на войната“ е толкова зрелищно, толкова мащабно и епично, че неминуемо в главата ми пулсираше „Аватар“. Смело мога да твърдя, че докато е писал книгата, Патрик Нес е бил дълбоко вдъхновен от филма на Джеймс Камерън и волно или неволно е взаимствал много от идеите, прокарани там.

„Чудовищата на войната“ започва в мигът след финала на „Въпросът и възражението“. Книгата директно захвърля читателя в центъра на събитията и разгара на войната. Военните действия са брилянтно оркестрирани и определено най-интересната част в самото начало, е армията на диваците, техните животни и оръжия. Животните, които яздят се наричат тарани и приличат на нищо, което съм виждал или чел за него до сега. Не знам защо си ги представих, като огромни волове, с огромни рога, остри, като на „Бикът Фердинанд„. Всичко, по отношение армията им и техния бит е толкова детайлно прецизирано, а връзките с Аватар и почерпеното вдъхновение от там, са неминуеми. Книгата излиза в годината след премиерата на филма.

Историята в резюме- три армии воюват. Тази на диваците, тази на кмета и тази, събираща се около совалката на част, от бъдещите заселници. Войната създава своите чудовища и те създават войната. Победителят ще владее новия свят и ще посрещне идващите 5000 заселници, като властелин на планетата.

Тод Хюит (Том Холанд) в кадър от „Живият хаос“- адаптация по книга първа от поредицата

Първата част и първата поредица от сражение са изумителни. Динамиката, екшъна и брилянтното майсторство на прехвърляне от битка в битка, поставя читателя в центъра на бойното поле. Имаме нова гледна точка. Тази на диваците и по-конкретно, тази на 1017 , дивакът… който Тод спаси от манастира. Той помни клетвата си, че ще убие Ножа! Точно както в „Не пускай ножа“ научаваме през очите на героите много за Новия свят, тук се срещаме за първи път и опознаваме толкова много от бита и културата на диваците през очите на различни герои. Читателя осъзнава, колко малко е знаел за тази неразделна част от Новия свят. Те всъщност са неговите изначални обитатели! Вътрешната йерархия сред диваците, техният лидер и имената им, начина за комуникация… частички от общия глас, от начинът, по който диваците комуникират помежду си и с природата! Със силата на Шума.

Превръщането на шума от най-големия проблем на хората, към най-сакралното нещо за Новия свят и диваците, е един от хилядите обрати, които ни очакват в книгата. Докато хората гледат на Шума, като на проблем и измислят „лек“ за него… за диваците това е гласът. Начинът им да общуват. Начинът им да бъдат едно цяло и да борят превратностите на живота. Шумът е техният глас и техният глас е шумът. Чрез него, те се свързват с всяко живо същество на планетата и чрез него те могат да погледнат и до най-отдалечената част от този рай! Както всичко в света на Патрик Нес, шумът също има различно лице и има различни гледни точки към него. Той може да е болезнен, той може да е и безценен. Той може да е проблем, но той може да бъде и истинска необходимост.

Кмета Прентис (Мадс Микълсън) в кадър от „Живият хаос“- адаптация по книга първа от поредицата

След приключването на първата офанзива и затихването на битките следва една много дълга и протяжна част от книгата, която силно напомня на мъчителното писане от „Въпросът и възражението“. Очевидно е, че тя е градацията. Очевидно е, че без нея финалните обрати и събития биха били невъзможни. Очевидно е, че тя е причината за много от последващите събития, но тя е бавна, тягостна и болезнена за четене. Особено на фона на зрелищната първа част. Ще броим жертвите, ще се прегрупираме, ще си говорим, ще чакаме и Виола ще боледува. Така спокойно мога да опиша едни 100-150 страници в средата на книгата. И след тях, започва финалната спирала, която буквално ми отнесе главата.

Мир. Преговори. Разбиране. Лъжи. Измами. Хитрини. Надцакване. Кой кого ще прецака и кой ще надвие другия? Кметът ли ще изработи г-жа Койл и Небето или тя ще го постави на мястото му и ще вземе властта? Дали Небето и безбройната му армия няма да размажат и двамата? Играта на котка и мишка е изумителна и първите преговори за мир и опита за убийство от страна на 1017 буквално изправят читателя на ръба. Отново този Патрик Нес. Отново насечените изречение. По едно на ред. Кратки. Недовършени. Бързи и задъхани. Неразкриващи. Загатващи и напрягащи. Отлагащи неизбежното. Отлагащи гибелта. Или изненадата? Или и двете? И развръзката идва. И задоволството е на място. Нес е измъчил зрителя, но го е дарил с такова събитие, което дълго след края на книгата да остане в главата му.

Виола Ийд (Дейзи Ридли) в кадър от „Живият хаос“- адаптация по книга първа от поредицата

Опит за убийство срещу главен герой. Изненадата около „Източника“. Голямото завръщане на ключов герой от началото на историята. Лек за възпаленията от гривните- истина или скъсяване на времето към неизбежната смърт?! Един взрив и едно самоубийство. И една среща, която ще промени хода на войната и хода на историята.

Пътят, който третата гледна точка в книгата, тази на дивака 1017, наблюдаваме е може би най-трънливия, духовно извисяващ и съпротивляващ се от всички. Неговите колебания, безсилието и приликите му с Тод го превръщат във втория любим герой в книгата. 1017 е причината за някои от най-зрелищните сцени в цялата история. Той е причината и за финалния обрат, който белязва живота и съдбите на всички завинаги!

Тод и жуженето, което непрекъснато чува, не спират да пулсират в съзнанието на зрителя. Контролиран? Или не? Силен? Или не? Тод- кмета или кмета- Тод? Кой кого държи в ръцете си и наистина ли Тод е толкова силен, колкото кмета му внушава, че е?

Виола и нейната борба със себе си и с последствията от решението в началото на книгата са болезнени. През цялата книга героинята върви към сигурна гибел. Нямаше момент, в който да си мисля, че е възможно друго. Изборът и да е бъде участник в преговорите, честите пътувания до града, до лагера на диваците и обратно са някак странни на фона на физическото и състояние. Обаче въпреки своята почти клишираност, успяват да я установят, като добрия, в цялата история. Докато Тод непрекъснато се люшка напред назад, Виола винаги е тази, която е от страната на добрите и правдата.

Тод Хюит и Виола Ийд (Том Холанд и Дейзи Ридли) в „Живият хаос“- адаптация по книга първа от поредицата

Кмета и г-жа Койл са двете страни на една и съща монета и образите са съвършено изградени, като абсолютен контрапункт. Манипулативността на г-жа Койл към Виола и начинът, по който кмета си играе с Тод, са основна движеща сила на случващото се и в двата лагера.

Финалната права ни предлага поредица от обрати- мир, проваляне, една развилняла се река и една битка на плажа, която ще отекне във вечността. И точно някъде там в тази битка, за миг се прокрадна в съзнанието ми уникална възможност, която Патрик Нес може би сам не е усетил в повествованието си. 1017 идва и вижда кмета да държи единствената на Ножа в ръцете си и той стреля. Ами ако това наистина бе кмета? Ако  истинския кмет бе овладял шума и контролирането на хората до степен, че да ги кара да виждат каквото си поиска? Ако там наистина стоеше и прегръщаше Виола той, а не Тод, тогава как щеше да изглежда и завърши всичко?

Финалът на „Чудовищата на войната“ идва след водовъртеж от емоции и буквално смазано сърце на читателя. След всички злини, екшън, проваляне на планове и желания за добро, идва един финал, който някак остава в духа на цялата поредица. Той може да бъде видян през различна гледна точка. За мен там има надежда. Надежда, че доброто е оцеляло и че въпреки всички злини в новия свят, въпреки чудовищата на войната, доброто е съумяло да се пребори и отново си проправя път към светлината и необятния свят на тази планета. На този рай , в който 5000 нови заселници всеки момент ще кацнат и ще го превърнат в надежда за по-добро бъдеще на човешкия род.

Дивак в кадър от „Живият хаос“- адаптация по книга първа от поредицата

„Чудовищата на войната“ е най-зрялата, най-добрата и пълна книга от трите. И да, както Патрик Нес неведнъж е казвал, той не би трябвало да се завърне към света на Тод и Виола. Няма какво повече да бъде разказано тук и дори и да намери нещо, то ще разруши този многозначителен финал.

„Чудовищата на войната“ е книга за силата на пробуждащата се любов, за желанието на младите хора да умиротворят един разкъсван от война свят. Книга за тежките избори и още по-тежките последствия. Книга за обратите и книга за болката. „Чудовищата на войната“ е роман, който поставя финал на една от най-пълнокръвните и завладяващи поредици, които сме чели през новото хилядолетие.

С „Живият хаос“ Патрик Нес е създал три коренно различни книги. Докато „Не пускай ножа“ е книга за пробуждането и запознаването със света, „Въпросът и възражението“ е книга за съзряването и изправянето срещу реалността. „Чудовищата на войната“ е книга за зрелостта, книга за отговорностите и история за доброто. История, която ни показва това, в което е редно да вярваме. Доброто винаги намира начин. И в най-непрогледния мрак и в най-тъмните кътчета на човешката душа има добро. И то търси начин да изплува.

Виола Ийд, книгата от майката на Тод и самият Тод Хюит (Дейзи Ридли и Том Холанд) в кадър от „Живият хаос“- адаптация по книга първа от поредицата

Към този момент, последната обявена премиера за „Живият хаос„- екранизацията по първата книга от поредицата, е обявена за 05.03.2021г. или този петък!

Трилогията на Патрик Нес е достъпна на родния книжен пазар от Artline Studios.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 2 = 3