Време е! Толкова много години минаха. Първо бе Рик. След него бе Мишон. А след нея изпаднахме в безвремие. „Живите мъртви“ загубиха своята могъща двойка и сериалът никога не успя да се съвземе. Всички страдахме. И всички чакахме. Искахме да дойде моментът, Рик и Мишон да се завърнат в този свят. Да ги видим отново на екран. Да преживеем силата на тяхната любов. Тежестта на миналото им. Всички искахме да видим отново могъществото на моментите, в които те са рамо до рамо!

Чакането свърши.

Времето дойде.

„Живите мъртви: Тези, които живеят“ дебютира по AMC днес.

Колкото и да се опитвам да страня от спойлери тук, това все пак е едно мнение и е възможно да изпусна някой, дори и лек такъв. Така че имай това предвид и чети на собствена отговорност.

Видяхме ги на финала на „Живите мъртви“. Едва ли разбрахме нещо от видяното. Просто ги видяхме и това ни стигна. Финалът без тях, щеше да вгорчи 12г. от живота на всички ни. И след този финал, започнахме дългото чакане, до следващата ни среща в  „Живите мъртви: Тези, които живеят“ !

Сериалът е всичко, всичко онова, което ни се иска да бъде. Той е една епична, любовна история. Той е толкова различен от „Живите мъртви“, толкова различен, че чак боли. И още премиерния епизод ни хваща за гърлото и ни дава отговори на купища въпроси. Купища! Продуцентите очевидно са си дали сметка, колко много са измъчили своите почитатели и са решили да започнат да се отплащат за това търпение още с първите кадри. И още в премиерния епизод, Рик ще преживее събитие, което ще преобърне живота му завинаги. В комиксите това събитие, вече го е сполетяло много, много отдавна. Сега вече, екранния Рик е огледален образ на комиксовия герой. Получаваме отговора и на основния въпрос. Защо? Защо през всичките тези години, Рик никога не се завърна при децата си. И той е изключително логичен, простичък и красив. Отговора на този въпрос е толкова деликатно вплетен в историята, че от него тръгва цялата проблематика на „Живите мъртви: Тези, които живеят“ ! Да, Мишон ще го намери и ще го намери по-скоро, отколкото всички очакваме. Но нейната поява е толкова зрелищна, толкова неочаквана и скандална, че ще ни припомни защо обичаме този свят така силно.

Причината винаги е била една и съща. Неговите герои. Тяхната сила и тяхната несломимост. Рик и Мишон се превърнаха в лицето на „Живите мъртви“. Въпреки яростните опити на Нийгън, Дарил и компания да продължат основната сюжетна нишка, нещата никога не бяха същите. И в крайна сметка причината за сгромолясването на основния сериал е била толкова проста… Ние нямахме възможност да прекарваме време с нашите герои. Актьорския ансамбъл нарастваше лавинообразно и имаше моменти, в които нашите герои се чудеха, какво да правят на екран и как да се местят от точка „а“ до точка „б“. „Живите мъртви: Тези, които живеят“ решава този проблем със замах премахвайки всички и оставяйки ни най-ключовите, най-обичаните, най-силните два персонажа, които този свят някога е имал.

Първият епизод е разказан от гледната точка на един от героите. Представянето на годините, в които Рик го е нямало, е брилянтно и някак съвсем естествено води до този зрелищен финал и тази неочаквана смърт. Да още в премиерния епизод, труповете на ключови герои, започват да валят. И тази е толкова неочаквана, че дори ветеран, като мен, успя да се хване за устата, в момента на случването и.

Втория епизод е разказан през гледната точка на друг герой. Той допълва и надгражда събития, на които станахме свидетели в основния сериал. Въпреки това, този епизод ги продължава и развива до степен на една истинска, емоционално наситена и увличаща история. За нула време ще се влюбите в поне няколко героя от епизод две. Тези емоционални моменти и тежестта на отминалите години, които ще прозират през очите на главния герой тук, ще накарат душата ви да скърби. И когато достигнем до този финал, който е естествено продължение на финала от епизод 1, но успява да го надгради и доразвие, ще се радвате отново, като деца. Така, както някога се радвахме и тръпнехме пред вратата на стаята, в която незнаехме дали Андреа е ухапана. Така, както някога треперехме, докато Рик тичаше с пронизания Каръл в ръце, към фермата. Така, както някога душата ни се гърчеше, докато Нийгън замахваше към главата на Глен. „Живите мъртви“ е по-жив от всякога и новия сериал е връхната точка на тези ужасно много години, които всички ние сме преживели с поредицата.

Третия епизод ще задълбае дълбоко в причините, на дългите години отсъствие на Рик от дома. Именно в този епизод ще се излеят основите на бъдещите събития, ще се сблъскат характери и ще преживеем поредица от ужасяващи обрати. В този епизод ще си дадем сметка за нещо, което никога, никога до сега не се е случвало в света на „Живите мъртви“. Ако има нещо, което ние феновете абсолютно изключваме, като възможност в този свят, то ще се оформи именно в епизод три. И неговото осъзнаване боли. Много. То е толкова емоционално, толкова въздействащо и толкова, толкова трогателно, че отпечатъкът от него ще отеква до втората половина на епизод четири.

В него ще натиснем паузата и ще се влюбим в Рик и Мишон по начина, по който някога сме се влюбили в тях. Актьорките изпълнения и на Андрю Линкълн и на Данай Гурира ще надминат всичко, което те са давали на героите си през дългите години до сега. Изключително емоционални, чисти, красиви, искрени и дълбоко, дълбоко трогателни. Ще има сълзи. Ще има и радост. Ще има и разочарование. Ще има и много, много болка. Може би само една толкова истинска и толкова силна любов е способна да боли по начина, по който е възможно да бъдат наранени Рик и Мишон. Ще се справят ли с тази огромна пречка застанала на пътя им? Ще се справят ли с това най-тежко изпитание от всички до момента? Ще ги има ли?

Откриващата сцена на епизод 5 ще ни даде един неочакван и до болка познат герой. Неговата поява тук е толкова естествено и логично следствие от събитията до момента, че въпреки реалното му очакване от страна на зрителя, неговата поява е истински шок и радост за очите. В хода на епизода този герой ще влезе в действие и по най-естествения и логичен начин ще се намеси в историята, за да я доведе до някакъв завършек. Положителен? Отрицателен? Само „Живите мъртви: Тези, които живеят“ ще отговори на този въпрос.

AMC дадоха достъп за журналисти до първите пет епизода на сезона, още преди неговата премиера. За това дори ние, дори аз, нямаме идея, как ще завърши всичко! Очаква се епизод 6 да бъде кулминацията.

Едно е сигурно! Епизодите ще оправдаят и най-смелите ни очаквания. И потъпканите надежди, сваления гард и трепетното очакване въпреки всичко, ще се отплатят. Вниманието и времето на зрителя ще бъде овъзмездено. Всяка минута, всеки кадър на този сезон вълнува, трогва и си струва. Онова, което се лее от екрана е „Живите мъртви“ в най-чистата му форма. Да видиш отново любовта на Рик и Мишон, да видиш отново могъщата двойка рамо до рамо да трепе зомбита в абсолютен синхрон, да видиш отново силата на единия, когато другия е слаб, е сърцевината на онова, поради което обикнахме поредицата. И „Живите мъртви: Тези, които живеят“ ни дават много, много такива моменти. Всички те умело вплетени в една брилянтна история, интелигентно написана, с отношение и люов към нашите герои. Действията им са съвсем естествено мотивирани. Емоционалния заряд е толкова силен, колкото не е бил може би дори в първите сезони на основния сериал. Отделните части на общата картинка са в абсолютен синхрон и всичко сработва по-правилния начин.

„Живите мъртви: Тези, които живеят“ ще задоволи всеки фен и ще го върне към златните години на поредицата. Всеки ще намери причина да обича тази история и случващото се тук. Но всички ние ще преоткрием нашите герои по нов начин, ще ги заобичаме още по-силно и ще тръпнем така, както сме тръпнали толкова отдавна. И ще си припомним онзи трепет, онзи плам, който ни караше да не отлепваме очи от екрана. Който ни караше да нямаме търпение да дойде следващия понеделник, за да видим, как историята продължава. Който ни караше да не искаме този да умре или онзи да бъде ранен. Онзи плам, който ни караше да се вълнуваме истински.

„Живите мъртви“ се завърна с гръм и трясък. И тези, които живеят, са именно тези тези, за които се вълнуваме.

Тези, за които си струва да ни е страх.

Тези, които са най-близки до сърцето ни.

Тези, които живеят, са тези, които обичаме.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 29 = 37